15. Райко Жинзифов

15 Тема

Райко Жинзифов

Роден в македонския край в гр. Велес той е ученик на 1 от братята Миладинови – Димитър. По-късно сам става учител по тези места, като в даскалската си практика упорито настоява обучението да се провежда на БГ, не на гръцки език. По-късно заминава за Русия и през 60-те год.завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет. Там следването го сближава с Л. Каравелов, Нешо Бончев и Константин Миладинов. Заедно с тях участва в списването на сп. “Братски труд”, а през 1863г. излиза и книгата му “Новобългарска сбирка”. Съдържанието й включва както оригинални авторски, така и преводни стихотворения.

Наричат Жинзифов “поетът на майка България”. Това определение има своите основания. Както повечето възрожденски интелигенти и той прекарва значителна част от живота си в емигрантство, далеч от бащиния край.

Това е причината непрестанно да го преследва носталгията. Нещо повече – до края на дните си той се терзае не само от любов към далечното отечество, но и от чувство за вина, че не му е достатъчно полезен. Така можем да си обясним защо цялата му лирика е доминирана от елегичните настроения. Скръбта се засилва още повече, когато в творбите е залегнал мотивът за сравнението между някогашната славна ист. на България и настоящото й робско положение. Често в стиховете му се припомня славното минало на Симеон и К.Охридски, красотата на прекрасната южна земя, раждаща най-руйното вино, най-хубавите песни и има най-синьото небе. Тези образи се срещат в стих.”Питала е България” и “На чуждина”. Във финансово несредническия си живот в Москва единственото, което топли душата на Жинзифов е идеализираният спомен за бащиния край.

Малко по-бодри интонации в поезията му откриваме, когато се засяга мотивът за всенародната борба, която трябва да мобилизира всеки българин. Самият автор много добре познава славянските л-ри и е под силното влияние на романтизма, което довежда до образа на бунтовника, призоваващ хората да се вдигнат срещу робството. Този образ е централен в поемата “Гусляр в събор”. Тук романтичният образ на нар.певец и музикант се доближава до представата за античния и средновековния странстващ творец, красотата на чието творчество повдига духа на хората.

Все пак най-популярната творба на Жинзифов остава поемата “Кървавата кошуля”. (кошуля = риза)

Тя е отпечатана през 1870г. и в сюжета й е залегнала реална трагична житейска ист-я от времето на робството – за младия Божан, пребит след истезания, чиято майка показва на съгражданите кървавата риза на чедото си като свидетелство за преживените ужаси. Творбата е написана изцяло в духа на  Романтизма. За да се засили тягостната атмосфера са използвани х-ни романтически похвати: натрупване едно след др.на много картини на ужас и насилие, усещане за безнадеждност и обреченост у хората.

Най-покъртителен  е епизодът, описващ как една стара, обезумяла от мъка жена, седи в църковния двор  посред тъмна нощ, прегръща кървавата риза на детето си и го оплаква. Женският образ е нарисуван в много трагичен план, за което допринася редуването на обръщения както към Божан, така и към слушателите. Сякаш майката говори както на детето, така и на аудиторията от възприематели – похват, който познаваме от Античната гръцка драматургия.