"Задачи на литературата от психосоциологично гледище" - Иван Шишманов

Иван Шишманов

„Задачи на литературата от психосоциологично гледище”

I.                   Критика на миналото и връзката ѝ с психосоциологичните процеси:

1.  Абсолютизмът в държавата дава отражение и върху изкуството и критиката:

„Иначе похватите и тактиките им /на Луи XIV и на Боало/ бяха едни и същи, присъдите им-безапелационни. L’état c’est moi  /„държавата-това съм аз”/ можеше да каже и Боало в литературното царство на XVII век.”

2.  Абсолютизъм в критиката:

-  Характеристики:

* ”налага своя мащаб като едничко мерило на прекрасното. Това явление има обаче очевидно и своята социална подкладка”;

* предписва норми;

* критикът-абсолютист- „критик-гръмовержец, който с жезъла си безцеремонно троши глави и репутации”;

             - примери за критици-абсолютисти: Боало, Самюел Джонсън, Лесинг, Белински, д-р Кръстев:

*Боало: „Боало има на душата си немалко литературни убийства. Неговите жертви се броят с десетки. Неговата „Art poétique” /”поетично изкуство”/ дори до революцията на романтиката продължи да предписва „вечни” правила на поетите”;

* Самюел Джонсън: принадлежи към тези личности „с много или малко абсолютистични наклонности, към тия типове, които не еволюират лесно и затова правят впечатление на по-цялостни хора, отколкото други по-богати натури, отразяващи по-чувствително в себе си промените в околната среда. А тая стабилност, бих рекъл замръзналост на принципите у един критик пречи прямо със своята тежка фигура на младите таланти да проявят своята оригиналност. Той не им дава възможност да дишат, той ги смазва със своя тежък критически боздуган”;

*Д-р Кръстев: „опита се да играе ролята на диктатор в литературата”; има „безапелационни присъди”; води „фанатичен кръстоносен поход против Вазова с цел да го свали от пиедестала му и да издигне на негово място Пенча Славейкова”.  „Кръстевата мечта да играе ролята на Лесинг в България съвпада с политическата диктатура на Стамболова”.

II.                Съвременна критика. Необходимост от демократизация. Социални фактори, влияещи върху критиката:

    1. Социални фактори, влияещи върху критиката:

-Отдавна няма тиранични критици. „Явлението изглежда е във връзка сразрушението на вярата в абсолютната истина […] и в тъй наречените вечни естетически начала”.

-„С демократизацията на обществото обаче, не можеше да не отслабне и деспотизмът в критиката”;

-„ критиката се разви и продължава още да се развива в посока на една по-голяма свобода на личния вкус”

2. Характеристики на съвременната критика:

- свобода на личния вкус;

- отказва се да „предписва норми”, задоволява се да „обяснява литературните явления с расата, физическата, социалната и икономическата среда, с историческия момент, с личната или масовата психика”.

=> не търси норми, а приблизителни закономерности.

3. Примери за критици от нов тип:

- Сент-Бьов;                             -Брюнетиер;                                          -Хенекен;

- Тен;                                         -Брандес;                                                -Гюйо

4. Въпрос: Коя критика-абсолютистичната или релативистичната е по-полезна в нашите условия?

- привържениците на „силната ръка” в критиката са жертви на измамата, че „ понеже Боало, Джонсън,Лесинг, Белински предхождат една голяма литературна епоха или са нейни съвременници, те са виновници за тази епоха”;

- съвременното обществено развитие не върви в посоката на абсолютизма;

-„хора с по-свободни убеждения” предпочитат „критик с тънко естетично чувство, но и с разумна и гъвкава воля, който да действува много повече с разбиране на чуждите художествени индивидуалности и с правилно схващане и на социалното развитие”. От такъв човек няма да „треперят млади и стари […] но той ще има нещо по-силно от всеки жезъл /има се предвид жезълът на „критика-гръмовержец”/: авторитета, който дава дълбоко историческо схващане на естетичните проблеми. Такъв критик може да постави всекиго на мястото му и без да има репутацията на литературен тиран”.

-„Англия, най-типичната страна на личната свобода и на индивидуализма, и да иска, не може да създаде при днешните условия един втори деспот като Джонсъна”.

=> „Ето защо аз мисля, че и от чисто практично становище една абсолютична критика à la /по маниера на/ Джонсън и Боало у нас е нежелателна”!

III.             Задачи на критиката и изисквания към нея:

1.Задачи на критиката:

„I. да открива таланта и да му разчиства пътя.

II. Да подготвя публиката да оцени тоя талант без претенцията обаче на папска непогрешимост”

2. Изисквания:

- да не се отрицава ползата от всякаква критика (както често правят млади обидени писатели). Критиката е необходима.

-критиката трябва „да се откаже да създава таланти и гении и второ: да се откаже от манията да поставя естетични норми за вечни времена”

-за предпочитане е „критиката на хубостите” пред  „критиката на грешките, които трябва да се изправят винаги с деликатна ръка, с истинско съчувствие и благожелателство към автора.”

-критиката никога не трябва да бъде злобна!

„Право казва Гюйо […], че който критикува много и несправедливо, е едно вредно социално животно и че простият народ е много пъти по-добър съдия, защото се води непосредно от своите симпатии и влиза в общение с писателя и поета без никакви задни цели”.

-Това съвсем не означава, че трябва да се изключи критиката на грешките, която е много полезна (ако не е „идентична със злобната отрицателна критика”) „там, гдето се касае особено да се предпази публиката от известни вредни увлечения”. „Трябва винаги да се помни, че и тая критика трябва да се върши със симпатия към истинския, беузловно искрения талант, с голяма предпазливост и пълно съзнание за относителността на всичко човешко”.