12. Шекспир като комедиограф. Видове комедии. Особености на Шекспировата комедия.

12. Шекспир като комедиограф. Видове комедии.  Особености на Шекспировата комедия.

Шекспировите  комедии са създадени  през периода  1595-1600 година. Сред тях най-известни са „Сън в лятна нощ”, „Венецианският търговец”, „Както ви харесва”, „Много шум за нищо”, „Укротяване на опърничавата”, „Дванадесета нощ”. Това са жизнерадостни и живописни отражения на веселия живот в един измислен свят с реалистични герои, наситени с много оптимизъм и лиризъм.

    Единствената фарсова комедия на Шекспир е "Укротяване на опърничевата", тя е сред най-прочутите му комедии - веселата история за младата Катарина и желанието й да остане свободна, никому неподчинена. Разбира се, това желание замира, когато тя среща истинския мъж, човекът, успял да я покори във всяко отношение. Много романтика блика и от другите Шекспирови комедии, например  „Сън в лятна нощ”, романтична комедия характерна със сложността на фабулата си. Това са комедии, които и днес са поставяни и играни с успех по световните сцени.

    В тези комедии значителна роля играят шутовете и слугите. Те са изразители на авторовото отношение към света, носители на ведрия смях, на доброто, на чисто човешкото в отношенията между хората. Слугите и шутовете са своеобразно развити герои - силни духом, неуниващи, успяващи да победят всеки враг, да вдъхнат увереност в господарите си, да изкажат техните скрити мисли, да помогнат в трудния житейски момент. Това са образи, познати от италианската „комедия дел арте”, но оригинално обрисувани, с психологически обосновани и художествено обогатени характери. Дори в трагедията „Крал Лир” присъствието на такъв персонаж не е излишно, той носи в себе си не само веселбата, а и вярата в човека, вярата в предаността към определена идея или личност. Под маската на шегата тези шутове и слуги често изказват дълбоки философски мисли за света и хората, за историята и правдата, за хуманността и красотата.

    Още една особеност в Шекспировите комедии е наличието на „фатум", на съдбата. Нейната роля е огромна, понякога дори невероятна. Героите се срещат случайно, случайно научават тайни, случайно попадат на необходимото място в необходимия момент. Особено ярко това прозира в „Сън в лятна нощ” и „Дванадесета нощ”. Но това не е фатализъм, нито непреодолима намеса на божествени сили. Това е вяра в доброто, в щастливия случай, в съпътстващия хората успех. Друга важна особеност в Шекспировите комедии е, че  има две основни групи от персонажи – високи и ниски. Свързват се с фабулата и могат да са паралелни и свързани. Според Шекспир, комедийните сцени имат пирамидална структура. Основната структурна единица  е отделна структурна сцена, или начина по който нараства драматическото напрежение. Основната градивна единица е отделната сцена. Това е паралела между комедията и трагедията (пр. “Отело”- Яго и Отело).

    Един от източниците на комизмът е мотива с близнаците (често използван мотив), едно равнище подготвя друго равнище (пр. „Дванадесета нощ” ).

    Трагедията и комедията на Шекспир представляват смесен жанр. Според Марко Минков в комедиите на Шекспир се смесват три елемента: грубо-земното (вулгаризми, еротика, намеци и др.); възвишената реч (поезия, романтика по своя характер); крилата фантазия (представата и представянето на богатата фантазия).

    Любовта може да се каже, че е основнията мотив за драма,но не е задължително да бъде между двама влюбени. Може да е и между приятелството (пр. Антонио и Себастиан от „Дванадесета нощ” ). В по- късните комедии на  Шекспир присъства и елементът характерен за трагедията,малките спорове внасящи дисхармония, след което идва преходът от дисхармония към хармония. Характерно за комедията е премахването на пречката и празненството като финал.

    Имайки предвид комичното и фарса, френският автор Анри Бергсон, пише за смехът (Есе относно значението на комичното) 1996 год.  Косвено за комедията на Шекспир, разглежда комичните ефекти и разсъждава върху въпроса: Какво поражда смях и какво поражда смехът ?! Той разсъждава, че по смисъл има идея за автоматизъм свързан със случка, човек или нещо друго,или има  наблюдение и идентифициране. Когато има утъждествяване с определен герой (например Дон Кихот,защото определено му се случват, не до там смешни неща), смехът със сигурност ще липсва. И от там идва идеята ,че за да има смях, трябва да има отчуждаване. Симптомът, който съпровожда смеха е „безчувствеността“. Гледайки отстрани, човекът не се поставя на мястото на пострадалия и именно тогава идва моментът на автоматизъм предизвикващ смях, което е  нещо неестествено в поведението.

    Творчеството на Шекспир е връх на хуманизма, носител на чисто човешките идеи на Ренесанса, на философското мислене и възгледи на хората от този период. Притежава изключителна широта на интересите и размах на фантазията, която си остава земна и реалистична. Защото това фантастично богатство се базира на реалистични герои и ситуации. Героите му са носители на различни черти. Специално за комедиите на Шекспир може да се каже, че са едно пищно зрелище, съдейки по начина, по който е заплетена самата историята.

     Изключително интересни са образите на героите в Шекспировите трагедии и комедии. Те са изградени плътно, с психологическа аргументация на поведението и развитието им, не са застинали във времето, а търсят своето място, колоритни са като характери, не оставят безразлични читатели и зрители.