4. Трагедията "Борис Годунов"

"Борис Годунов"

В имение Михайловское написва трагедията „Борис Годунов“- (естетическа и историческа концепция) – започва с посвещение на Н. Михайлович Карамзин. Един знаменит мислител на Русия, основава цяла тенденция в езика (последователи карамзинисти) – против пуризма, позволяват да навлизат чуждици. Историята на Карамзин е най-големият историографски труд на Русия за всички времена. Пушкин взима исторически факти от посл. 2 тома от историята. Историята тръгва от управлението на цар Иван Грозни, има 3 сина – Иван, Фьодор, Димитрий. Той убива сина си Иван. Цар става Фьодр Иванович – слабоумен. Умира и Борис Годунов(1598-1605) става цар (поръчал убийството на Димитрий). В текста на „Борис Годунов” не са описани събитията, как се случват, а са дадени резултатите от тези събития. Сюжетът на драмата е исторически; представлява лична интерпретация на реална историческа случка, поради което се определя като историческа драма. Заглавието „историческа драма” е по Шекспиров маниер. Шекспировите драми са именувани по името на централния персонаж. Борис Годунов обаче реално е по-маловажен от Гришка Отрепиев. Триединство – време, място и действие. Пушкин казва „С мъка се лиших от двете първи единства и едвам запазих третото“-действието. Време – 7 години. Той пише „Б.Г.“ в 23 сцени, от тях в тези 7г. са останали само 4 дни. Драмата е написана в 5стъпен ямб – Шекспиров стих. Има елементи от „Хамлет“, от „Крал Лир“, от историята – той не крие, държи да се направи аналогията. Чете хрониките на Тацит, когато пише „Б.Г.“ – първи историк, който говори за Исус като ист. личност. Имал е намерение да напише драма за Исус, но не я написва, затова казва всичко в „Б.Г.“. Държавата се управлява от един цар, който е нелигитимен. Исус е царят, който никога не е царувал, като Димитрий. Димитрий се обявява за възкръснал, отива в Полша. Разкрива се пред пани Марина, че не е действит. Димитрий, че е самозванец. Б.Г. е приравнен до императора. Пушкин фалшифицира историята, променя реалния сюжет (прави го исторически недостоверен): Борис Годунов никога не е свалян от престола. Борис Годунов е искал да направи демократическа реформация в Русия (армията и народът не са искали промяната). Мълчанието на народа в края на текста е в същността си осъждане на владетеля. Народът отказва подкрепата си на царя – подкрепа, която е задължителна. Мълчанието на народа е присъда, отказ да се миропомаже поредния самозванец. В Русия  Бог=цар. „Б.Г.“ е тайнопис – Пушкин си играе с буквите в името на императора. GODunov, БОрис Годунов.