16. Любен Каравелов

Тема 16

ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ

роден в Копривщица (Каблешков, Н. Геров). Дядо Либен – образ на дядо му Либен. Писателят до кр. на живота си описва с героите си себе си. (Първите буквални и реални, после се научава и си съчинява)

Това е най-плодовитият и значим възрожденски белетрист, едновременно с това и идеолог на БГ възр. В личността му се преплитат теоретикът, лит. критик, писателят, журналистът и общественикът. Подобно на повечето възр.дейци и Л.К. преживява дългогодишно отдалечаване от отечеството в чужбина, за да се завръща към скъпата земя чрез своите произведения. Копривщица, където се ражда му открива красотата на родната природа. Там получава и първите си уроци по родолюбие – учител му е бащата на Найден Геров – даскал Геро Добревич, който в последствие ще е окаже прототип на лит. герой Хаджи Генчо от повестта “БГ от старо време”. По-късно Л.К. учи в Пловдив в гръцко училище, където на гърба си изпитва опитите на гр.владици да промият нац.му съзнание. Безкрайно разочарован младежът търси съдействието на Н.Геров и негова помощ заминава за Москва. Там се записва в Историко-филологически факултет на УНИТО. Така започва първият емигрантски етап от Каравеловото битие – руският. Авторът е активен участник в обществения живот. Непрекъснато сътрудничи на издаваното там списание “Братски труд” със свои стихотворения и статии, занимава се и с етнографски проучвания върху БГ фолклор. Създава кръжец българи – той, Райко Жинзифов, Конст. Миладинов и др. българи започват да учат там като стипендианти на славянофилите – рус. имперска идеология, че вс. слав. реки тр. да се влеят в руското море. 63,74 – политбюрото взема решение Б-я да се присъедини към Русия. Тази идея не успява, българите не се вкл. в тази идея. Л. Каравелов е първият, който се отказва от тази стипендия. Райко е беден и остава до край с тази стипендия. Не продължава образованието си, самообразова се като Ботев. Започва да сътрудничи на руския периодичен печат, пише разкази, повести. 1860г. излиза разказът му “Войвода”, написан на руски, и този текст му печели почитатели не само от средите на местната БГ емиграция, но и от професионални руски критици. Издава в книгата „Страници от книгата на страданията на българското племе“ („БГ от старо време“ е там). В своята проза коментира това, за което пише. По този начин по-пряко кара читателите да разберат какво иска да им каже (стил на Възраждането)- по същия тип пишат Вазов, Алеко К. Той си създава чисто револ. пропагандни задачи да се освоб. българина. В-к „Глас“/“Голос“ – кореспондент.

 От същия период са и двата разказа “Турски паша” и “Неда”, които разработват общ мотив – народното страдание. Интересно е, че този мотив се носи и в двете творби от женски образи: героините разказват мъката си за унищожените семейства и погубените родове. Контрапункт на тази тема е идеята за мъжката борбеност, която се разработва от др.разказ “Дончо”.

Най-ярката творба от руския период е повестта “Българи от старо време”. В нея темата за страданието е изместена от предпочитанието към една по-битова проблематика. С любов и преклонение авторът се вглежда в старовремските нрави, регулиращи от векове нормите на живот в БГ село. Героите му Хаджи Генчо и дядо Либен са описани колоритно със всички свои странности и чрез манталитета им читателят успява да проникне в бита и битието на някогашното БГ общество. Дори когато то изглежда консервативно, авторът не прибързва с лека ръка да го отрича, а по-скоро със синовно разбиране правдиво го описва. Тази синовна любов личи особено в прочутия пасаж, който представлява обръщение към отечеството. Повестта е представителна в много отношения. В нейния сюжет присъстват няколко типологизирани образа:

1) На юнака (дядо Либен)

2) На учителя ( Хаджи Генчо)

3) на БГ мома (Лила)

4) на момъка (Павлин)

5) срещат се също типологизираните образи на черквата, дома, на БГ жена стопанка, даже и на местните клюкари.

Взети заедно всички тези типологизирани персонажи създават цялостния образ на БГ живот от 2-та половина на века.

Вторият период се нар. “Сръбски” – Л.К. отива в Сърбия като кореспондент на руски вестници. Там той активно се свързва с местните обществени дейци и участва местния културен живот. По това време създава творбите си “Сока”, “Крива ли е съдбата”, “Наказал я Бог”. В тези разкази се отразява сръбския живот с неговите специфични социални проблеми. В тях обаче се долавя нещо, което по-отчетливо ще се открои в третият етап: стремежът на К. към философско-нравствени оценки на житейските явления. В С-я поставя началото на ср. критически реализъм.

Третият етап е най-плодотворният в живота му. Той е свързан с пребиваването на твореца в Румъния. Тук вече К. се изявява не само като писател, но и като редактор и обществен деец. Създава печатница и издава с Ботев в. “Свобода” и “Независимост”, а също и сп. “Знание”. Негов пръв помощник е младият Ботев. Тези печатни органи стават трибуна на най-смелите революционни идеи на местните БГ емигранти. Едновременно с тях Л.К. отпечатва и  много свои лит.творби, сред които сп. “Хаджи Генчо”, “Богатият сиромах”, “Децата ни приличат на бащите си”, “Извънреден родолюбец”, “Мамино детенце”. Личи претенцията авторът да се насочва към по-крупни белетристични текстове, които му помагат по-пълноценно да разкрие повествователната си дарба при изграждане на пълнокръвни човешки х-ри.

Обществената ангажираност на Л.К. към революцията личи от статиите и фейлетоните му, в които се разкрива цялата му нравствена безкомпромисност към всички прояви на гражданска пасивност и лъже патриотизъм. Тази морална неподкупност и творческа всеотдайност на автора след време ще предизвикат високата оценка на един друг голям български писател – Захари Стоянов, който ще каже, че за времето на живота си Л.К. е направил за България това, което може да се направи за цял век.