7. Прозата на Александър Пушкин

Прозата на А. Пушкин – измерения на художествеността (творба по избор)

Дама Пика – Лит. текстове имат голяма худ. абстрактност, която помага преодоляването на време, граници и езици. Асоциации на дама пика – смугла лейди, смърт, вещица, зла тайнственост, свърхестествено. Графинята – московската венера; намигва – едно зрящо око – символ на светата троица. Херман може да влезе в къщата само чрез любовна история с прислужницата Лиза – тя го вижда за първи път през прозореца – рамка с чов. тяло до кръста като карта за игра.

Социално-философска повест, написана през 1833г., съставена от 6 глави и заключение. Сюжетът е изграден върху анекдотичен и фантастичен разказ, като верига от случайности, в които се преплитат монтажно, паралелно и контрастно миналото и настоящето – 70те на 18.век до 30те на 19.век. Поставен е проблемът за съдбата на човешките страсти в контекста на масовото увлечение по играта на карти в средите на петербургската аристокрация през 30те години. 

Персонажи:

Херман – самотна, загадъчна, честолюбива и авантюристична натура, с профил на Наполеон, а душа на Мефистофел. Най-целеустремената и демонична личност в Пушкиновата проза. Потаен, безмълвен и енергичен, социално малоценен, герой без истинска биография, с двойствена природа, индивидуалист, жадува богатство и могъщество, лично преуспяване и самоутвърждаване. Иска да покори света чрез проникване в тайната на трите ‘магически карти’ (3, 7, А). Мистериозен образ, тайнствен, загадъчен. Става жертва на маниакалната си амбиция и безгранични егоистични страсти.

Ана Фьодоровна – 87-годишна графиня, груба, егоистична, суетна, жестока и бездушевна жена, въплъщение на старинния руски аристократизъм.

Лизавета Ивановна – сантиментална натура от Карамзинов тип.

Павел Томски – ‘авторът’ на анекдота за трите верни карти.

Смъртта на графинята, любовната драма на Лиза и полудяването на Херман формират представата за трагичната сюжетна развръзка. Финалът на повестта смислово и структурно е затворен от лаконичното и информативно ‘Заключение’.

Строеж:

Концептиран върху анекдотичен сюжет и занимателна романтична фабула, върху съчетанието на реално и фантастично, високо и низко, сегашно и минало, върху точност, лаконизъм и простота на изложението. Композицията е с по-голяма линейност, хронотопната система – върху топоса на града (Петербург). Сюжетното време е проектирано към настоящето, а не към миналото. Фантастиката е мотивирана от душевното състояние на Херман. Ако се изключи фантастичната предистория, фантастични са само насмешливото намигане на мъртвата графиня от ковчега на погребението, появата й в стаята на Херман и фаталното намигане на дама пика върху картата в последната глава. И в двата случая на намигане авторът уточнява, че на Херман се е сторило, т.е. фантастичното е въображаемо, в другия случай авторът пояснява, че Херман е бил превъзбуден и изпил много вино. Така границата между реално и фантастично остава неясна  разколебана – авторът нито отрича, нито потвърждава тайната.

Повествованието е гъвкаво, равномерно, немногословно, лишено от патетика и дидактизъм, изящно в своята простота и сдържаност, без отклонения, с много тънка и добре маскирана ирония.