13. Уилиам Шекспир. Анализ на комедия по избор на студента: “Укротяване на опърничавата”, “Сън в лятна нощ” или “Дванайсета нощ”.

13. Уилиам Шекспир. Анализ на комедия по избор на студента: “Укротяване на опърничавата”, “Сън в лятна нощ” или “Дванайсета нощ”.

“Сън в лятна нощ” е романтична комедия, написана в средата на 90-те години на 16 век. Не е известно кога точно е написана или изиграна за пръв път пиесата „Сън в лятна нощ", но се предполага, че това се е случило между 1594 и 1596.

    Анализирайки комедията голямо впечатление прави сложността на фабулата, или начина по който е заплетена историята. Има ги характерните за Шекспир високи и ниски персонажи. Конфигурацията на персонажите  са подредени в 4 групи:

    1гр.- Оберон и Титания

    2гр.- Тезей и Хиполита

    3гр.- Хермия, Елена; Лизандът, Деметрий

    4гр.- занаятчиите с прякори

    Последната група ни свързва с едно представление , трагичният фарс. Това са ниските комедийни персонажи.

    Третата група персонажи олицетворяват любовта и нейната сложност. Хермия е влюбена в Лизандър и е вярна на чувствата си към него, готова е дори да се жертва в името на любовта им. Решават да избяат от Атина, нещо което е извън закона, заради Егей, бащата на Хермия, който е портив тяхната любов.

    Разглеждайки тази група се появява въпроса за споделената и несподелената любов. При следваща двойка нещата са по- сложни. Елена е влюбена в Деметрий, но той обича Хермия. Преди е обичал Елена, но чувствата му са истинали. Не е ясен мотивът за появата на противоположните чувства у Деметрий.

    Във втората група са Тезей, Княз на Атина – митичен цар и Хиполита, Кралица на Амазонките, годеница на Тезей. Тяхната сватба е предстояща и зависи от решенията на   третата група герои. Тезей изчаква решението на Хермия.

    Първата група са представители на приказната атмосфера. От тяхна страна е невидимото присъствие. Шекспир внася елементи от митологията. Оберон, Крал на елфите и Титания, Кралица на феите. Всеки от тях има своята свита. Имаме паралелна фабулна линия между видимия и невидимия свят. При Оберон и Титания имаме дублиране на проблема в любовта. Друг важен персонаж за пиесата е пакостливият дух Пък, който е на разположение на Оберон. С негова помощ Оберон наказва любимата му Титания, да се влюби в първият който види, а в случая това се оказва един занаятчия омагьосан с магарешка глава на име Кросното. С този глупав, като магаре човечец, Оберон унижава царицата на феите.

    Действието се пренася от Атина в гората. Промени настъпват при намесата на духът Пък в живота на младите влюбени. Пък изпълнявайки заповедите на своят покровител,чрез магия прави грешка и така настъпват сюжетни обрати в комедията. След неговата намеса двамата влюбени в Хермия се влюбват в Елена, която подхожда към тях с голямо недоверие и обида. В случая всичко се обръща и Хермия застава в началната  позиция на Елена (нежелана и необичана). Тук е засегнат въпроса, как приказното влияе върху човешката съдба, смесването на двата паралелни свята. След създалата се бъркотя Оберон възстановява редът , разбирателството, обичта, така че да има повод края да се отпразнува. Всичко завърша щастливо, има три сватби, занаятчиите организират забавлението. Типичното за Шекспир, пиеса в пиесата (пр. “Хамлет”) и тук това е на лице,двамата влюбени , на които им е забранено да са заедно (занаятчията е стената). За приказната атмосфера можем да направим паралел с “Крал Лир” (подялбата на имуществото на краля).

    Основното драматическо съдържание в комедията на Шекспир е любовта. Важен е погледът, с който се гледа на любовта (влечението и чувствата са на преден план, разумът го няма). Характерна е намесата на влияещи външни фактори върху любовта. Героите не търсят тяхната помощ, но независимо от това митологични персонажи сами се намесват.

    “Дванайсета нощ” е късна Шекспирова комедия 1600год. Съдържа високи персонажи, висока стилистика. Групата на високите комедийни персонажи са Орсион, Виола и Оливия. Орсино е влюбен в Оливия. Виола преобличайки се в мъжки дрехи сменя самоличността си (Цезарио) , мотивът за това е да прикрие, че е жена. Оливия не може да преживее мъртвият си брат и не е готова за любовни преживявания, в този момент Орсино използва Цезарио, за да достигне до сърцето на Оливия. През това време Цезарио (Виола) се влюбва в Орсино, а Оливия се влюбва с Цезарио. И тук има заплетена фабула. За да има щастлив край за всички персонажи се появява използваният похват от Шекспир мотивът с близнаците. Цезарио има брат близнак на име Себастиан и така се намира съпруг за Оливия. Персонажите са романтични, говорейки в стихотворна форма (възвишен стил). Използвани са сравнения, на любовта с морето, образът на морето, показвайки колко необятна може да е тя. Наблюдава се любовта от разстояние. Тя е по-скоро влюбеност в самата влюбеност. Наблюдава се странното усещането от несподелената любов.