18. Жан Расин
Расин е най-знаителният френски
трагедиограф от епохата на Френцкия класицизъм. И тогава,по-късно неизбежно са
го сравнявали с Корней, безспорния лидер от по-ранната епоха. Вече отбелязахме
няколко прилики и различия между двамата драматурзи, но съдбите им са коренно
различни, Много се различават и създадените от тях творби.
Биографията на Расин ( а и
духовната му същност) са съдбновно белязани с печата на янсенизма, влиятелна
католическа секта, близка в редица отношения до протестанството. Когато е
двегодишен умира майка му, а 2 години по-късно и баща му и бъдещият велик
драматург остава кръгъл сирак. С отглеждането на детето се заема баба му, която
е близка до янсенистите. Бабата си поставя за цел д аму даде образование и
възпитание в духа на янсенизма и затова Расин учи първоначално в колежа в Бове,
а на 16 постъпва в училището, прилежащо към манастира.
Първата поетическа изява на
Расин нила одата, която той написал през 1660г. Във връзка със сватбата на
младия крал. Тя била озаглавена „ Нимфата на Сена” и при написването и’ се
консултирал с авторитетния критик и председател на Академията Шаплен.
Разтревожени от поетическите амбиции на Расин, близките му го изпратили в едно
затънчено градче, където той трябвало да стане свещеник и да получи енория.
Докато „Андромаха” е ранният
шедьовър на драматурга, „ Федра” е шедьовърът на зрялото му творчество. 10
години делят 2те велики творби. Всяка съпоставка е до известна степен
едностранчива и рискована, но мнозина авторитетни изследователи смятат
последната трагедия на Расин за по-добрата творба, в която драматургическият му
гений е достигнал най-пълна изява.
Сюжетът за трагедията е взет от
творебите на Еврипид и Сенека. Но както известява авторът в поредговора към
първото печатно издание, внесъл е някои промени, съобразени със съвременната му
епоха. При Расин подтик за обяснениниеот на Федра в любов на доведения и’ син е
лъжливото известие за смъртта на съпруга и’ Тезей. Отново Расин се изявил като
познавач на женското сърце и на съдбовните страсти . Както в повечето от
трагедиите му, отново ревността е двигател на трагическото действие. Тъкмо
когТО Федра узнава, че Иполит е влюбен в девойката Арикия, у нея заговаря
ревността на пренебрегнатата жена и тя се поддава на увещанията на довереницата
си да оклевети заварения си син. Образът на Арикия е нововъведения на
драматурга, чрез което той целял не смао да възбуди ревността на Федра, но и
дамотивира трагическата вина на героя. Арикия била единствената потомка на
Паланкидите, заклетите врагове врагове на на бащата на Иполит- Тезей. Така
Расин мотивирал трагическата вина на своя герой като предателство спрямо
родовата кауза. Иполит признава любовта си пред възпитателя си Терамен; Федра
прави същото пред Енона. След известието за мнимата смърт на Тезей Иполит
предлага ръката си и пресола на Арикия, а по-късно същото прави през Иполит и
Федра.
В тази последна трагедия на
Расин над всички образи доминира Федра. Може би това впечатление се поражда от
трагедийната мощ, която излъчва героинята и я извисява бад Иполит, който в
съгласие с античния сюжет е жертва на гибелната страст на мащехата си. „ Федра”
е най-дискутираната Расинова драма. Причината за това е във факта, че тя
наистина надхвърля границите на епохата, когато е създадена, и поставя
проблеми, неприсъщи за времето на Луи ХIV.
Федра говори с езика на
страстта и ревността на пренебрегнатата жена. Но прави са онези изследователи,
които твърдяр, че героините на Расин надрастват ограничения любовен лексикон на
неговата епоха.
No comments:
Post a Comment