6. Формални и съдържателни
особености на сонетната форма. Развитие на ренесансовия сонет при Микеланджело
и Шекспир. Анализ на сонет по избор
(могат да се ползват текстовете, с които сме работили).
Микеланджело/ 1475-1564г./- скулптор, художник, архитект, поет/
най-късно; според изследователите стиховете му се отнасят към последната
третина на живота му, но има основания да се смята,че влечение към поезията е
налице много по-рано/
При Микеланджело богът е нравствена сила; разумност с цел нравствена
мисъл. И при Микеланджело, и при Петрарка се търси вътрешна красота.
Тематични кръгове в творчеството на Микеланджело:
1. Стихотворения/ сонети/ , посветени на Виктория
Колона
2. Стхотворения, посветени на Томазо Кавалиери
·
Марсилио
Фичино / философ, 15век , последовател- Неоплатоническа школа/ -връзката м/у
идеите му и творчеството на Микеланджело
„Красотата е
сиянието на божествения лик” / трябва да бъде потърсена в душата/
Красотата е прелест,
тя е жива и духовна, движи нашите души и ги привлича
3.Стихотворения, посветени
на духовната равносметка
„Дали изкуството, чрез което се стреми към божественото, не се е
превърнало в идол? ”-Микеланджело
4.Стихотворения, писани по различен повод
Смислови акценти в сонетите: изкуството – средство за разкриване на
красотата на прекрасната човешка личност (в нейните два варианта – мъжки и
женски);
-отвъд илюзията на устремеността
само към външната и преходна плътска обвивка и разкриване, чрез нейната красота
на “сиянието на божествения лик” в човешката душа (по Фичино);
-трагичността идва не от несподелеността на любовния порив, а от
съзнанието колко тази красота е непостижима, дори за титаничния художествен
гений, а също и от опасението, че творецът е превърнал красотата и изкуството,
чрез което тя се постига, в “идол”; тогава отпадат всякакви подходи (и
посредници) за постигането й и остава само “стратегията” на покаянието и
надеждата за опрощение
Сонетите на Шекспир /сборник/ - сътворени са за сравнително кратко време
спрямо Микеланджело и Петрарка. Сонетна мания 90-те години на 16в. / според
Марко Минков/
„Рециклира” стари сюжети -> т.е. гениалността му не е толкова в
създаването, а в начина, по който претворява старите сюжети.
Литературна мода- сонетът е на мода, Шекспир е конформист спрямо тази
мода
Първа публикация- 1609г / „пиратско издание”=> приживе на Шекспир,
без негово знание и позволение/ ; второ издание 1640г.- замяна на голяма част
от мъжките местоимения с женски, преподредба на сонетите
Усещането за единство на
сборника се получава от краткия период от време, в който са създадени .
Смислови акценти в сонетите:
-изкуството – средство за увековечаване на красотата на прекрасната
човешка личност (Приятеля) и на отношението към нея; ако това не може да стане
чрез него, тогава се предлага и алтернативен, “биологичен” вариант за запазване
на Красотата и противопоставяне на неумолимото време – потомството, син, който
да продължи бащата;
-за разлика от двамата си предшественици, Шекспир макар и да
“реабилитира” чернотата (в образа на смуглата лейди), запазва все пак
тенденцията към ангелизация, отнасяйки я само към образа на Приятеля
(опозицията между неговия ангелически образ и демонизирания образ на “смуглата
лейди” в 144 сонет) ;жената внася смут,
изкушава лир.Аз =>отдалечава се от традиционната образност;жената е
изключена и нейният образ е принизен
Микеланджело не ни казва кое е по-висше, мъжът или жената; няма разделение;единият образ не е по-издигнат от
другия
Докато при Шекспир имаме издигане на мъжката красота/ по-достоен
предмет за съзерцание (дворцови поети в Италия) /
154 сонета- посветени и свързани с фигурата на
1ва възможност – 126:28 => 127 сонет според професор Хаджикостов е
апология на
чернотата
2ра възможност -129:25 =>
130 сонет –ясно изразено отношението към петраркистичната традиция /но по-скоро
иронично/ ; повратен момент
ð 129 сонет – за неопр.силно желание, което
трябва да бъде задоволено и след задоволяването остава разочарован и
неудовлетворен
Сонет 15 Шекспир
-английски сонет – 3х4(квартена) + 2
-кръстосани рими, несвързани ( в рамките на стиха само, не продължават
във втория стих и нататък) ;поантата- съседно римуване
-римна схема- АВАВ
СDCD
EFEF
GG
-представена е красотата в нейната преходност
-изкуството като запазващо красотата
-потомоството, което увековечава
- според К.С.Луис приятелите стоят един до друг и гледат в една посока
Мотиви: 1. За преходността на красотата * увековечаване на красотата на
Приятеля
2.Потомството на
Приятеля като средство за увековечаване на неговата красота
No comments:
Post a Comment