5. Малките трагедии като драматургичен цикъл

Малки трагедии като драматургичен цикъл – Пушкин си съставя списък с 10 названия на проекти за драматургични творби; осъществените са 4 произведения – циъл („Скъперникът рицар“, „Моцарт и салиери“, „Каменният гост“(трансф. на Дон Жуан), „Пир по време на чума“). Написани са докато е бил в имението в Болдино (холерна епидемия) –период Болдинска есен (название са успешен творчески период). Написал ги е за 2 седмици. В тях Пушкин обръща погледа си към човека, към неговата душа. Внушава, че завистта, омразата, лицемерието погубват човешкото у хората. Много кратки, Пушкин задава конфликта още в заглавието (всяко заглавие има оксиморонен х-р). Всяка трагедия се отнася до различна епоха („С.р.“- Средновековие, Франция;“М. и С.“- романтизъм, Австрия; „К.г.“-ренесанс,Испания;“Пир по вр.“-просвещение,Англия).

„Скъперникът рицар“ – събрани в едно две противоречащи си понятия. Рицар Алберт, не му достигат пари да бъде рицар. Скъперник е лихварят Соломон. Темата за отцеубийството.

„Моцарт и Салиери“- 2ма композитори. Първи лит. текст, посветен на слуха, че на смъртния си одър Салиери си признава, че той е отровил Моцарт от завист. Намира в тази история повод да изследва тема, която му е страшно близка – завист и талант. Завистникът е онзи , който не само поназнайва и има амбиции в същата област, а вижда в другия своя антипод – убийството като освобождаване на света от този дявол, който се е въплътил в таланта на антипода. Завист-невинност.

„Каменният гост“- статуята на командора не може да се премести сама. Противоречие между динамика и статика – Дон Жуан е видян от Пушкин като човек със своя лична драма, жените виждат само плътското в него и никоя не го взима на сериозно. Дона Ана (жена на командора, убит от дон Жуан) вижда , че у него има нещо повече от прелюбодеец и си урежда тайна среща, където е статуята – грехоподанието на жената. Той се представя с друго име, а тя запомня само собственото Диего – тя подсъзнателно разбира, че не говори с този, когото вижда. Статуята го убива не за настоящ грях, а за предишни грехове.

„Пир по време на чума“- превежда една сцена от Джон Нилсън и добавя лично свои 2 песни. Лайтмотив е черният човек. Черният човек е изкусителят на Моцарт; а тук каруца с трупове, теглена от негър.

Пушкин рядко търси сюжетна оригиналност, те интерпретират познатите теми. В л-рата мн трудно можеш да кажеш нещо ново, важен е начинът, новата гледна точка. Пушкин проектира това, което мисли.