26. Романтизмът и раждането
на историческия роман. Претворяването на миналото в романистиката на У.Скот (
„Кенилуърт“)
I.Романтизъм XVIII-XIXв.
1.Характеристика
v Появата на това
литературно течение може да търсим в две посоки: развитието на обществото и
мястото на индивида в него и общото противопоставяне срещу традиционалната
култура на XVIIIв.
(рационализъм, утилитарност, строги норми за творчеството)
v Течение в няколко
европейски култури едновременно
v Наблюдава се завръщане
към идейната философия на Ренесанса
v Отделната личност е
цялостен и органичен свят, чиято оригиналност
се погубва от наложените ограничения
v Стремеж към освобождаване
от нормите на обществото , от сковаващите творчеството правила, освобождаване
на духа и емоциите
v Раждат се множество
мотиви и разбирания за света: пътешествието, култът към екзотиката , връщане
към дълбоките корени на народната душа(култ към фолклора и Средновековието),
култ към природния живот и „природния човек“(цигани,татари,индианци , араби),
романтическа любов, пред която всички пречки са безсилни, мотивът за
благородния разбойник като спонтанен носител на справедливост и вечност
v Появата на възможност за
емоционално отношение към света наоколо
v Романтизъм или романтика
произхождат от значението на названието роман – описание на възвишена любовна
връзка
2.Етапи в развитието на
Романтизма (стар и нов)
a)
Ранен
романтизъм (1790-1810)
·
Има
своите корени във философията на немския идеализъм- действителността е продукт
на въображението на психологически обособения индивид, а художественото
произведение е организъм , в който се събират противоречията
·
Август
и Вилхем Шлегер, Айхендроф, Шамисо
b)
Новият
етап
·
Движението
на романтиците добива граждански характер , свързан с порива към политическо
освобождение от тиранията на властта
·
Вечният
порив към духовна свобода
·
Юго,
Дюма, Дьолакроа, Стендал(Франция), Хофман, Хьолдерлин, Брентано,
Хайне(Германия), Пушкин и Лермонтов(Русия), Адам Мицкевич(Полша),Байрон и Шели
(Англия)
3.Културна и художествена
програма-> Романтизмът изработва своя стройна програма, която може да се
обобщи в няколко основни направления:
·
Разкрепостяване
на обществените морални норми
·
„другото“
пространство-Ориентът
„другото“
време- Средновековието
·
Издигане
в култ на емоционалното възприятие на света
·
Издигане
ролята на „творческия гений“ до богоравна и възприемане на идеята, че творецът
създава своето произведение от „нищото“ , воден единствено от своето божествено
вдъхновение
·
Създаване
на своеобразен романтически репертоар от теми , сюжети и начини за тяхната
интерпретация , както и налагане на предпочитани жанрове(балада, романтическа
поема, „песента“, романа, драматична поема
·
Издигането
в култ на неподправената природа, противопоставена на рационалистично разбиране
за човешката съразмерност и симетрия в оформянето на пространството; природата
е символ на спонтанната творческа сила и свобода=>любими теми за изображение
стават морето, планината, бурята, безкрайното поле
·
Стремеж
за прекрачване на границата между живот и изкуство и силно естетизиране на
извънхудожествената реалност;стремежът в
реалния живот да се живее като в романтическа поема, да се изграждат поведение
и биография, сходни с тези на романтически сюжет и герой
·
За
първи път личната биография на твореца става културен и художествен фактор
·
Характерни
са трагическите жертви на творците, свързани с тяхната реална смърт в името на
идеала ,който са изградили
4.Романтическа поетика
v оформя се от по-горе
изброените програмни и мирогледни особености на романтическия възглед за света,
културата и изкуството
v концентрира се около
основната фигура на романтическия герой- личност възвишена, малко демонична,
самотна и непристъпна, олицетворяваща жаждата за вътрешна свобода
v често романтическият
герой има ярко изявен антагонист, с когото образуват т.нар. романтическа двойка.Напр.: Жан Валжан
и Жавер от „Клетниците“ или Есмералда и Квазимодо в „Парижката Света
Богородица“
v характерна е особената приповдигнатост
на езиковия изказ, за който също са характерни контрастни и неочаквани
метафори,особен романтически патос
v Романтическата поетика се
обявява решително срещу нормативността на Класицизма, но скоро създава своя
собствена нормативност, свързана с провокирането на емоционалното изживяване в
процеса на четеното
v Писателите романтици
възпроизвеждат човешките характери в тяхното вътрешно движение и развитие.Това
е великото творческо откритие на романтиците , с което те обогатяват световната
литература и откриват пътищата за нейното развитие.
II.Раждането на
историческия роман
III.Уолтър Скот
No comments:
Post a Comment