Monday 8 September 2014

11 .Уилям Шекспир. Макбет.

11 .Уилям Шекспир. Макбет.

Изключително сложна е драматичната задача в „Макбет”. Тук властолюбието е само привидна тема: това, което се изобразява е постепенният упадък на един човек под въздействието на престъплението, което е извършил.  И този упадък не е представен под ф-мата на угризение на съвестта, а като морално загрубяване и затъпяване, което унищожава човека. Ш. не щади своя герой. Според историческите източници: Макбет има известно оправдание – убива слабохарактерен крал, негоден да управлява, убива го открито, като не накърнява законите на гостоприемството и после сам управлява 10 год. справедливо и мъдро. Престъплението на Шекспировия Макбет е много по-голямо. Той убива истински светец, който му е гост, като не изкупува греха си по никакъв начин. Но героят е лош само в делата си. Като характер той е обрисуван с много по-благородни черти, отколкото в историята и вместо да се изтъкне, че той е жесток по природа, неговата жестокост е представена именно като следствие от престъплението, като чужда страст, която се загнездва у него. Първото, което чуваме за Макбет е за неговата храброст и предаността му към краля. За Ш. първото впечатл. е важно. така се получава една характеристика на М. чрез другите лица, преди той още да се е появил. Него виждаме в момента, когато се заражда в душата му онази мисъл, която ще го погуби. Думите на 3те вещици в предсказанието им за бъдещето на М. му дават първия тласък, те събуждат у него мисълта за убийство. тази мисъл го ужасява, но той не е способен да я отблъсне от себе си. Героят е по природа амбициозен, но е и честен, има морални скрупули и за да се реши на това престъпление са му нужни подкрепата и насърчението на жена му. Макбет чувства, че едно убийство няма да реши въпросът, че то ще доведе до ново убийство. Той се бои от последствията, но само за своя живот и не подозира, че с това убийство осъжда себе си на безкрайна редица от престъпления, които го унищожават вътрешно.
С убийството на благия Дънкан истинската драма едва започва, борбата вече не е външна, а вътрешна . От момента, в който М. излиза от стаята на краля, съкрушен от своята постъпка, пътят му е определен и той трябва да го измине сам. Успехът му поражда у него страх и подозрителност, които довеждат до нови убийства.  Банко е първата жертва. , следва безпощадното убийство на лейди Макдъф и на детето й, както и безброй други убийства, които не могат да бъдат представени. Благородният М. се е превърнал в звяр.
Жената на Макбет се оказва по-слабата, тя има огромни угризения на съвестта и това довежда до нейната смърт.
Дълбока пропаст има между съпрузите. М. не е намразил жена си заради съветите й, а просто тя спира да съществува за него. Чувствата му са притъпени, загубва значението на скръбта или ужаса. Животът няма какво да му предложи, той е човек без надежда и вяра. Нервите му са изтощени, меланхолията го е налегнала, слугите му страдат от неговите гневни избухвания. Само на бойното после се събужда предишната му храброст и изправен пред врага изкупува донякъде престъпленията си.
Трагедията завършва с осъждане на героя, вместо с похвала, за разлика от повечето Шекспирови трагедии.
„Макбет” е една от най-богато украсените драми на Ш.
Представата, която имаме за силата и величието на Макбет, не е дадена чрез постъпките му, а чрез мненията, които другите изказват за него и преди всичко чрез езика, чрез поезията му. Мислите, които изказва в своя песимизъм не са оригинални, нито дълбоки; те поразяват обаче чрез силата на израза и на чувството, чрез стегнатия картинен стил, където един образ или една метафора заместват цяло изречение и една цяла философия се събира в 2 стиха.
Всички най-важни сцени са представени в тъмнината на нощта, когато злото тържествува, затова и вещиците представляват най-добрият увод за трагедията.

Върха на своето изк-во Ш. постига с убийството на Дънкан. Това първо престъпление получава необходимата възвишеност, символно значение, но не чрез картини и описания на самото убийство, защото това би отнело поетическата стойност на сцената, а чрез косвеното представяне на действието.  Изразено е чрез сътресението в душата на Макбет, който не смее да се върне в стаята с мъртвия крал. 

No comments:

Post a Comment