"Избрани философски произведения" - Рене Декарт

Рене Декарт – „Избрани философски произведения”

Правила за ръководство на ума

I.                   Правило

Всички науки не са нищо друго, освен човешката мъдрост, оставаща завинаги една и съща, независимо колко са различни изследваните от нея обекти.

Не е нужно да поставяме граници на ума. Познаването на една истина не ни пречи да открием друга, а по-скоро ни помага.

ð        всички науки са тъй здраво свързани пом/у си, че е по-лесно да изучим всички едновременно, отколкото една, отделно от останалите.

ð        Ако някой иска да познае истината, то не трябва да избере една, частна наука(...), а трябва да се грижи единствено да увеличи естествената светлина на разума.

II.                 Правило

„...онзи, който се съмнява в много неща, не е много по-учен от оня, който никога не е мислил за тях.”

Трябва да се занимаваме само с такива предмети, за които нашият ум изглежда способен да придобие сигурно и несъмнено познание.

Единствените точни и неоспорими дисциплини са аритметиката и геометрията.

До познаването на нещата стигаме по два начина – чрез опит и чрез дедукция.

Всички грешки, в които могат да изпаднат хората, никога не произтичат от лош извод, а единствено от това, че приемаме известни зле разбрани данни на опита или че изказваме прибързани и неосновани съждения.

Изследванията трябва ад имат за цел ад насочват ума така, че да не му позволяват да изказва сигурни истини и съждения за всичко, на което се натъкне.

III.                Правило

Относно предметите, които възнамеряваме да изследваме, трябва да търсим не какво други са мислили за тях или ние самите предполагаме, а онова, за което можем да имаме ясна и очевидна интуиция, или което можем да изведем със сигурност, защото знанието не се придобива другояче.

Четейки чужди трудове и трактати, ние не бихме могли да станем математици, философи (...), ако нашият ум не е способен на свой ред да реши проблеми от всякакъв род. По такъв начин не се получават знания, а исторически сведения.

Интуицията и дедукцията са единствените възможни действия, чрез които бихме могли да достигнем до познание за нещата, без да се страхуваме, че ще сгрешим.

IV.                Правило

Методът е необходим за издирване на истината.

Много по-за предпочитане е никога да не търсим истината за каквото и да било, отколкото да правим това без метод.

Метод: сигурни и ясни правила, благодарение на които всички, които ги спазват строго, никога да не сметнат за истина погрешното и без да се изтощаватв безполезни усилия, да стигнат, увековечавайки знанието си, до истинното познание за всичко, което могат да познаят.

V.                 Правило

Всеки метод се състои в реда и разположението на нещата, към които трябва да насочим погледа на ума, за да открием някакви истини. Ние го спазваме строго, ако постепенно свеждаме сложните и неясни положения към по-прости и ако след това се опитаме, тръгвайки от интуицията на най-простите, да се издигнем по същите стъпала до познанието на всички останали.

VI.                Правило

За да различи най-простите неща от онези, които са сложни, и да ги издири методично, необходимо е във всяка редица от неща, в които сме извели някакви истини, да видим кое е най-простото нещо и дали останалите са повече, по-малко или еднакво отдалечени от него.

Абсолютно: Най-простото и най-лесно, за да го използваме при решаването на всякакви въпроси.

Относително: Онова, което участва в същата онази природа, или поне част от нея (...), благодарение на която може да се постави във връзка с абсолютното и да бъде изведено, следвайки известен ред.

Тайната на целия метод се състои в това старателно да търсим във всички неща онова, което в тях е абсолютно.

Въз основа на познанието на най-лесните и най- елементарните неща оня, който разсъждава внимателно и извършва задълбочени изследвания, ще може да открие много неща също и в други науки.

VII.              Правило

 За да стигнем до завършено знание, необходимо е да обгърнем с едно последователно и непрекъснато движение на мисълта всички неща, отнасящи се към нашата цел, заедно и поотделно, а също и да ги обхванем в едно достатъчно и методично изброяване.

VIII.             Правило

Ако в редицата от подлежащи на изследване неща се окаже някое, за което нашият разсъдък не може да има достатъчно добра интуиция, трябва ад спрем на това място и да не изследваме следващите, а да се въздържим от излишен труд.

Въображение, сетива, разсъдък – средства на познанието.

Но за да не бъдем несигурни относно възможностите на нашия ум, (...) необходимо е преди да пристъпим към познанието на отделните неща, да сме проучили веднъж в живота си грижливо какви познания са достатъчни за нашия (човешкия) ум. За да имаме успех в това, необходимо е винаги сред еднакво лесни неща да изследваме най-напред онези, които са най-полезни.

Няма нищо по-полезно от това да се изследва човешкото познание и докъде се простира то.

Всички други въпроси са незначителни, ако първо не сме се попитали дали човешкият разум е способен да открие тези неща.

IX.                Правило

Трябва да насочим всички сили на ума си към най-маловажните и най-лесните неща и дълго да се задържим при тях, докато свикнем да имаме отчетлива и ясна интуиция за истината.

Интуиция за всяко нещо = прозорливост.

Прозорливост => умело извеждане на нещата едни от други – дедукция.

Проницателност – способност, придобита чрез съсредоточаване изцяло на мисълта към разглежданото на най-простите и лесни неща.

Смъртните имат общия недодстатък да смятат най-трудните неща за най-добри. И повечето от хората мислят, че нищо не знаят, когато установят, че причината за нещо е съвсем ясна и проста, а същевременно се възхищават на величествените и дълбокомислени теории на философите, макар че те най-често почиват в/у основи, които никой все още не е проучил напълно.

Няма съмнение, че някои се раждат по-способни в проникването и обгръщането с мисълта едновременно на малки и прости неща, но методът и упражнението могат да направят ума още по-способен.

X.                 Правило

За да стане прозорлив, умът трябва да се упражнява да изследва онова, което вече е било намерено от други, и да разглежда методично всички човешки занаяти, дори най-незначителните от тях, но особено онези, които обясняват реда или го предполагат.

XI.                Правило

След като сме схванали интуитивно няколко прости положения, ако изведем от тях някое друго, полезно е да обгърнем всички с едно последователно и непрекъснато движение на мисълта, да размислим в/у техните взаимни отношения и по възможност да схванем отчетливо много неща едновременно, защото именно по този начин нашето познание придобива мн. по-голяма сигурност, а силата на нашия ум – по-широк обхват.

XII.              Правило

Най-накрая, трябва да използваме всяка подкрепа, която можем да извлечем от разсъдъка, от въображението, от сетивата и паметта, било, за да имаме отчетлива интуиция за простите положения, било за да сравняваме правилно нещата, които търсим, с онези, които познаваме, за да можем да ги открием, било също за да намерим нещата, които трябва да се сравняват пом/у им; по такъв начин няма да пренебрегнем нито едно от средствата, които са във властта на човека.

Пред хората не се откриват други пътища за достигане до сигурно познание, освен очевидната интуиция и необходимата дедукция.

XIII.                        Правило

Когато разбираме напълно един въпрос, трябва да го освободим от всякакви излишни понятия, колкото е възможно да го опростим и да го разделим посредством изброяване на колкото се може по-малки части.

XIV.             Правило

Същият въпрос трябва да се отнесе и към реалната протяжност на телата, която трябва да се представи изцяло на въображението чрез прости фигури, защото по такъв начин ще бъде разбрана много по-отчетливо от разсъдъка.

XV.              Правило

През по-голямата част от времето полезно е също такатези фигури да се чертаят и да се показват на външните сетива, за да можем по този начин да държим будна мисълта.

XVI.             Правило

Що се отнася до до нещата, които не изискват вниманието на ума в дадения момент, макар и да са необходими за заключението, по-добре е да ги означим със съвсем опростени знаци, отколкото с пълни фигури, защото по такъв начин паметта няма да сгреши, а мисълта не ще бъде принудена все пак дасе раздвоява, за да ги запомня, докато бъде заета с издирването на други.

XVII.           Правило

Стоящата за разрешение трудност трябва да се разгледа непосредствено, като се абстрахираме от това, че някои от нейните термини са известни, а други – не, и като следваме правия път и интуитивно схващаме тяхната взаимна зависимост.

XVIII.          Правило

За това са необходими само четири действия: събиране, изваждане, умножение и деление. Често пъти последните две действия не трябва да се извършват, както за да не се стигне до излишни усложнения, така и за да могат да се извършат по-лесно впоследствие.

XIX.             Правило

Именно с този метод на разсъждение трябва да се издирят толкова величини, изразени по два различни начина, колкото неизвестни термина предполагаме за известни, защото по такъв начин ще получим също толкова сравнения м/у две равни величини.

XX.              Правило

След като намерим уравненията, необходимо е да завършим или действията, които сме отложили преди, и никога да не си служим с умножение, щом е възможно деление.

XXI.             Правило

Ако има много такива уравнения, необходимо е всички те да се сведат до едно единствено, а именно онова, чиито термини ще заемат най-малко степени в поредицата от величини, намиращи се в непрекъсната пропорция, съобразно с която те трябва да се подредят.