12. Васил Друмев

Тема 12

Васил Друмев

уч-к на Сава Доброплодни; първи възр. бълг. белетрист и най-добър бълг. възр. драматург. От Шумен, участва в първото театр. представление „Михал Мишкоед“ (и Д. Войников). Учи в Шумен, след това в Одеската школа. Преди Одеса вече е написал „Нещастна фамилия“ в сп. „Български книжици“ 1860г.- първата бг повест. Намираме реализъм, романтизъм, сантиментализъм – хаос. Отразява сложността на лит. естетич. въздействия, които се формират. Може би е малко пресилено описването на вс. страшни събития на едно място, но наистина са били вършени тези неща от турците. В Одеса се запознава с голямата руска л-ра, която мн влияе в/у формирането на българската. „Ученик и благодетели, или Чуждото си е все чуждо“ – втора повест. Тази повест го х-ра по по-различен начин. Напълно реалистична е. Мн вярно са изгр. х-рите на хората. Има влияние от Гогол – описва героите по външни белези (описва момче, което се опитва да запише в Одеса да учи и ходи да се моли на богаташите – Единият Мляско, Гордев, Лесов – х-ра ги с името.) Тази повест е донякъде със структура на роман – няколко паралелни действия се развиват. След като завършва дух. семинария в Одеса, завършва и дух. академия в Киев. Левски и Караджата са го спасили, връща се и завършва в Одеса. Става един от основателите на бълг. книж. дружество в Браила 1869г. (по-късно БАН). 1862г. се създ. независима бълг. църква и го канят да стане владика (за 1м го подготвят да заеме поста). От светски човек в черното духовенство – мн трудно. По вр. на войната е епископ в Русе и спомага за спасяването на хора там – турски банди са опустошавали и избивали в С Б-я. Оттогава тръгва канонизирането му в съзнанието на българите. След Освоб. става търновски митрополит и глава на бълг. църква. Той е най-бл. приятел на Фердинанд. Отстоява търн. конституция. Когато се ражда Борис не са съгласни да е кръстен като православен (чл. 46 от търн. конст. – трябва да е католик). Фердинанд иска да променят конституцията и има спор. Ф. завежда дело с/у митрополита и е осъден на смърт. Князът праща телеграма за помилване. Стамболов подава оставка, защото разбира и го убиват руснаци. Друмев – реч пред съда 4 часа – блестяща. След това е 1,2 пъти министър председател, но вече с разклатено здраве. Спасява полит. кризи в Б-я. Когато го арестуват му разграбват архива (спасеното показва, че е блестящ писател със зорко набл. око) Не отстъпва на Вазов.

В живота му се обособяват отчетливо 2 периода, в които различията са от културно и идеологическо общество. 1-т от тях условно може да се нарече времето на светския човек Друмев, а 2-ят – периода след неговото змонашване, когато приема духовното име епископ Климент Търновски. Но и през 2-та етапа той е личност с много силно изявена гражданска позиция и активно присъства в обществения живот.

Творческата ист.на „Нещастна фамилия“ (има колебливост на персонажа Иванко, но алчността му го погубва) е органично свързана с робския живот на БГ население, както и със семейни предания за преживявани в миналото родови трагедии. Самият Д. отбелязал в предговора на повестта си, че в сюжета й няма почти нищо измислено, а се разказват истински случки, които той е научавал в различно време при изповед на свои препатили сънародници. Това уточнение е изкл. важно. За тогавашния читател то се оказва гаранция за правдивостта на събитията. Т.е. възприемателят на текста изпреварващо още преди да започне да го чете е настроен да го приема като достоверен и безрезервно да му повярва. Тази особеност е съществена за ранните етапи от развитието на БГ белетристика.

Тя търси ефекта на правдивостта и не се изкушава от творческите възможности, които би предложила на автора худ.измислица. за писателите е мн.важно да  спечелят доверието на своя читател, да го накарат да припознае себе си и своя живот в някого от героите или в разказаните литературно случки. Всъщност Д. успява да разкаже за всенародните БГ тегла чрез теглото на една конкретна фамилия. Това означава, че описаните събития са синекдотично представителни: (метонимия-преименуване; синекдохата е вид метонимия, при която преименуването се основава на количествен признак, т.е. цялото се представя ч\з негова част – синекдоха-метонимия). Целият БГ народ сякаш разпознава трагичната си участ в драматичните случки от живота на конкретните герои. Затова неслучайно писателят слага в подзаглавието уточнението: “БГ народна повест”.

Ключово за разбирането на творбата понятие е нещастие, изведено  още в заглавието. Тази ключова дума е отправна т.за осмислянето на основната идея. Героите не само са потопени в нещастието, но говорят за него, осмислят го в различните му аспекти. Нещастията имат както чисто физически (телесни) измерения, така и морално-психологически такива. Описват се нечовешките мъки и страдания на роба – изгарян на клада, набиван на кол, печен на шиш, но също и морално унижаван, принуждаван да живее в психически страх. Повествованието е изградено като поредица от разкази на отделните герои, които споделят своите нещастия и натрупаната горчивина. Така веригата от частни конкретни случки изгражда панорамната картина за всенародното страдание.  2-то драматическо произведение “Ученик и благодетели” има биографичен характер. Зад образа на Живко лесно можем да открием перипетии от живота на самия автор. Тази творба разработва мотива за пътуването. Живко е движен от желанието да види големия свят и да се запознае с нови неща. Тласкан от стремежа към знание, той стига до прозрението, че светът е много по-сложен от идеалните представи, които той си е създал докато живее в малкия БГ градец. Движейки се из др.земи той не само усвоява др.геогр.пространства, но и покорява др.зони на културата и мъдростта, усвоява непознат до момента опит, а това всъщност е голямата стратегическа цел на БГ възраждане.

През 1872г. Д. създава най-значителната си творба – ист.драма “Иванко,убиецът на Асеня I-ви”. Самото заглавие полага в центъра на зрителсокто внимание драматичната личност на цареубиеца, който волно или не, е станал национален предател. За възрожденския зрител (привикнал от пиесите на Войников героите да се противопоставят на принципа черно-бяло) Друмевата пиеса е по-сериозно изпитание. Тя предизвиква по-задълбочено вникване в човешкия характер, който никога не е еднозначен и само положителен или само негативен. Необходимо е психологическо усилие за да се разбере сложната човешка същност и да се открият скритите мотиви за 1 или др.постъпка. в този смисъл драматургът Друмев е 1 крачка напред пред Войников, защото успява да преодолее едноизмерността на образите. Неговите х-ри са много по-пълноценни и богати. Този резултат се постига ч\з вникване в психологията н драматургичните персонажи и ч\з задълбочаване на тяхната идейно-емоционална х-ка. Влияние едновр. от Пушкин и от Шекспир (- осн. конфликт: Иванко иска да стане цар, иначе е прекрасен човек, но властолюбив.) От Пушкин – народът се надига с/у него и го прогонва (Борис Годунов – целият народ се надига) Иванко  убива Асен и се депресира. Има всички черти на една сериозна драматургия. Тук вс. герой е прав от своята гл. точка. Духовен водач на българите няколко десетилетия. Друг не е тачен както митрополит Климент след патр. Евтимий.