6. Начало на периодичен печат

Тема 6

Начало на периодичен печат

През 40 – те години на 19в. в Б-я вече има издадени, но все още няма вестници и списания, а тъкмо периодичния печат може да донесе актуална инфо. по наболелите теми на деня. До тогава тази задача се е изпълнявала от личната кореспонденция м/у хората но все пак нейното въздействие е било в/у ограничен брой читатели. А БГ е жаден да научи последните новини от живота в страната и света, новостите и постиженията в науките, културата политиката и стопанството. Така в мнозина се заражда идеята за периодичен печат, но пионерската мисия се пада на К. Фотинов и И. Богоров.

1. Константин Фотинов – от Самоков, става учител в Смирна (дн. Измир) – оживена гр. и бълг. търговия и книжовна колония. Отваря уч-ще и преподава на бълг.и гр. Заражда се идеята да издава бълг. списание.

През 1842г. той издава 1-я брой сп. „Любословие”, което се печата в град Смирна. Самият той е изключително образован за времето си добре владеещ няколко чужди езика, а гръцкия му е 2-ри роден. В уводната статия на 1-я брой на списанието Фотинов изалага виждането си, че чрез актуална инфо. в пресата хората научават не само полезни, но и интересни неща, но могат въображаемо да посетят стотици места, на които реално кракът им никога не би стъпил. Това го ръководи при издаването на всички боеве на „Любословие” до 1846г., защото се прекратява финансовата помощ. По страниците му се появяват най много материали: статии с педагогически, просветен и нравствен х-р. Поддържат се постоянни рубрики за политическата поезия за Балканския полуостров, Европа и света. Понякога се появяват дори и разкази, стихотворения. В този смисъл „Любословие”, също както и Бероновия буквар имат енциклопедичен характер, т.е. това е издание, което отговаря изцяло на просветителския дух на Бг Възрожденската лит-ра.

2. Иван Богоров – от Карлово. Следва медицина в Лайпциг.

Името му свързваме с пионерска дейност в най – много направления. Той е радетел, на изчистването на БГ език от чужди влияния (пуризъм). На него е заслугата за създаването първата граматика на говоримия БГ език. Издава и един от първите фолклорни сборници. Активно агитира заможните прослойки да инвестират парите си в откриване на фабрики и работилници за да се модернизира стопанския живот.

Но преди всичко името на И. Богоров се свързва с издаването на първия БГ в-к „Български орел” (1846г.) но поради финансови затруднения излизат само 3-ри броя. Предназначава го за информационен в-к. В уводната статия Богоров говори за това, че за да се почувстваме наравно с напредналите европейски страни, народът ни трябва да осъзнае човешките си права и задължения; да е информиран какво става по света, за да изрази непосредствените си цели и пътищата за постигането им. Тази уводна статия трябва да се осмисли като програма която редактора трябва да следва, с материалите които ще публикува. Не всичко от нея успява да се осъществи. Краткия живот на изданието е причината, надеждите на Богоров да се изпълнят само частично. Но дори само от 3-те отпечатани броя добиваме впечатление за респектиращо богато съдържание. На страниците на вестника се поместват: политически новини, народни песни, които са свидетелство, че Богоров цени съкровищница и го вижда като средство за издигане на националното самочувствие. Отива в Цариград и 13г. издава „Цариградски вестник“ – поставя нач. на бълг. журналистика. Има богата разностр. дейност: наръчник на селския лекар, речници, идеи за създ. на фирми, предприятия. Известен е със своя пуризъм=изчистването на езика. 40-те г. написва „Първичка българска граматика“. Издава и първи фолклорен сборник с нар. песни.

 Отпечатва  поучителни разкази, басни, приказки, пословици, рецензии за нови книги и пр. Така и самия Богоров е автор и на първия пътепис, част от неговите пътни записки са отпечатани в „БГ орел” описание на Котел, Самоков и Рилския манастир. Във вестника откриваме също и интересни статистически данни за демографското състояние на Европа (концентрацията на народонаселение в повечето европейски региони). Има интригуващи очерци за по редки природни явления от далечни краища на света – за вулкани и мощни земетресения. Този широк регистър от недвусмислено и ясно доказва, че и Богоров (както преди това П. Берон и К. Фотинов) се придържа към идеята за универсална разнородност на проблемите т.е. и „БГ орел” има енциклопедичен характер. Така вестникът съответства на просвещенския дух на епохата с населението си да даде на всички от читателите си по нещо, което би го заинтригувало. В този смисъл първите БГ Възрожденски просветители превръщат изданията си в печатна трибуна, от която пропагандират най-разнолика информация, за днешния читател навярно би изглеждало странно, че в такива издания съществуват на 1-ва страница описание на миражите в пустинята и на северното сияние или редом една до друга са бележки за това какво животно слонът и какво представлява атомът, понякога до разказ за великите френски крале срещаме и инфо за индивидуалната революция в Англия или за откриването на нови химични елементи. Но всичко което за днешния възприемател представлява екзотика за Възрожденската аудитория е форма да се задоволи гладът от знания в всички области на науките и изкуствата. В този смисъл И. Богоров и Фотинов не само формално полагат основите на родния периодичен печат, но задават програма, която ще следват десетки възрожденски книжовници и просветители през следващите 3-ри, 4-ри десетилетия от епохата.

Тема 7