8. Георги Раковски

Тема 8

Георги Раковски – рожд. име Сава или Съби (от гр. събота); Георги Мамарчев – вуйчо; взема му името в знак на уважение. Учи в Котел, после в Цариград – Великата народна школа (гр.), Коручешменската гимназия (бг). Живее в Стефан Боголиди (внук на Софроний) – заемал от най-високите постове в тур. администрация. Георги Р. му е племенник, подготвян е за наследник. Г.Р. искал да създаде тайна револ. организация в Цариград и е заминал в тур. княжества; работи като учител. Начело на браилските бунтове; румънците нападат четите, Раковски казва, че е началник и да съдят него и там се подписва с името Георги Македон, нарекъл организацията македонска дружина. Осъден на смърт, искал е гръцки паспорт – трябвало да бъде екзекутиран в Г-я, скриват го в Маржилия. Научава отличен френски език и фр. езиков. наука – отличен лингвист.

     В една своя фраза той изповядва в синтезиран вид смисъла на целия живот. „Любовта към отечеството превъзхожда всички световни добрини”. Наистина се оказва, че патриотизмът вдъхновява Георги Раковски още от младежките му години. Тогава в Цариград той организира тайно дружество за освобождение на България. В град Браила (Румъния) той застава начело на подготвения от Бг и гърци бунт срещу империята. Това води до мъченически 4-ри години затвор, но не прекършва порива му да действа по-късно и като творец, журналист, дипломат.

Книжовна дейност. Като личност с широки културни интереси Раковски, че силата на словото не е по малка от тази на сабята. Това намира отражение в неговата публицистика. През 1860г. когато започва да издава в-к „Дунавски лебед” в програмната статия на брой 1-ви авторът пише: „всеки който има БГ сърце усеща колко се нуждае днес от четивни материали които да накарат да се гордее, че е българин”. И наистина по страниците на изданието се публикуват, както литературни материали, така и много статии, дискутират се проблемите на БГ черковния въпрос на просвета, култура и пр. Вестникът често влиза в задочен спор с онези политически среди в западна Европа, които се противопоставят на освободителните стремежи на поробените БГ. Самият Раковски в своите дописки често предупреждава читателите си, че е наивно да се разчита на благосклонно отношение от страна на западните Велики сили – за свободата си БГ трябва да работят сами и да не се надяват на Европа. Издава 4 вестника, от които най-важни „Дунавски ледеб“ и „Българска дневница“ – в Белград, Сърбия.

Публицистичната дейност на Раковски е тясно свързана и с неговото научноизследователско дело. Той е истински ерудит в областта на философията, историята и етнографията сред съвременниците си е спечелил име на безспорен авторитет. Научните му търсения са в всички посоки. Но сред тях, се откроява преди всичко дейността на Раковски като фолклорист. В това отношение е важна книгата му „Показалец” в която се дават подробни етнографски данни за народната култура и творчеството по БГ земи. Филологическите търсения на Раковски от своя страна са концентрирани около проблема за произхода на БГ език. В книгата си „Ключ за БГ език” той прави допускане на (от днешна гледна точка наивно), че БГ произлизат от Индия.

Успоредно с фолклористиката и филологията него го интересува също и историята. В това отношение са важни двете му книги „Няколко речи за Асен I” и „БГ хайдути”. Интересното, е че когато се връща назад във вековете Раковски все намира начин да заговори на своите съвременници. По-актуални проблеми и неуморно да ги призовава към революция.

Общото, което свързва всички научни интереси на автора е стремежа да покаже БГ култура и история в една по-романтична, красива страна и така да разпали родолюбието на читателите си.

            Поезия  през 50-те години на 19 век когато Раковски създава поетическите си творби БГ поезия е все още в началото на своето развитие – всъщност появили са се само стихотворенията на Чинтулов и ранните поетически опити на Славейков. Сравнен с тях двамата създава по-различна лирика. В нея се преплитат политически, социални, научни и фолкористични и революционни възгледи в някои стихотворения като „Отлъчие от България”, „Възпоменание Ст БГ”, „Спомен месторождения” поетът се връща към старото историческо минало на народа, за да го противопостави на жалкото робско съществуване в настоящето.

Несъмнено най-важната му творба е поемата „Горски пътник” 1858 година.(описва тъмницата, в която е затворен с баща си от турците- бащата 3, той 7г. лежат) Още след появата си тя придобива изключителна популярност. В нея поетът си поставя за задача да разкаже в поетично героичен план за пътуването на първата хайдушка чета по планините от Цариград до Котел. В един хубав ден на брега на морето млад войвода очаква своята дружина и в мислите си вече лети към своя роден край един след друг постепенно четниците се събират и след полагане на клетва всеки един разказва какво го е довело там. В техните разкази намират отражение на радостната участ на поробения народ, мъченията по затворите, грабежите от богатите чорбаджии. Така разказите създават пълноценна представа за живота под робство в поробена Б-я. Поемата се превръща в синтез на цялото поетично творчество на Раковски. В нея поетът борец съчетава романтиката на изображението с публицистични разсъждения по най-големите политически въпроси. Фактите, е че поемата страда и от ред недостатъци: езикът е твърде архаичен стихът е тромав, рими почти липсват, но преимуществата на „Горски пътник” трябва да се търсят другаде. Те не са в формата а във въздействието на съдържанието. В този смисъл поетът, публицистът идеологът и ученият Г. Раковски представляват едно неделимо цяло и оформят личността на един от най-ярките представители на БГ възраждане.

„Отлъчие от България“ – стих. в началото на крим. в-на, един млад българин се прощава с майка си и отива да се бори за свобода. Езикът на поезията му е изкуствен. В Г-я имало борба м/у традиционалистите и катаревусите. Побеждават консервативните. В Б-я надделява говоримият език. В другите е на нормален език.