6. Формални и съдържателни особености на сонетната форма. Развитие на ренесансовия сонет при Микеланджело и Шекспир. Анализ на сонет по избор (могат да се ползват текстовете, с които сме работили).

6. Формални и съдържателни особености на сонетната форма. Развитие на ренесансовия сонет при Микеланджело и Шекспир.  Анализ на сонет по избор (могат да се ползват текстовете, с които сме работили).

Микеланджело/ 1475-1564г./- скулптор, художник, архитект, поет/ най-късно; според изследователите стиховете му се отнасят към последната третина на живота му, но има основания да се смята,че влечение към поезията е налице много по-рано/

При Микеланджело богът е нравствена сила; разумност с цел нравствена мисъл. И при Микеланджело, и при Петрарка се търси вътрешна красота.

Тематични кръгове в творчеството на Микеланджело:

1.      Стихотворения/ сонети/ , посветени на Виктория Колона

2.      Стхотворения, посветени на Томазо Кавалиери

·         Марсилио Фичино / философ, 15век , последовател- Неоплатоническа школа/ -връзката м/у идеите му и творчеството на Микеланджело

„Красотата е сиянието на божествения лик” / трябва да бъде потърсена в душата/

Красотата е прелест, тя е жива и духовна, движи нашите души и ги привлича

     3.Стихотворения, посветени на духовната равносметка

„Дали изкуството, чрез което се стреми към божественото, не се е превърнало в идол? ”-Микеланджело

4.Стихотворения, писани по различен повод

Смислови акценти в сонетите: изкуството – средство за разкриване на красотата на прекрасната човешка личност (в нейните два варианта – мъжки и женски);

 -отвъд илюзията на устремеността само към външната и преходна плътска обвивка и разкриване, чрез нейната красота на “сиянието на божествения лик” в човешката душа (по Фичино);

-трагичността идва не от несподелеността на любовния порив, а от съзнанието колко тази красота е непостижима, дори за титаничния художествен гений, а също и от опасението, че творецът е превърнал красотата и изкуството, чрез което тя се постига, в “идол”; тогава отпадат всякакви подходи (и посредници) за постигането й и остава само “стратегията” на покаянието и надеждата за опрощение   

Сонетите на Шекспир /сборник/ - сътворени са за сравнително кратко време спрямо Микеланджело и Петрарка. Сонетна мания 90-те години на 16в. / според Марко Минков/

„Рециклира” стари сюжети -> т.е. гениалността му не е толкова в създаването, а в начина, по който претворява старите сюжети.

Литературна мода- сонетът е на мода, Шекспир е конформист спрямо тази мода

Първа публикация- 1609г / „пиратско издание”=> приживе на Шекспир, без негово знание и позволение/ ; второ издание 1640г.- замяна на голяма част от мъжките местоимения с женски, преподредба на сонетите

 Усещането за единство на сборника се получава от краткия период от време, в който са създадени .

Смислови акценти в сонетите:

-изкуството – средство за увековечаване на красотата на прекрасната човешка личност (Приятеля) и на отношението към нея; ако това не може да стане чрез него, тогава се предлага и алтернативен, “биологичен” вариант за запазване на Красотата и противопоставяне на неумолимото време – потомството, син, който да продължи бащата;

-за разлика от двамата си предшественици, Шекспир макар и да “реабилитира” чернотата (в образа на смуглата лейди), запазва все пак тенденцията към ангелизация, отнасяйки я само към образа на Приятеля (опозицията между неговия ангелически образ и демонизирания образ на “смуглата лейди” в 144 сонет)  ;жената внася смут, изкушава лир.Аз =>отдалечава се от традиционната образност;жената е изключена и нейният образ е принизен

Микеланджело не ни казва кое е по-висше, мъжът или жената; няма  разделение;единият образ не е по-издигнат от другия

Докато при Шекспир имаме издигане на мъжката красота/ по-достоен предмет за съзерцание (дворцови поети в Италия) /

154 сонета- посветени и свързани с фигурата на

1ва възможност – 126:28 => 127 сонет според професор Хаджикостов е апология на                        

чернотата

2ра възможност -129:25   => 130 сонет –ясно изразено отношението към петраркистичната традиция /но по-скоро иронично/ ; повратен момент

ð  129 сонет – за неопр.силно желание, което трябва да бъде задоволено и след задоволяването остава разочарован и неудовлетворен

Сонет 15 Шекспир

-английски сонет – 3х4(квартена) + 2

-кръстосани рими, несвързани ( в рамките на стиха само, не продължават във втория стих и нататък) ;поантата- съседно римуване

-римна схема- АВАВ

                         СDCD

                         EFEF

                         GG

-представена е красотата в нейната преходност

-изкуството като запазващо красотата

-потомоството, което увековечава

- според К.С.Луис приятелите стоят един до друг и гледат в една посока

Мотиви: 1. За преходността на красотата * увековечаване на красотата на Приятеля

                2.Потомството на Приятеля като средство за увековечаване на неговата красота