О

О

Образен паралелизъм - стилистически и композиционен способ, основан върху дълбоката връзка между природните явления и душевния живот на човека. Преди да бъде внедрено в личното творчество, е широко използвано в свещените книги и в народното творчество.Употребява се като композиционно средство, когато душевното състояние на лит.герои се разразява на фона на хармониращи му природни картини.

Обхватна рима - римуването в краесловието в О.р. се извършва по начин, по който първият и четвъртият стих да включват втория и третия, поради което се нарича и включена рима.

Ода - Одата (от гръцки "песен") е лирически вид, който представя възторжени лирически стихове, занимаващи се с една тема; има за цел възвеличаването на своя "предмет" и е с неопределена дължина. Понятието се свързва с определени черти както на стила, така и на формата. Одата има церемониален, приповдигнат тон, изпълнена е с фигури на езика, в нея се изразява почитание към разказваното и неговите герои, а голяма роля в представянето им играе не толкова логиката, колкото въображението. Въображението обаче е "стегнато" в добре развита, с ясни очертания строфична структура.

Във формата си одата е по-сложна, отколкото останалите лирически видове. В Стара Гърция, когато е била използвана в драматическата поезия, одата се е изпълнявала от хор. В това изпълнение са взимали участие гласовете и съпровождащата ги музика, но и телата на певците от хора. Чрез движения, които са изразявали "възземане" по време на строфата, и такива, които са подсказвали "снишаване" по време на антистрофата, се е показвал своеобразният емоционален ритъм на представяното действие. Синхронизираното пеене и движения на "общото тяло" на пеещите и танцуващи изпълнители има връзка с възвишения характер на темата. Всеки, благодарение на тази синхроничност, може да обитава по време на колективното изпълнение едно по-голямо, въобразено, символическо тяло, чиято отвъдна сила съответства на силата на преживяваното преклонение пред героите.

Може да се каже, че двете характерни черти на този вид "песен" са свързани така, че първата, строгостта на формата, е необходима да даде посока на втората, на пълната свобода на въображението и на езика, за да може да се мине отвъд обичайното – в преклонението и възхитата.

Историята на жанра е засвидетелствала два основни вида – "публична" и "частна" ода. От първите "дълги стихотворения", които можем да отнесем към "частните оди", е "Ода за Афродита" на поетесата Сафо. Век след нея е Пиндар – най-известният от авторите на оди за широка публика. Неговите творби са били посвещавани на победителите в олимпийските състезания.

Оксиморон - стилистически и реторически обрат, троп, основан на контраст и антитеза, съчетание на противоречиви по смисъл понятия и думи - обикн. на съществително с прилагателно или с глагол, за да бъде засилена речевата експресия или създадена нова словесна отсенка.Използва се понякога и да бъде постигнат комичен ефект.

Олицетворение - стилистическа и реторическа фигура, при която човешки черти се приписват на природни явления , на животни или на предмети.Посредством О. вещественият свят се приобщава към света на човека, за да вземе по-дейно участие в неговия живот.

Олфактивен - който поражда усещания (от лат. „обоняние"). В художествената литература такова въздействие на образа се основава на второсигналната рефлексия, присъща само на човека.

Ономастика - поставянето на изразителни имена в лит.-худ. творби е важно средство за характеризиране на лит. герои.

Описание - характеристика на основни качества и свойства на предмети и явления, предизвикващи особен интерес поради изключителните си особености. В худ.творчество , предимно в белетристиката-компонент на композицията, създаващ възможност вниманието на читателя да бъде задържано върху важни моменти и страни на повествованието:природни картини, истор. местности, сгради и герои, а също така посредством него да бъде очертана перспективата на развитието.

Отзив – Отзивът е емоционално-оценъчен текст, представящ собствената преценка за прочетена книга, гледан филм или театрална постановка, телевизионно предаване и др. Акцент в отзива е личната позиция, индивидуалното мнение, което трябва да бъде аргументирано в логически стройна композиция, събираща в себе си факта и оценката за него. По своята оценъчна природа се доближава до рецензията и може да се развие в рецензия, ако включи в себе си повече обем, възможен при по-обстойно изследване на описваното. Отзивът може да бъде разглеждан като кратка рецензия, по-скоро с осведомителен, отколкото с изчерпващ проблематиката характер.

Отрицателно сравнение - стилистическа фигура, при която близостта на два образа се изтъква посредством отрицание. Произхода си дължи на обратен паралелизъм, широко практикуван стилистически обрат в народното песенно творчество.