11 .Уилям Шекспир. Макбет.
Изключително сложна е
драматичната задача в „Макбет”. Тук властолюбието е само привидна тема: това,
което се изобразява е постепенният упадък на един човек под въздействието на
престъплението, което е извършил. И този
упадък не е представен под ф-мата на угризение на съвестта, а като морално
загрубяване и затъпяване, което унищожава човека. Ш. не щади своя герой. Според
историческите източници: Макбет има известно оправдание – убива слабохарактерен
крал, негоден да управлява, убива го открито, като не накърнява законите на
гостоприемството и после сам управлява 10 год. справедливо и мъдро.
Престъплението на Шекспировия Макбет е много по-голямо. Той убива истински
светец, който му е гост, като не изкупува греха си по никакъв начин. Но героят
е лош само в делата си. Като характер той е обрисуван с много по-благородни
черти, отколкото в историята и вместо да се изтъкне, че той е жесток по
природа, неговата жестокост е представена именно като следствие от
престъплението, като чужда страст, която се загнездва у него. Първото, което
чуваме за Макбет е за неговата храброст и предаността му към краля. За Ш.
първото впечатл. е важно. така се получава една характеристика на М. чрез
другите лица, преди той още да се е появил. Него виждаме в момента, когато се
заражда в душата му онази мисъл, която ще го погуби. Думите на 3те вещици в
предсказанието им за бъдещето на М. му дават първия тласък, те събуждат у него
мисълта за убийство. тази мисъл го ужасява, но той не е способен да я отблъсне
от себе си. Героят е по природа амбициозен, но е и честен, има морални скрупули
и за да се реши на това престъпление са му нужни подкрепата и насърчението на
жена му. Макбет чувства, че едно убийство няма да реши въпросът, че то ще
доведе до ново убийство. Той се бои от последствията, но само за своя живот и
не подозира, че с това убийство осъжда себе си на безкрайна редица от
престъпления, които го унищожават вътрешно.
С убийството на благия
Дънкан истинската драма едва започва, борбата вече не е външна, а вътрешна . От
момента, в който М. излиза от стаята на краля, съкрушен от своята постъпка,
пътят му е определен и той трябва да го измине сам. Успехът му поражда у него
страх и подозрителност, които довеждат до нови убийства. Банко е първата жертва. , следва безпощадното
убийство на лейди Макдъф и на детето й, както и безброй други убийства, които
не могат да бъдат представени. Благородният М. се е превърнал в звяр.
Жената на Макбет се
оказва по-слабата, тя има огромни угризения на съвестта и това довежда до
нейната смърт.
Дълбока пропаст има между
съпрузите. М. не е намразил жена си заради съветите й, а просто тя спира да
съществува за него. Чувствата му са притъпени, загубва значението на скръбта
или ужаса. Животът няма какво да му предложи, той е човек без надежда и вяра.
Нервите му са изтощени, меланхолията го е налегнала, слугите му страдат от
неговите гневни избухвания. Само на бойното после се събужда предишната му храброст
и изправен пред врага изкупува донякъде престъпленията си.
Трагедията завършва с
осъждане на героя, вместо с похвала, за разлика от повечето Шекспирови
трагедии.
„Макбет” е една от
най-богато украсените драми на Ш.
Представата, която имаме
за силата и величието на Макбет, не е дадена чрез постъпките му, а чрез
мненията, които другите изказват за него и преди всичко чрез езика, чрез
поезията му. Мислите, които изказва в своя песимизъм не са оригинални, нито
дълбоки; те поразяват обаче чрез силата на израза и на чувството, чрез
стегнатия картинен стил, където един образ или една метафора заместват цяло
изречение и една цяла философия се събира в 2 стиха.
Всички най-важни сцени са
представени в тъмнината на нощта, когато злото тържествува, затова и вещиците
представляват най-добрият увод за трагедията.
Върха на своето изк-во Ш.
постига с убийството на Дънкан. Това първо престъпление получава необходимата
възвишеност, символно значение, но не чрез картини и описания на самото
убийство, защото това би отнело поетическата стойност на сцената, а чрез
косвеното представяне на действието.
Изразено е чрез сътресението в душата на Макбет, който не смее да се
върне в стаята с мъртвия крал.
No comments:
Post a Comment