5. Новобългарска просвета

Тема 5

Новобългарска просвета

Желанието за обща образованост и по-висока културност на нацията пронизва мисълта на всички възрожденци. Тези две цели – образованието и културата се събират във възрожденския смисъл на думата полза за Възрожденската епоха – полезно е всичко онова, което е свързано с опознаването на света и процесите в него и с утвърждаване на нравствените ценности на БГ разбиране за достойно човешко поведение. Оттук идва и възрожденското разбиране, че всички учебници, читанки школски помагала са полезни книги. Народът се издига в култ, а съставителите им уважава и почита с искрено преклонение.

Във времето на активна борба за утвърждаване на самостоятелната БГ култура, език и църква естествено са необходими школски издания, които да намалят вниманието на гръцките духовници. За целта били необходими книги, които да утвърждават старите корени на БГ разбиране за християнски морал. От др. страна развитието на занаятите и особено на търговията поставяло нуждите от разширяване представите за света сред младото поколение и така да се улеснят на БГ и др. хора и другите страни по света. Изискванията на живота подсказвали, че освен любов към отечеството са нужни и специализирани знания и подготовка. Затова цялата учебникарска книжнина се развива под знака на девиза за практическа полезност на знанията. Школските помагала от епохата на Възраждането са преобладаващо енциклопедични. Това означава, че те дават знания в най-широкият спектър на информация, нещо повече – понякога в рамките на една и съща книга на чиято корица пише например буквар освен по четене и писане също и по история, земеописание. Това съдържание е резултат от 2-ва фактора:

А) на подрастващите да се даде инфо по всички основополагащи науки.

Б) поради малките тиражи и затрудненото разпространение на печатните издания един учебник да покрие нуждите на няколко профилирани по математика помагала. Пионер в областта на учебникарството е

д-р П. Берон през 1824г. издава първия светски учебник истинското му заглавие е „Буквар с всички поучения”, но сред широките маси става известен като „Рибен буквар” заради рисунката на задната корица.Отразява енциклопедичното образование, което П.Б. е получил в лицея(Бейска академия в Букурещ). Високо ерудирана личност завършил медицина и философия в Германия Берон е блестящ ум и носител на висока научна компетентност за времето си при това във всички сектори на науката. Тъкмо запознаването му с научния напредък на Европа го подтиква да създаде първия учебник за ограмотяване на младите българчета. В предговора той за пръв път обяснява какво означава взаимоучителната система. По-напредналите помагат на учителя (асистенти). Нарича се още белланкастерски метод. Наименованието на буквите от нашата азбука остава от предговора. Обявява се против килийното уч-ще, против боя в уч-ще. При това той си дава сметка, че в такъв учебник трябва да се пропагандират не отвлечени религиозни теми, а факти и явления от самия живот които да станат полезни по-късно в практическото битие на хората. Това е първото голямо достойнство на буквара. Второто е свързано с достъпността на изложението в него. Автора на пише учебника на официалния по онова време, но неразбираем за децата черковнославянски език, а не реч която е близка до разговорната практика. В този смисъл „Рибния буквар” е демократична по дух книга – разбираема е за деца от всички интелектуални и социални кръгове на обществото. Третото голямо достойнство, е че Берон изтъква необходимостта от масово образование. Неслучайно в предговора си той призовава към училището да се приобщят и момичета. Букварът се състои от 8 части: 1) граматика и буквар: шрифтове, склонения, спрежения 2) съд. молитви от ежедневието на децата (като стане, преди да яде, след това…) 3) „добри совети“ – пословици, поговорки, сентенции – поучителни 4) „умни ответи“ – бил е с чувство за хумор 5) „басни“ – типично просвещенски жанр 6) „различни истории“ – кратки анекдоти, разказчета – разказва от живота на древните (Сократ и Ксантипа –зла жена) Ограничен е в хумора си, защото пише за патриархално о-во. На Балканите са се правели,че са много зле, за да не мислят, че са добре и да не им завидят (вероятно от робството). В Европа са казвали, че са добре дори да умират. 7) „физически сказания“ = прир. приказки – дават се сведения за малко познати или мн. същества, явления. Първото за солта, сл. за кафето – полезно ако се пие рядко; захар; тютюн; слон; носорог; бобри; крокодил – плаче като човек; мравки; човек – изрядно създание; накр. за диетите – затлъстява като се разхожда малко и много седи, отслабва като пие топла вода, яде кисели ястия. 8) „аритметика“ – осн. аритметични действия; картини на животни накрая.

Той е забравил тази книжка, както Петрарка е мислел, че ще остане с поемата си „Африка“, а остава със сонетите от любовните си авантюри. Купува имоти във Влашко с намерение да дава парите за българските уч-ща. 10г. живее в Европа, изучава всички съвременни науки.Става специалист във всички научни области. Пръв обединява физика и химия. Пише студии и изследвания във всички области: „Всенаука“. Смята, че е открил истината за произхода на света. Създава своя теория, която е вдъхвала доверие. Бил е канен из цяла Европа от академиите да презентира тази своя теория, дори в Атина. Тогава променя своето име на Петър Берон трак. Става голям европейски учен. Парите и имотите му отиват при Христо и Евлоги Георгиеви – били в организация, която се грижи за имотите на починали българи: с парите на П. Берон построяват СУ, в Одрин бълг. уч-ще и болница – само българи били тогава; и др. неща. Те закупуват и подаряват за у-та цариградско шосе, ситняково до мола са го закупили след освобождението – имали са предвид да бъде унив. кампус – модерен европейски у-т. 1972г. се строи читалнята на у-та – първата стъклена сграда в София. Вместо читалня става сграда за съюза на художниците от дъщ. на Тодор Живков.

11-сет години след „Рибен буквар” се появява и специализирания учебник „БГ граматика” (Неофит Рилски) и знанието трябва да задоволи нуждите на току що откритото 1-во БГ светско училище в Габрово то се появява благодарение на финансово дарение и усърдието на друг голям Възрожденски представител Васил Априлов. В тази гимназия главен учител е Н. Рилски (1835г.) Габровското училище за кратко време се превръща в истински образователен център на България. Н. Рилски е не само учител и учебникар, той е също и поет, но онова с което преди всичко е значен е просветителската му дейност. Така по нашите земи за кратко време се изгражда мрежа от училища, които правят образованието масово и го утвърждават като ценност. Делото на П. Берон и Н. Рилски е продължено от двамата свищовски учители – Неофит Бозвели и Емануил Васкилович. През 1835г. те издават учебника „Славянобългарско детеводство”. Той излиза в шест отделни и е със силно изразен патриотичен патос. Специфичното за изданието, е че за първи път в този учебник се разкрива връзката м/у БГ и др. славянски народи – идея загатната още в заглавието. Важно място в учебникарската книжнина заемат и учебниците по богословие (първият такъв е на Райчо Подович 1837г.)