1. Александър Грибоедов

Ал.С. Грибоедов – комедията „От ума си тегли“:

Роден в Москва 1795г. Получава солидно образование – филологическо и дипломативно. Все още не е имало професионални писатели. Има трагичен живот. Изпратен на дипл. служба в Техеран (Персия) ок. 1825г. Руското посолство е нападнато и всички служители са избити вкл. и Грибоедов. Били са приятели с Пушкин. Съчинения, писма, преводи са събрани в един том, но той остава в историята с едно произведение.

Просвещение: идеи за светлина. 3то съсловие: простолюдие – огромна сила, която може да извърши соц. промени, но тр. да се ограмоти, образова и да стане манипулируемо. Автори, които оставят по едно произведение за 3тото съсловие: Д. Дефо – „Робинзон Крузо“, Дж. Суифт – Гъливър, П. Берон – „Рибен буквар“, П.Х. – „История славянобългарска“, Софроний – „Житие…

Сливат се няколко литературни направления в рус. л-ра 19в. Просвещение се слива с Класицизъм.

Най-много цитатност предизвиква този текст. Въвел е просветителската идея. Драматургия – не е най-комуникативният жанр. Драмата влиза в едно високо литературно направление. Л-рата предхожда сцената, която се справя с проблема неграмотност. Жанрът е отношение на автора към сюжета и отношението, което има към предполагаемите си читатели.

Основополагащо произведение за няколко сюжетни линии, които другите автори се стремята да не разрушават. Авторите не искат да се налагат като единствени, не мислят, че традицията тръгва от тях. Векът започва с комедия и завършва с комедия – много варианти.

Чацки се завръща заради София. Къде е бил ще разберем в друго произведение.

В началото (не принадл. към о-вото) идва отвън и нахълтва в едно о-во, което представлява един организъм. Появата му е първата предпоставка за интрига. Преди е принадлежал към тази среда, която в момента отказва да го пусне (забравила го е) – оказва се дразнител за това привикнало към себе си о-во. Може да стане част от о-вото чрез асимилация – да загуби част от себе си и да се приравни към средата – той това не иска да го направи. Заминал е отново заради София. Чацки разбира, че не е достоен за нея. Мъж на честта – трябва да се докаже. Това негово пътешествие отговаря на онази част от рицарския кодекс, която репродуцира походите на рицаря. Рицар може да бъде само благородник, снабден с кон, оръженосец, доспехи, идеал – дама на сърцето (задължително омъжена жена-платоническа любов) – тя е земната проекция на богородица. Запазва се до късно в аристокрацията. Той трябва да направи някакви промени по себе си. Походите трябва да доведат до тяхното себедоказване.

Той се връща след като има съзнанието за изпълнена мисия, но заварва обстановката променена до неузнаваемост. На него не му остава друго освен да поведе битка за себе си. Не му остава друго оръжие освен словото. Принуден е да утвърждава себе си в това о-во (към което той изконно принадлежи), разказвайки за себе си. Има преплитане м/у една любовна история и едно себедоказване – неуспешно. София го е сменила за друг. Тя е лицето на хоризонталната сюжетна линия – любовната – припознава се за чуждо. Чацки е лицето на вертикалната сюж. линия, която се опитва да надделее над сантименталната и да я завладее. Получава се взрив – нито София се връща към Чацки, нито той е приет. Той си тръгва. Идеологията ще се кръстоса с любовта, емоциите и ще произтече взрив. Този текст отменя възможността която и да е история да завърши с хепиенд в руската л-ра. Л           юбовният роман няма да потръгне. Рус. л-ра не иска да влезе в рамките на западноевр. стереотипи – с това го доказва.

Класическата драма е с 5 действия: завръзка, трансмисионно, кулминация, трансмисионно низходящо, развръзка.

Грибоедов: 4 действия – това е било абсолютен скандал. Той отменя възможността за развръзка – не я предвижда в класич. смисъл на думата.

„От ума си тегли“ – някой, персонално –определящ за смисъла: теглото и ума. Ако умният е Чацки – той е обявен за луд, безумен. Главоломно развитие претърпява слуха. О-вото не намира слабото му място, но си го измисля. София пуска реплика настрани „Той е луд“ без да влага смисъл. Това му трябва на о-вото. Чацки е носител на мъдростта, приема по неволя ролята на луд. Той е носителят на чувствата – гори от страст. София не се отказва от новия си избор – опитва се да го оправдае. Не се колебае в позицията си. Среща на разума и чувствата – разбира, че не са един за друг. Трябва да направят компромис. Или емоционалното да стане разум или обратното, което няма как да стане.

Трансф. на Пьотр Чаадаев – Чадски = Чацки  чад (бълг.)= кад св. се с „дим“. Чацки цитира Омир – „Одисей“ – „Неповторим мирис има родината“.