3. „Илиада” на Омир

3. „Илиада” на Омир

Неточно би било да наричаме Омировите поеми литературни творби, тъй като обемът и проблематиката на старогръцкия епос отговарят на задачите на цяла литература. С вътрешното си многообразие, като път от фолклора към личното творчество, Омировите поеми подготвят идейната атмосфера на древния елински свят. ЗАтова Омировото творчество условно може да се нарече конспект на старата гръцка култура.

Данните на историческото и археологическо изследване доказват, че в „Илиада” съществуват наслагвания на 3 големи исторически епохи, които обхващат времето от 14 до 7в. пр.н.е. Отделниописания на паметници на материалната култура издават връзки с още по-древно време, с егейската култура на Крит, унищожена вследствие на катаклизми и нахлувания през 15-14в.пр.н.е. Център на новата цивилизация става „златообителната” Микена, градът на Агамемнон.

„Илиада” безспорно възниква като военна поема за георите на микенската аристокрация. Битът икултурата на микенската цивилизация са първият исторически пласт, утаен в поемата. РАзкошните дворци, военната организация, царят, заобиколен от васали- това са все елементи на строгата ахейска цивилизация.

През 12в.пр.н.е. започва последното нахлуване на гръцки племена от север, означено в историята с името „дорийско нахлуване”. То предизвиква огромни размествания в Средиземноморието и слага край на Микенската култура.Изтикани, ахейците се разселват по тия места, по които по-рано воюват. Потомците на Агамемнон се оказват владетели на градове, съседни на древната Троя.

„Илиада” представлява рядък случай на специфика. Освен реалните времеви измерения, които я обуславят, като завършен продукт, „Илиада” притежава и свое повествователно време. То претопява наслоенията от различни епохи и ги вгражда в своето разказно единство. Всъщност ‘Илиада’ не може да притежава завършеността на съвременното литературно произведение, създадено за четене и затворено в кориците на книга. Епическата творба е живо прозиведение, което се слуша и непосредствено зависи от настроението на слушателите. За да угоди на вкуса и желанията на своите слушатели,Омир натрупва епизоди, които организира в свободна отворена конструкция. Това ще рече, че епизодите се свързват в някакъв настоящ момент на рецитация. Краят на всекиепизод предполага началото на друг, както краят на цялата поема предполага началния стих на друга поема.

Сюжет: За разлика от мирната „Одисея” „Илиада” е военна поема. И за древните елини това е основната разлика между 2те поеми. Специфично съдържание на „Илиада” са военният бит, смъртта, битките и войнствеността. В поемата са разказани 4 големи схватки на гърци и троянци, ограничени в 4 дена.

ДВете войски се отправят една срещу друга. Още преди да се срещнат, Парис предлага войната да се реши с двубой, който за малко не завършва в полза на Мeнелай. Но се намесва Афродита. ТРоянците нарушават сключеното за двубоя примирие, битката избухва и свършва без определено надмощие. Тогава Хектор предлага да уредят състезание,но и то завършва без успех за никоя страна. Няколко сцени разнообразяват разказа за първия боен ден- Елена излиза на градската стена сред троянските старейшини, които се удивяват на краостата и’ и оправдават дългогодишните страдания, за които станала причина; любовна сцена между Парис и Елена.

В третата битка троянците проникват в гръцкия стан, Тогава Патрокъл измолва Ахил да влезе в боя с неговите доспехи. И наистина, Патрокъл успява да отблъсне троянците чак до стените на града, но Хектор го убива и вдига като плячка доспехите на Ахил. Ахил отмъщава за Патрокъл в 4тия боен ден, като убива Хектор.

С течение на времето грабителкста война получава някаква организация, появяват се и правила за разпределението на плячката. Първенците взимат повече, всеки получава дял съобразно някакво физическо и социално достойнство. При една пдообна подялба Ахил и Агамемнон получават 2 прекрасни деовйки- Бризеида и Хризеида. Бащата на Хризеида, Аполоновият жрец Хриз, носи богат откуп, за да си върне дъщерята. Но Агамемнон го обижда и пропъжда. Тогава той призовава своя бог-покровител да отмъсти на ахейците. Богът няма да спре мора, додето Хризеида не бъде върната на своя баща. Недоволен, Агамемнон обещава да върне Хризеида, въпреки че я обича повече дори от собствената си съпруга, но иска ахейците д аму приготвят друг дар.

Свадата започва с думите на Агамемнон. Той е нетърпелив и заплашва, че сам ще си вземе нов дар, ако не му дадат. Тогава Ахил се нахвърля с гневни думи срещу царя и той отвръща със заплахата, че ще вземе неговата Бризеида. Когато хората на Агамемнон пристигат в шатъра на Ахил за Бризеида, той ги приема почтително, предава девойката. ВСъщност, и двамата държат на робините не само от амбиция, те просто ги обичат. В „Илиада” любовта е 1 от изразите на високата способност на Омировия човек да се чувства привързан.

Отблъснат и самотен, Ахил пролива сълзи на морския бряг и зове своята безсмъртна майка. Изключително логично и човешко. Ахил я моли: някога тя услужила на Зевс, нека той услужи чрез нея на него, нека да даде успехи на троянците, та ахейците да разберат какъв лош вожд е Агамемнон. Зевс дава знак за сългасие.

Ако следваше своята експозиция, Омир би създал по-кратка и по-стегната епическа поема. Но тя нямаше да се хареса на неговите слушатели. „Илиада” издава този положителен компромисен характер на лично и народно творчество, на уважение към традицията и необходимост да се твори оригинално.

Повествователният талант на Омир се проявява особено силно в свързването на темата за отмъщението и темата за гнева. Учените предполагат, че в епоса до Омир съществуват песни за убийството на Патрокъл и отмъщението на Ахил, които не са свързани с песента за гнева.

В композиционно отношение „Илиада” представлява голяма епическа поема с твърде свободна постройка. В основата си поема за Троянската война, тя се центрира около 2 отлично свързани теми- гнева на Ахил и отмъщението на Патрокъл.

„Илиада” е монументално произведение, което разказва важни събития със сериозен и възвишен характер. Строгият епически стил, на чиято основа твори Омир, не търпи нищо дребнаво и делнично. Но в старината поетът внася известна свобода, хумор, дори пародия. Той придава на боговете човешки отрицателни страни, за да снижи донякъде възвишената равност на стария епос.

НоОмир запазва по същество чертите на строгия епос- обемността и празничността, обективността на изложението, превеса на материално-телесното над духовно-психологическото.

И смъртта Омир разбира пластически като унищожаване на тяло, като разкъсване на хармонията на живия организъм.

Поетът се любува на елементите, на детайлите, той се заплесва и забравя за момент смисъла на цялото. Особено трудно е да се установи връзката на Омировата стилистика с историята на гръцкото изобразително изкуство.Пластично изобразявае на човека и света съществува още в критско-микенското изкуство.

Важна страна на Омировата поетика е епи1еската техника, която Омир възприема от стария епос и аедите. Постоянните епитети, които съпровождат именатта на герои, богове и предмети, имат важна функция в епическата рецитация.