14. Нешо Бончев

Тема 14

 НЕШО БОНЧЕВ

БГ л-ра има в негово лице 1-я автор, който създава критически и теоретически текстове за самата л-ра като вид изкуство. Обективността ни задължава да признаем, че през епохата на В. литературната  критика заема твърде малко пространство в културата. Такава откриваме единствено по страниците на рецензии и отзиви, публикувани в периодичния печат. Всъщност с критическа дейност се занимават самите писатели, които често разкриват своите пристрастни отношения към написаното от техни колеги. Първият занимаващ се с лит.критика през този период е Нешо Бончев.

По принцип възрожденските  Книжовници се вълнуват от всякакви проблеми на текущия лит.живот – какво и как се превежда, пише, трябва ли да се побългарява преводът; за кого да се пише, какви качества трябва да има самият текст. На всички тези въпроси самите писатели отг.съобразно със собствените си възгледи и естетически представи. Понеже немалка част от тях са получили образованието си в чужбина и са формирали мирогледа си под влияние на чужди култури, те често пъти механично пренасят еталони от странство, които трудно си намират място в контекста на БГ л-ра. През този период се наблюдават 2 противопол.тенденции – центробежна и центростремителна. Първата изповядва нуждата от европеизирането на БГ книжовност и задава като осн.изискване желанието да се подражава на големите Европейски лит завоевания. Втората се придържа към обратното. Всяко чуждо влияние се отрича (като се пренебрегват дори положителните му страни) и утвърждава като единствена стойност придържането към собствените традиции. Истината е някъде в средата между двете крайности. БГ л-ра  наистина се нуждае от модернизация и догонване на европейските постижения на худ. словесност, но тя не би могла да се развива пълноценно, ако пренебрегне постиженията на БГ средновековна книжнина и на нашия фолклор. Точно тази позиция е изповядвана от Нешо Бончев. След като завършва началното обр. в Панагюрище, той заминава за Русия и разширява мирогледа си в областта на положителните аспекти от знанието. Като гиманзист в Москва се движи в кръга на будни БГ студенти емигранти, обединени около сп. “Братски труд”.

Всъщност разцветът на творческия му живот е през 70-те год. на века, когато се създава БГ книжовно дружество (прерастващо в БАН). Печатният орган на това дружество се нар. “Периодическо списание” и неговите най-активни сътрудници са Нешо Бончев, Марин Дринов и Васил Друмев. По страниците на това сп. Излизат най-значимите критически текстове на Бончев: “За училищата”, “Читалище, “Класичните европейски писатели и ползата от изучаването на съчиненията им”, “Гогъл: живот и лит.му дела”. Несъмнено лит.-естетическите принципи на този критик се оформят под мощното влияние на руската кулутра и образците на тамошната л-ра. Сред тези принципи се откроява разбирането на Бончев, че л-та не трябва да се занимава с дребните човешки емоции, а да откликва само на големите граждански проблеми. Поради тази причина критикът отхвърля и даже заклеймява част от стих.на П.Славейков, имащи х-р на любовна лирика.

Тях той нарича презрително “ергенските песни на Славейкова”. Понякога стига до крайности и отхвърля побългаряванията на чужди образци като вредни за БГ читател. Все пак не може да се отрече, че въпреки отделни прояви на естетически максимализъм критикът има важна роля за оформянето на лит.вкус през възраждането и причината за това е една: той проявява високи изисквания към худ. качества на лит. творби и така стимулира самите писатели да си поставят високи изисквания в процеса на  създаване на лит .творба.