Тема
7
Развитие на поезията
Признаци
на начало на възрожденската лирика могат да се открият, макар и с известни
уговорки още през 18в.
– в книжовното наследство на Партений
Павлович и Христофор Жефарович. Но за истинското начало можем да говорим
едва във връзка с стихотворните опити на едно значително по-късно поколение.
Сред него се открояват имената на Димитър Попски, Н. Рилски, Н. Бозвели, И. Богоров, Кръстьо Пещурка,
Атанас Границки, Ст. Изворски и др. Тяхната поезия често е класифицирана
с понятието „даскалска поезия”. Това определение
само по себе си подсказва просвещенския
х-р в съдържанието на творбите им. Преобладаващите мотиви в тях са свързани с
проблемите на просветата, националното и гражданското самосъзнаване, отриването
на духовно емоционалното богатство на личността и целите към които тя да се
устреми. Най – раните стихотворци естествено в началото се стремят да
подражават на високите образци на модерната европейска лирика и дори до някъде
се боят да не приличат на фолклорната песен у нас. Този инстинктивен порив за
отдалечаване от родното фолклорно творчество е обясним с желанието им да
прозвучат по модерно т.е. по книжовно – литературно. Но това явление се отнася
само за ранните години от развитието на Новобг. лирика. От средата на 19в. вече
се наблюдават и признаци на обратен стремеж – да се продължат фолклорните
традиции. Промяната е напълно закономерна. През 50 – те години на столетието БГ
интелигенция започва да осъзнава, че фолклорът ни е хранилище не само на
Народната мъдрост, но и на естетическите ценности на народа ни. В този смисъл
фолклорът е преоткрит и като извор на вдъхновение на модерните творци. Поетите
разбират, че за да вникнат в духовността на обикновения човек могат да получат
ценни уроци от фолклорната
песен и вече без страх, че биха ги обвинили в изостаналост черпят от нея образи, идеи и мотиви.
Тази тенденция проследяваме в поезията на Г. Раковски, Н. Геров, Д. Чинтулов, П. Р. Славейков,
та чак до гениалната лирика на Ботев. В средата
на 19в. в резултат на общото духовно издигане и на чуждото културно
влияние и у нас се поражда
краен интерес към фолклористиката – народните песни започват не само да се събират, но и да се
популяризират под формата на отпечатани фолклорни сборници.
Възрожденският поет с изненада открива и се възхищава на естетическата стойност
на фолклора. Това променя ценностното им отношение към него. Затова не е
случайно, че редица възрожденски поети, чието дело е в някаква степен сродно с
народното творчество, успоредно с лирическите си търсения, пряко се занимават и
с фолклористична дейност. Събират
и популяризират народни творби Раковски, Геров, братя Миладинови, Л.
Каравелов, и П. Славейков. Те се
учат от народната песен, но не остават на нивото на народното творчество,
защото го обогатяват с по-актуална тематика, а под влияние на чуждите
литературни постижения, рязко променят и формата си. Така се наблюдава
процес, имащ 2-ве измерения от
една страна се развива родната поезия, а от друга се разширява обема на
преводната (побългарена) чужда лирика. Единството на 2-ве тенденции е
предпоставка за ускореното наваксване на закъснялата поява на художественото
усъвършенстване на българската лирика. Като идея тематика, жанрове и поетически
похвати тя се стреми да се съизмерва с високите завоевания на Европейското
поетическо изкуство. Поради близостта м/у славянските езици най – силно се
оказва влиянието на руската
поезия. Не е за подценяване обаче и въздействието на гръцката литература. Поради
географското съседство много от нашите възрожденски интелигенти са получили
образованието си в гръцки школи, а там пък са се запознали с модерната за
времето си френска и италианска поезия. Голяма част от ранните ни
възрожденски поети така добре владеят гръцки език, че пишат еднакво добре
лирика на него, както и на родния си език. И двете поеми са написани на гръцки и донасят огромна
слава и признание на автора си. През 1860г. в Атина на конкурса за
поезия, който се провежда ежегодно, и които е най-голямото културно събитие в
тогавашна Гърция, поемата
е „Сердарят” печели първа награда, създателят и получава лавров венец.
По
–слабо изразено е влиянието на Западно – европейските литератури в/у нашата
поезия. То е предимно от френски не английски образци и се чувства в/у поети,
които са полиглоти. Например Никола
Пиколо, Георги Пешаков и др. интелигенти получили високо образование,
живеели и работили в чужди страни.
В образната
система на ранната ни Възрожденска поезия преодолява библейската
символика. Самите автори получават образованието си чрез църковни
книги. Срещат се също и характерни за нашия фолклор изразни средства – постоянни епитети, метафорични образи. Наблюдава се засилено използване на риторични въпроси, възклицания и
директни обръщения (такива са присъщи особено за поезията на Н. Бозвели) тяхното
наличие в лирическите творби е израз на авторовия стремеж да се скъси
дистанцията м/у себе си и читателя, да го направи съпричастен на своите мисли и
съпреживявания.
1.Найден Геров:
Многостранно
надарена личност Геров е и поет и издател, и общественик и политик, той
създава първия речник на БГ език, консул е на Русия в Пловдив и Цариград, а с
дипломатическите си връзки е оказал пряко влияние в борбата за Освобождение.
Израснал в учителски род, той попива културните си интереси от семейната си
среда. Поезията му е създадена главно по времето на учението в Рижельовския
лицей е Одеса където се движи в групата на др. видни БГ младежи – Ботьо Петков, Д. Чинтулов, И.
Богоров, Димитър и Елена Мутеви. Общите патриотични настроения,
свързващи тези млади интелигенти ги кара често да мислят за заветите на родното
ни историческо минало, за красотата на БГ фолклорното ни наследство и дори да
споделят общата тъга по далечното отечество. Затова е обяснимо, че в стихотворенията на Геров често се
появяват образи на видни исторически личности и паметни събития. Почита
се идеята, че народ с такова славно минало ще успее да извоюва и достойното си
бъдеще. В „Един горещий
ден плач от самотия” разкриват
мъката на човека, който е разделен от близките си от родния си край.
Обособява се и още едно тематично ядро – това на революционно придивната му
поезия. Тя е силно повлияна от тогавашната руска лирика и пресъздава бунтовните
настроения на БГ интелигенция. Освен стихотворения автора пише и поеми и дори е
основоположник на този дял в нашата литература с поемата си „Стоян и Рада” (1843г.). Посветена
е на любимата му – Елена Мутева – първите 3 строфи са посвещение за нея. Съвременници
на онази епоха разказват за възторга с който била посрещната творбата тогава.
Тя ги впечатлява не само с силабическото си стихосложение но и с плодотворното
влияние.
Всъщност
Геров заема един много популярен фолклорен мотив за безсмъртната любов, пред която дори и гибелта не е
пречка. Написана в духа на сантиментализма, поемата въвежда читателя
в патриархалните взаимоотношения, в които човешкия порив на щастие и свобода на
личния избор се сблъска с консервативни предразсъдъци. Неизживяна в живота
голямата им любов обаче сякаш тържествува след смъртта. Този мотив е
съзвучен с голямата Ренесансова идея за обичта м/у хората като път към тяхното
обезсмъртяване и напомня за същия вечен проблем, който можем да открием дори и
в Шекспировия „Ромео и Жулиета”.
2.Добри Чинтулов:
Роден
в Сливен бъдещият поет учи в Търново и Букурещ, а през 40 – те години заминава
за Одеса, където завършва духовна семинария. В Русия му се пробужда интересът
към литературата и там са написани едни от най-известните му творби – „Стани, стани юнак балкански”,
„Къде си вяра ти любов народна”. И по-късно създава друг стих „Стара майка си тръгна със сина
си”. Обща специфика на произведението му е стремежът към психологическо проникване. Творбите
имат форма на интимна
лирическа изповед, а чувствата се движат като широк регистър от тъгата
при раздяла със свидни хора, до радостта от щастието да видиш сбъднати част от
мечтите. При Чинтулов
поетическия език е по богат на метафорична образност стихът е гладък, ритмичен,
а римите по благозвучни. Значителна част от творбите му носят автобиографичен
характер. Но подобно на много други възрожденски творби и тези изповеди
надрастват конкретния житейски факт и звучат обобщаващо и по-човешки. Когато
героят на Чинтулов излива в стихове болката на самия поет от раздялата с
майката и близък приятел, в тази творба могат да разпознаят собствените си
преживявания всички хора емигранти.
Романтично историческата елегия
„Възпоменание” също има сходно съдържание. Затова
Чинтуловата поезия се радва на небивала популярност оше на времето си и хората
знаят и рецитират наизуст неговите
стихотворения дори и без да са държали в ръцете си негова книга. С мъжествена
бодрост дори и до днес звучи „Стани,
стани юнак балкански” стихотворение, което е известно дори и като песен.
В метафорично отношение образ на балкански юнак откриваме поетическото
обобщение на идеята за храброст и воля за освобождение от робството. Метафоричната
идея за пробуждането от “дълбокия сън” e недвусмислена заявка за призив към националното самоосъзнаване и възвръщане на
самочувствието на народа. Сходна проблематика откриваме и в „Къде си вяра ти любов народна”
тази стихотворна творба с маршов ритъм както и „Вятър ечи, Балкан стене” е изиграла огромна
роля за мобилизирането на БГ по време на Априлското въстание. В тези творби
често се срещат препратки към славното ни минало, но тяхната цел е да обслужват
съвсем конкретни и злободневни въпроси от съвременността. В този смисъл
образите и героите от миналото се утвърждават като някакъв нравствен еталон,
спрямо които се съизмерват съвременниците на самия поет.
No comments:
Post a Comment