13. Илия Блъсков

Тема 13

ИЛИЯ БЛЪСКОВ

Този автор твори както преди, така и след освобождението. Оставил е значително по обем литературното наследство: преводи, побългарени творби, оригинални авторска белетристика, статии, дописки, мемоари, поучителни четива, които са публикувани и в  самостоятелни книги и по страниците на периодичния печат. Най-известните му в торби са “Изгубена Станка” (1866) и “Злочеста Кръстника” (1870).

Двете произведения са с твърде сходен х-р. могат да че прчислят към линията на сантименталното четиво на БГ белетристика. Това ги прави особено популярни сред читателите още повече, че в съд-то им намират място много реалистични картини от тогавашния БГ селски живот. Тези картини обективно пресъздават ос-ти от регионалния БГ бит, нрави и манталитет. От гледна т. на по-нататъшните процеси в БГ л-ра “селските” повести на Блъсков отварят пътя на една важна линия, свързана със селската тема. В нашето изкуство (един много по-късен и даровит представител на тази линия в литературата ни е Елин Пелин). От 2-те повести “Изгубена Станка” има по-голяма художествена стойност. Тя нови неподправения колорит на БГ селски живот с неговите размирици, трудности и опитите да се опазят традиционните нравствени ценности. Моралната гл.т. се пречупва през съдбата на жената, която има незавидна участ през БГ патриархат. Драмата на отруденото битие, на ежедневния страх от мизерията, на консервативните отношения в дома създават представа не само за стопанската изостаналост на бедните прослойки от обществото, но и за психологичните изпитания, които са ежедневие на човека. На фона на този тъжен делник като малки, но жадувани празници за душата се открояват седенките, гощавките, сборовете.

Така през призмата на календарните празници и делници И.Б. предлага дори и на съвременния читател 1 четиво, което може би не задоволява високи художествени претенции, но към има етнографска стойност със своите правдиви описания на тогавашното общество.