1. Литература на краевековието

                                                 Литература на краевековието 1890-1910

Лев Толстой умира 1910г. (кумир); Чехов – скуката, затворен човек. Л-рата не е толкова обърната към Достоевски, модернистите се обръщат към него. Интерес към соц. битие на човека. Домашната традиция!

Неореализъм – опозиция на модернистическите търсения. 1-наследник на реализма; 2-търси нови жанрови ф-ми

Отказва се от епичното. Епосът се връща след няколко десетилетия. Създаване на миниатюрата (кратък разказ) и повестта. Прозата е емблематичен литературен вид.

Руските писатели винаги имат усещане за месианизъм (нравствената сфера). Имперското оформя руското съзнание. 1904г. война с Япония за територия. Руската флота е разбита, огромно поражение за мита за непобедимостта на тази флота. 1905-1907 – масови  соц. вълнения. Стачки, демонстрации, арести… 1914г. започва ПСВ – слага края на империята. Образуват се Югославия, Чехословакия, Полша. Започват да се обособяват нациите. 25.10/7.11 Велика октомврийска соц. революция. Евразия – обединение на 2 духовности: европ. и азиатското. Дух. търсения по линия на скъсване на 19в.; сребърен век след това.

Представители на руския неореализъм:

1)90-те г. на 19в. 2) първо десетилетие на 20в.

1)не се наричат неореалисти; обединяват се около лит. кръжок Среда. Лит. интереси са изображение на съвремието, живота на обикн. хора (Ал. Кунин, Максим Горки и др.) Топосът руска земя: Москва и Петербург – центърът на големия град. Русия на бавното време, скуката. Присъства и провинцията след изчезването на крепостното право. Бившият роб не знае какво да прави със своята свобода.

Иван Бунин (1 нобелов лауреат)– участта на крепостните и онези, които ще помнят, че са дворяни. Какво се случва с тези наследници. При Горки – новите револ. търсения. Интелигент, мислите- откъснат от социалното. Човекът, търсещ спасение в любовта – жената, която ще пречисти героя. Присъства и срещата на Русия с чуждия свят. Бунин посещава индокитайския п-в.

Класическа л-ра: Има ли животът смисъл и къде аз съм вписан в този смисъл? Светът, показан през уродливото, деформация, но въпреки това животът има смисъл. Красота, добро и истина – триада. Романът е водещ.

Краевековие: Светът се оказва хаотичен, необясним; животът – безсмислен, човекът – нещастен.

Класическа л-ра: пътят като метафора на дух. пътуване; дисекция на соц. пр-во. Има събитийност в романа.

Повестта „Село“ – пътуване, мотивиране на събитията липсва, животът се разпада, връзките м/у хората/събитията не са опряни на логичност.

Персонажи в класич. л-ра: странни геори, надскачат соц. среда; руски дворянски интелигент. Руска дворянка – идеализиран женски образ; проекция на мъжкото въображение какво трябва да представлява жената. Има типология на персонажите. Дворянски – пренаситен.

Неореализъм се опитва да покаже човека по принцип. Героите нямат имена. Интересът към този човек е на равнище подсъзнание, инстинкт – уродливо, паднало същество. Състояния на опиянение, халюцинация, лудост – може да се докосне до битиедо и да го осъзнае. Текстове, организирани на принципа на монтажа, отделни фрагменти. Равнище език/стил – заемат похвати на поезията; мислят текстовете си като факт на говоренето (трупване на едни и същи съгласни/ гласни носят опр. смисли; а/о – за пр-ва; съскави, шушкави – звуци на вселената).

КРАЕВЕКОВИЕ: Ал. Куприн, Ив. Бунин, Л. Андреев, Ал. Н. Толстой, Ев. Замятин, М. Горки. Обединява ги принадлежността им към кръг „Среда“. По- голямата част от този кръг са издавали в изд. „Знание“ (попул. л-ра) –за масата, достъпни за хората. Кр. Мисъл – елитарна л-ра, за избраните.

Последователи на разказвателната проза на Чехов – Ал. Куприн и Ив. Бунин.

Л. Андреев – не задоволява очакванията на писателите реалисти. Пречупват се поетологичните х-ки на реализма; влияе се силно от модернизма. (Блок: Символист е, но има много реализъм в него). Търси нови форми на худ. изразяване/ реализъм.

Иван Бунин (1870-1953): първи руски нобелист 1933г. Отражение на онова, което се случва в Русия са повестите, разказите, стих. му. Разпадналата се руска аристокрация. Корените му са в списъка на руските дворяни. Той винаги подчертава този момент – дворянството. Клише: Наречен е певец на разпадналите се дворянски гнезда (Тургенев)1

Семейството му няма възможност да го издържа, заминава за Москва и започва да се занимава с лит. дейност с по-гол. си брат. Първи опити: поезия. От първите му стихосб. се казва „Листопад“. Той следва класич. традиция: природа, любовна тема… Същински писател става с разказите си. Първият се казва „Антоновски ябълки“. Проявява се една от хар. особеност и за поетиката му. Създаване на худ. портрет. Става академик по изящна словестност (на 37г.)2

1919г. напуска Русия 3 – първа вълна на рус. емиграция. Живее във Франция. Активно работи, създава автобиографичен роман „Животът на Арсениев“ – ретроспекция към детството на героя, изживяване на красотата при общуването с природата, разпадът на сем. среда и завършва с първото любовно разочарование на героя – неосъществената любов.

Мемоари: от Франция пътува с влак до Швеция да получи Нобеловата награда.

Творчество: 2 периода – 1) краевековие 2) емигрантски (разкази „Тъмните алеи“)

1)Става майстор на миниатюрата. Дава синтезирано, но много наситено със смисъл събитие, човек, худ. портрет. 2 биографични книги: на Лев Толстой и Чехов. Вкл. лични спомени, защото ги познава. Бил е близък на Чехов.

Първи разкази: „Антоновски ябълки“ – представя хар. черта в прозата му: безсюжетно повествование. Класическа импресия. Между прозата и лириката; м/у белетристика и стихотв. Бунин пуска сетивността и сензитивността. Представя есента (късен август) – излизат да берат ябълки селяните, господарите. Полъх за това колко прекрасен може да бъде един есенен ден.

Х-рно за разказите на Бунин: класич. описания, умението на Бунин да създ. художествен портрет!

Повести – „Село“ и „Суходол“; Разкази – „Граматика на любовта“, „Леко дихание“, „Любовта на Митя“

Техника на създаване на разказа:

„Леко дихание“ – водеща е темата за любовта. Разказвачът насочва вниманието към гимназистката Оля Мешчшеска. Започва с описанието на нейния гроб. Става необикновена – поразява учителките, защото не се вписва в модела на послушание; енергична, палава. Директорката я извиква; братът на директорката е бил интимен с Олга (заявява й г в очите). Време на строг морал; прозвучава като своеобр. обвинение.  Един нейн обожател я застрелва; от дневника й се разбира, че е похитена от този брат на директорката, чувства се омърсена. Тя се самоубива, есетвено, след този морален нейн завършек. Бунин умело дистанцира повествователя от моралната присъда. Създ. синтезиран и разнолик портрет: жертва, изкусител – не поставя опр. – един живот, изживяван като леко дихание. (На 14г. е изпъдена с детето, жената на този крещи „Човекоядка!“ – разл. произв.) Оля е погледната от различни страни. Присъдите трудно се раздават. Ключов разказ за нещастната любов. Интонацията е равна, леко навяваща скука; чрез нея прозира чов. живот.

Неосъществимата, невъзможна любов и в „Село“ и „Суходол“. Създ. през 10 и 11 година. Те са знакови за творч. на Бунин. „Село“ – за разпадналите се дворянски гнезда.

„Суходол“: изградена в/у оригинална повествов. техника. Две гледни точки към едно и също събитие. Дворяните Хрушчови – в имението им цари разпад, разруха. Там живее една полулуда. Слугинята Наталия – луда, влюбена в младия господар; открадва предмет от негавата стая. Наказват я в най-далечните земи на имението.

Любовта, разорението и темата за смъртта.

Отмирането на цели поколения. Младият господар се оказва в запустяло гробище, търси своите предци, сблъсква се със забравата. Разбира, че това е безвъзвратно изгубеното време. Човекът сякаш е едно леко дихание, за да дойдат следващите.

„Господинът от Сан Франциско“ ‘14г. – въображаемо пътешествие. Изграден като затворена композиция; круизен кораб, пътешествие. Тръгва от Америка до стария континент. Главният герой няма име: анонимност на хората, отдали се на веселие. Корабът – микромодел на света в напречен разрез – богати и бедни. Когато стига до Италия г-нът умира, тялото му е прибрано в дървен сандък. Двойката влюбени са наети актьори да са в центъра на веселбата. Разказ: алегория на живота като сцена.

„Село“: Изграден по класически образец, авторът е дистанциран от сюжетното действие. Историята на братята Красови. Най-силно прониква социалното и историческото. Трето поколение на бившите крепостни селяни.

Дядо им е бил разкъсан от кучетата на господаря в имението Дурновка. Бащата е вече освободен крепостен. Тихон Красов се превръща в господар. Проследява се историята му. (дурно = глупак (рус.) + допълнит. значение)

Всичко в това село Дурновка прилича на страшен кошмар. Време: първо десетил. на 20в.

Важна е историята на Т.К.: той владее онова, което са владеели неговите господари. Показва се нравственото му опустошение. Той живее в пълна деградация, върви към съзнаването на опустошението. Живее във все по-опустошаващата тишина на своето съществуване. Жена му ражда мъртви деца – алегория, не може да има наследници. Размишлява върху живота. Селянин – философ. Разбират, че животът изправя ледени стени, в които се сблъскват постоянно. Повестта завършва със свада, натоварена със семантиката на фолклора. Завършва със зимна нощна картина. Виковете на сватбарите потъват във воя на виелиците. Сватбата е лишена от веселие. Потъват в тъмнина тези пътуващи шейни. Главни въпроси: за смисъла на чов. живот. Кузма и Тихон разговарят за живота. Минава през пиянство, през гробище (място на запустелието, мъртвите са изхвърлени от живота и настъпва забрава). Характерен топос в творчеството на Бунин. Смъртта идва да отмие паметта за човешкия живот.