2. Особености на Руския романтизъм от 20те и 30те години на 19в.

Особености на Руския романтизъм от 20те и 30те г. на 19в. (Пушкин и Лермонтов)

Романтизъм – ирационалното, емоцията, чувството. Романтизмът изнамира няколко равнища за избягване на действителността – чрез психологическо дистанциране. Оформят се две течения: бунтарско – чрез фигурата на свръхчовека (Байрон и Шели) Русия и съзерцателно – във фр. романтизъм.

3 равнища на бягство от действителността – западноевр. – бягство в миналото – света на детството – ретроспективен свят – споменът-осн. фигура егото. Безгрижен, приятен свят, който няма да се върне. – субективно начало. 2ро равнище е в света на историята – също ретроспективно. Организ. център е обективното начало – мн. гл. точки и екстериора. 3то: синхронно, паралелно на нашата действителност има друга.

Пушкин (1799-1837) е най-каноничният автор на 19в. Внася игровото начало, погледа отрстрани, иронията. Етапи в творчеството:

1)    той е преди всичко поет; 1820г. пише първата си поема(„Руслан и Людмила“), за която Василий Жуковски казва, че „ученикът е надминал учителя си.

2)  Романтически период 1820-1824г. лириката му е свободолюбива; стихотв. му са се очаквали като полит. отдушник.

1824г. е на заточение в южна Русия. Там написва южните си поеми. „Цигани“ (поема) – подсказва настъпвашите изменения в мирогледа на Пушкин, конфликтът се изгражда на основата на противоречията в самия геой. Показателно е разширяването на кръга от действащи лица – Алеко, Земфира, майката на Земфира-Мариула и стария циганин. Пушкин противопоставя 2 общества, цивилизованото и първобитното (циганското) общество. В цивилизованото общество е приета норма на поведение и морал между хората, а циганското общество е първично, в него няма противоречие между желание и действие, между думи и дела, между мисли и чувства. Алеко е представител на цивилизованото общество, а Земфира на циганското. Алеко и Земфира също изпитват неудовлетвореност от действителността, от пороците в обществото. Пушкин внушава че различно устроените общества формират различни характери. Героите не са идеализирани, условията в които живеят също. Поетът се опитва обективно да изследва живота и изведе като внушение мисълта, че несправедливо устроеното общество превръща в индивидуалисти най-прогресивните хора.

С поемата „Цигани“ се набелязва преминаването от романтизъм към реализъм.

 3)       1825-1830 драми „Борис Годунов“, „Малки трагедии“:

3   4)   30те г. прозаик (не страни от общия процес – масово прозаични творби). Никога не престава да пише стихове.

През 30те години се вижда настъпление на прозата, започва процес на омасовяване на л-рата. Поезията постепенно става маргинална. Л-рата си поставя задачата да манипулира о-вото (всички приемат инф. от нея, но тя не е достоверна. Пушкин се ориентира към прозата, но не само , за да е актуален. Той издава анонимно своите повести на Белкин – хвърлил е големи усилия в поезията , изградил авторитет, превърнал се е в ориентир за о-вото. За него не е проблем да пише проза, но не е убеден, че трябва да го прави. Освен 5те повести на Белкин, той пише 6та- „От издателя“ преди издаването им. Издателят разколебава фигурата на автора. – „Повести на покойния Иван Петрович Белкин“.

„Повестите на  Белкин“ са изключително кратки. ВЕСТН – водя разказ за нещо – при руснаците се набляга на оралния аспект, така е залегнало в руската л-ра – като устна традиция, устно повествование. Често се във. фигурата на разказвача. Белкин не е оригинален автор, той ги е чул, при това от разл. хора. Това се пояснява от „издателя“. Според издателя същинските автори са назовани от Белкин с инициали. (Издателят се е подписал с инициали А.П.). В повестите на Белкин има и герой с тези инициали. Пушкин създава няколко конспирации и то доста умело. Във всяка повест има по една загадка. Пушкин е виртуоз на езика.

Най-яркото произведение на Пушкиновия романтизъм е поемата „Кавказки пленник“. Тя има за цел да възпроизведе образа на свой съвременник, неудовлетворен от действителността и живота, търсещ своето място в обществото. В поемата действат малко герои, младият интелигент и черкезка девойка. И двамата герои търсят своето щастие, единият стремейки се към свобода, а другият жадувайки за истинска любов. В стремежа си за постигане на целта, те срещат много препятствия и преодоляват много големи изпитания, но нито един от тях не постига мечтата си. Жадуващия свобода става пленник, а девойката изпитва дълбоко разочарование. Поемата е ярък пример на романтичната нагласа на Пушкин, не само с характерните герои, но и с откъснатостта на тези герои от обичйната им среда, от близоста им, емоционално до автора на поемата. Силно се проявява лирическия тон на повествованието и монологичността на изказа. Постепенно в товрчеството на Пушкин се забелязват признаци за преодоляване на романтизма.

Лермонтов - През 1828 започва да пише стихове, силно повлияни от стила на Джордж Байрон, много популярен в Русия по това време. През 1830 публикува първото си стихотворение „Весна“.