19. Сравнение между Корней и
Расин. Молинизмът и янсенизмът като
различни духовни и идеологически предпоставки за двамата автори. Съперничество
и “сдвояване” във френската критическа традиция. Тезата на Лабрюйер и възможните
възражения срещу нея.
Пиер Корней и Жан Расин са френски трагици и велики френски
драматурзи от 17 век. Пиер Корней е
представител на ранният класицизъм,а Жан Расин на зрелият класицизъм.
Сравнявайки ги разглеждаме формирането на мисленето при авторите. Именно при
класицизмът се класифицират характерите.
При
Корней- молинизъм от името на Луис Молина испански философ и богослов Молина
16в. (1535 — 1600). Основният му труд е
“За съгласуването на свободната воля с даровете на благодатта” (как действат
съвместно – благодат- благ дар- нещо идваща от Бог. Човекът получаващ отгоре
достатъчна благодат, благодарение на свободната воля да стане ефикасна, да бъде
оползотворена.
При
Расин имаме друго направление на мисълта- янсенизъм- янсенисти. Янсенизъм е
клон на католицизма, който се основава на убеждението, че човешките същества се
раждат грешни и никога няма да станат добри, без помощ от страна на
божественото. Първородния грях, за покварата на всички човешки същества,
предопределението, както и необходимостта от Божията благодат са крайъгълните
камъни на янсенизъм. Клонът се формира въз основа на трудовете на Ото Корнелиус
Янсен, който е холандски богослов,теолог,
който е живял от 1585-1638. Той се съсредоточи върху работата на Св.
Августин, и въз основа на принципите на творбите му, които той възприема в
него. Неговото дело, Augstinus (лат.) не е публикувана до 1640. Основното положение на янсенизмът е,че благодат се дава
само на няколко избрани (определени)
души, не всички човешки същества са предназначени да бъдат спасени. Това е
противоположно на молинизмът. При янсенизмът образа на Бог не е като баща, а
като наказател, строг със своите строги правила, В човекът е насадено
постоянното чувство за вина и колкото и да се опитва да изкупи вината си,
изкуплението е неуспешно. Янсенистите са били мн последователни, стоящи зад
идеите си. Такъв е бил янсенинският светоглед.
Пример
за янсенизъм при Расин имаме при Федра, която е лишена от божията благодат.
Сюжетът е взет от античната митология, но персонажа се разглежда, като християнски.
Каквото и да прави ще бъде последвана от гибел.
Тезата
на Лабрюйер и сравнението между Корней и Расин. Корней представя хората такива каквито
трябва да бъдат. Поднася най- хубавото, което разумът може да погоди. Расин пък
от своя страна представя хората такива каквито са, с вкусовете и чувствата им. Корней е
по-нравствен, а Расин е по-човечен. Корней е сравнен със Софокъл,а Расин с
Еврипит. При Корней доминира мисълта, докато при Расин чувството, вълнението,
човечността. Корней е поучителен, изграджда идеал за поданика, Расин изгражда
идеал за монархът (управляващия).
Според
Луи Ерлан френски автор от 20 век занимаващ се специално с Корней, персонажите му са идеализирани, възвишени,
много високи за подражание, невъзможни за подражание. Докато при Расин са по-
естествени, по-близки до нас самите. Той разглежда разликата на климата между
зрителя и героя.
No comments:
Post a Comment