"Психология на литературното творчество" - М. Арнаудов

ПСИХОЛОГИЯ НА ЛИТЕРАТУРНОТО ТВОРЧЕСТВО

МИХАИЛ АРНАУДОВ

СОФИЯ 1978

ЛИЧНОСТ И ЗАКОН (  ГЛАВА 1 )

А) ОБЩИ ПРЕДПОСТАВКИ

            Основен проблем: Възможно ли е да се познае естеството на „вдъхновението”?

-  заблуда!!!- безцелно е да се търси „формулата” на гения, защото той мисли по различен от обикновената личност начин 

-  идея – геният започва от низините, той е като останалите хора, но „някъде по средата” успява да види и разбере по- дълбокия смисъл на живота и тази му дарба го откроява от останалите.

-  има ли връзка между гения и хората от народа? – да, но само отделни индивиди са в състояние да дадат съвършен израз на чувствата (в творбите си)

-  мистично ли е потеклото на изкуството?    

            Гюйо- ( позитивист в естетиката, но пише скептично) –„Геният се явява заплетено писмо и усилията на критиците да го разплетат дават само повърхностни разултати.” 

- представата за творческа личност -  

            - в класическата древност  се затвърждава най- упорито идеята за непознаваемостта на творческата личност

            - Платон изгражда цяла теория за изкуството-  път към съзерцание на абсолютната красота. Според него истинският поет не дължи нищо на себе си, на своя ум или старание. Виденията му са божествен дар, изпратен от нимфите и музите.-

„ Когато бясът, който музите пращат на човека, обхване една нежна и чиста душа и я пробуди и я опияни за песни, тя възхвалява хиляди подвизи на героите...Но когато някой се приближи до нея без този бяс от музите...мислейки да стане поет само чрез просто, техническо умение, той не ще създаде нищо истинско.” Следователно Платон пренебрегва интелектуалните фактори и отрича личната оригиналност на поета.

            - за това опиянение на духа говорят и по- късни писатели, които смятат, че са „медиум на гигантски сили”.

            - в нови времена – отстранено е религиозно- мистичното разбиране на творчеството

            - трябва да се направи разлика между наивното схващане, че вдъхновението е породено от „божествен бяс” , но едновременно с това да се отсее идеята за „виденията” , които играят роля в поетичното изкуство.

            -  Пушкин говори за „жаждата на пророка(поета), но само като усещане. Не го смесва с гениалното изнамиране на вдъхновение.

Б)  ГЕНИЙ И  ЧОВЕЧЕСТВО

- принцип на естественото зараждане     

            - NB идеята за гения, който е „едничък двигател на историята” (възглед на Хегел и Карлайл) е погрешна. Хегел смята, че „великите мъже” дължат вдъхновението си не света около себе си, а на „вътрешния и  някак подземен дух, който разбива този свят като черупка”.

            - в противовес са социолозите- оптимисти (Иполит Teн, Огюст Конт и др), които ограничават до минимум ролята на значителната личност, свеждайки тази личност до „изразител” на околния свят.

- развитие     

            – талантливи личности не се явяват безразлично къде да е по земното кълбо и в коя да е епоха, а само в страни и общества, където населението е проявявало в течение на  векове буден интерес към духовни ценности, освобождавайки се от грубия физически труд; където средата в социалното си развитие е имала нужда от тях.

            - на въпроса  „Къде и кога се появява един национален класически поет?” Гьоте отговаря – „Когато писателят намери величие в стемежите на своите сънародници, дълбочина в техните чувства и сила...когато той намери нацията си на едно високо културно стъпало, така че личното му образование да може да се добие лесно” 

            - умствените  постижения на отделния индивид са винаги в хармония с типичните процеси на мислене. Скритият механизъм на духа на гения предполага същите енергии, свойства на ума, чувства и въображение, каквито има и обикновения човек. Не говорим за противоположност между гения и обикновения човек, а за родово отклонение, което започва с обикновени способности и качества, но завършва с оригинални отрития.

- процес на творчеството

             -сложния процес на творчеството е свързан с наложителната нужда от определени образци, за да се научи „занаятът”, но има голяма разлика между начинаещ и призван.

            - често между сполучливата идея на даровития поет и ежедневния опит на наблюдателен и чувствителен човек разликата не е голяма. Но при гения преживяното и мечтаното се избистря да закръглени вътрешни цялости, за да намерят своя съвършен израз. При  обикновения човек този род моменти изчезват бързо под наплива на нови впечатления.

            - непреходност на гения- неоспорима (смея ли да кажа нещо....пред Арнаудов...)

В)  НАСЛЕДСТВЕНОСТ

1. Дали наследствеността играе ключова роля за появата на гениалност у твореца?

            - Дюпрел( мистик- философ)- „Художествената фантазия като вродено предразположение , може да бъде само през поколения наследявана и затвърдявана спсобност, която благодарение на благоприятни обстоятелства, ще изпъкне у художника”.

            - пример – в семейството си Себастиян Бах е имал много музиканти, а„дълго култивираните” дарби достигат върха си при Бах

            - при при анализи на биографии на поети и писатели тази закономеност почти не е на лице, следователно идеята за наследствеността не е изцяло правилна.

            - наследствеността на духовното е  приблизително равна на наследствеността при физиологическото.  Но дори темперамент и характер като обща основа на пихологическия живот да се предават от родители на деца (не е всеощо правило) пак остава голям простор за чисто лични отклонения, които не могат да се свържат с качествата на родителите. Следователно идеята за наследственоистта като ключова роля за появата на гениалността не е изцяло издържана.

Най- често се наследяват първичните душевни особености, инстинктите, възприемчивостта, паметта, навиците и съвсем радко висшите  интелектуални и морални свойства, именно строителната сила на въображението, тънкостта и съобразителността на на ума...доколкото те образуват предпоставка на творческата дейност и откритията.

            -  предимството на генииите е свързано с богатството на мозъчни гънки в съответни центрове(импровизация на природата), следователно заслугата на рода е често минимална. Примери за такива личности са Данте, Шекспир, Сервантес, Русо и др.

            - „Геният като несъмнено доказана психическа величина не се унаследява и гениални фамилии не са познати никъде.” -Декандол

2. Роля на обкражаващата среда.

             - наследствеността не играе съществена роля до толкова, че родителите или близките на гения не са имали значителни постижения, но средата на отглеждане е ключовият момент пътят към  висините, до които достигат малцина.

            - „Несъмнено се наблюдават случаи, гдето гениии се появяват и без подобен подбор, гдето не е налице нито предварителна висота, нито семейното предразположение за призванието.” Примери за това са личности като  Кант, Фихте, Хебел, Хайдн и др.

            - Потекото на родителите не е толкова важно. Откроява се идеята, че за отглеждане на даровита личност имат най- добра почва обществата на културно напредналите народи.

            - От друга гледна точка родителите имат главен принос за развитието на децата си. Пример за това е майката на Гьоте. Той може да намери в нрава и вкусовете на своята майка опора за наклонностите и интересите си. (подобен сличай с Ив. Вазов

            - За пълния разцвет на сили се оказват от решително значение два фактора: един съвсем личен, залегнал дълбоко в недрата на духа и един колективен, именно обществените условия и благоприятната за развитие атмосфера

Г)  РАСА И КУЛТУРА

-  Има ли зависимост между расата и културата на народите? Външни фактори за „оформяне” личността на гения ?

            - след Хердер и Тен много културни и литературни критици се опитват  да търсят симптоми на расово начало, за да се обясни задоволително характерът на едно поколение или на една бележителна личност

            - Граф Гобино ( средата на XIX в.) прави опити да изгради теория върху нравственото между човешките раси. Според него на най- ниското стъпало стоят хората от Африка, по средата са хората от Азия, а  на най- високата точка на развоя е населението на Европа (по точно т. нар. арийци-  народите от индоевропейското семейство езици). Теорията е отхвърлена.

            - опити да я спаси прави Хустон Чембърлейн, изменяйки съществено основите, приемайки възможността за облагородяване на расите  чрез смесване. Тази теория също не е издържана.

            - възвеличаването на арийската раса е погрешен подход за намиране опорни точки и зависимости между появата на гений и расата му. Франц Боса смята „арийския въпрос” за един „чисто- езиков проблем”, така че представата за някакъв основен народ, който в разните си разклонения е бил ностител на арийския език , като запазва определен културен тип, е в противоречие с наблюденията за възникване и съдба на културните народи.

            - Следователно не може да се говори за зависимост в развитието на народите спрямо тяхната раса. Подборът  на добрите расови качества и примеси стои в зависимост от геополитическите и стопанските условия.  От културния напредък и обмен идва потребността от саморазвитие и образование. Това води до натрупване на духовни сили, които обогатяват живота на народа и го насочват към благоприятна за нравствено- интелектуален живот атмосфера. В такава среда вероятността  да се „появи” на гений е много по голяма.

Д) НЕВРОЗА И ИЗРАЖДАНЕ

- идеята за връзката между висшите качества на духа и невропотичните разположения

            - пръв Моро де Тур (средата на ХІХ в.)се опитва да изгради цялостна теория за болезнената психика на даровитите хора. –„Геният, подобно на всяка насока на умствения динамизъм има по необходимост своя маериален субстрат; тук субстратът е едно полуболезнено състояние на мозъка, истинска нервна възбуденост...”. Моро поддържа идеята за родството между вдъхновение и маниакални състояния, както то се появява в бързи и непредвидени асоциациии на представите, в оригиналното живо въображение, в чувствителност, надхвърлила нормалните размери. След проучване биографията на доста знаменити хора таой си задава въпроса  - „Геният, т. е. най- високия израз на интелектуална дейност, не представя  ли една невроза?

            - проуванията  установяват, че много гении имат станни психически тикове и страдат от епилепсия- ( Петрарка, Молиер, Флобер, Достоевски); меланхолия, способна да доведе до самоубийство (Русо, Шатобриан, Ж. Станд); от мегаломания (Данте, Балзак); алкохолизъм (Мюсе, Клайст, По); халюцинации (Байрон).

            - Ломбозо ( криминалис и антрополог) след задълбочен анализ достига до извода, че  гениалността трябва да се смята за особена „психоза на израждането” от групата на епилепсията. Според него епилептоидните явления не са свързани с преумора или изчерпване на сили. Те са предварително съставна част от творчеството на гения и често най- същественото в индивидуалната му багра

            - Шопенхауер – „Известно е, че рядко се среща голяма гениалност, съчетана с надмощие на разума : по- скоро, обратното, гениалните личности са подложени на силни афекти и на неразумни страсти.”

            - по- различна е теорията на Низбет- „Всякога, когато животът на един значителен човек е достатъчно подробно разкрит, за да стане предмет на полезно пручване, този човек спада  безпогрешно към категорията на душевно болните...”

            - Щекел – „Поетът живее в един свят на въображението си , и за него изчезва понякога границата между действителност и въобразено. Ние знаем как мнозина поети живеят със своите образи...пишат призведенията си в състояние на екстатично въодушевление, което съвсем ги откъсва от света”

            - поетът е невротик, който се освобождава от пристъпите си чрез изкуството

Е) ЗДРАВЕ И ТВОРЧЕСТВО

-проблемът за гения и психозата

            - възражения срешу схващанията на Ломбозо- не се разполага с достатъчно сведения за естетвото и причините за епилепсията при писателите. Със сигурност е установена епилепсията само при Достоевски (Има автентични сведения, че епилептичните кризи

На Достоевски спъват, а не развиват творчеството му.)

            -Ломбозо греши, като смята че повишеното настроение и лирическия трепет на поетите е нещо болезнено

            -всичко болезнено при изключителни натури е възможно дотолкова, доколкото то е реално и за другите хора

            - творчеството е здраве, борба с всичко болезнено, пояснение и духовно прочистване

            - Паскл („Мисли”)- „Здравината на духа и нормалната логика са непоклатимо начало на творческите постижения. Всичко, което може да ни се стори болезнено отклонение  или чудно изключение, трябва да се обяснява в края на краищата, без да посяга на идеята на идеята за психическот равновесие у избраните натури.”

ВЪЗПРИЯТИЯ И НАБЛЮДЕНИЯ (ГЛАВА 2 )

А) ХУДОЖЕСТВЕНА СТОЙНОСТ НА ВЪЗПРИЯТИЯТА

- въображението има „строителен принцип”

            - активностата на въображението зависи от „подхранването” му.  От  „подхранването” идват и истинските извори на познанието- процесите на усещане, възприемане, наблюдаване, помнене и вживяване. Плодъд на въображението е възприятието.

            - възприятието=образ е впечатлението, което поражда един предмет, като действа върху сетивата

            - в литературното творчество възприятията и въображението играят ключова роля. Те  показват художествените заложби на писателя

            -  една, описана от поет картина, е  изградена възприятия(образите) и чувства(абстрактната мисъл)

            - теоретически възприятията и  чувства могат да бъдат разграничени, но те се взаимодопълват и не могат да бъдат анализирани едни без други

            - малцина са способни да предадат опита си и преживяванията си  по такъв начин, че да го внушат, и наложат нато наш действителен спомен

            - само повърхностния чтател не би успял да види разликата между реално отвън и реално поетически, между природа и изкуство, между изпитано и изобразено

- начини на изобразяване

            -описаните картини се „рисуват”(пишат) по памет, а не от натура.

            - между момента на преживяване и възсъздаване е изтекло дадено време

            - писателят обаче е необикновено възприемчив и успява да възпроизведе (напише) видяното с лекота, независимо от изминалото време

            -въпреки това, при творческата дейност, надмощие добиват пресните и силно раздвижили духа на поета конкрени възприятия, особено в сферата на зрението и слуха, богати с множество отсенки  и с дълбок резонанс в областта на емоционалните изживяваниея.

            - съзнанието на писателят избира и задържа верика от образи, в които навлизат само най- характерните белези на преживяното

            - постъпилата информация отвън (даденото събитие) се подлага несъзнателно на особено вживяване и преработка

            - психологически погледнато споменът за дадени неща не се състои от разхвърляни единични представи, които влизат по случайна последователност в съзнанието, а от лесно възобновими цялостни вериги , при които всичко е на мястото си. Особено развит усет за такава цялост , за такова единство на възприемането и опазването в паметта имат художниците. А според Гьоте и поетите.

            - Гьоте-„ При всеки внимателен поглед в света ние теоритизираме. ”. т. е. отделният акт на възприятието е спрегнат с някакво чувство за ред и яснота, а от множеството факти се дестилира една опростена схема.

            - всички актове на възприятие или на спомен са едновременно аналитични и синтетични, обективни и субективни

            -  чрез тях художникът подрежда света около себе си, той не е копист

            - изкуството не само подражава, но и тълкува. То иска да предаде една действителност, но всъщност то буди само илюзии за нея.

            - Гьоте- „Художникът връща на природата, кято е създала и самия него, с благодарност една втора природа, пречувствена, обмислена, човешки съсвършена.”

            - спосбността на поетите и художниците да „одушевят” преживяното ги отличава от обикновените хора, които могат само да описват, без да вникнат в дълбочина

            - едно сполучливо поетическо произведение улучва настроението и въображението ни толкова по- сигурно, колкото по- грижливо то подбира чертите способни да загатват нещо конкретно или да раздвижат онази сфера на моточни и усетни спътници(зрение и слух).

Б) ИНДИВИДУАЛНИ ОТЛИКИ

- зрителните и слуховите усещания  са много по- разпространени като начин за изразяване  от вкусовите, мирисните и кожните усещания. Колкото по- голямо биологическо и физическо значение имат усещанията, толкова са те по- слабо разпространени като похват за изобразяване на емоции. Това говори за постепенното отдалечаване и духовно извисяване.

-въпреки това много автори пристъпват към похвата, чрез описанието на дадена миризма, да достигнат до  някаква асоциация

            -  още в класическата древност се открива склонността за вярното предаване на впечатленията  от кръга на  низшите усещания- Марциал ( сатерик Ів. )- той осмива римското общество, като припомня изпаренията на пресъхнало блато и т. н.

            - в по- новата литература също се срещат писателите с предразположения към този род възприятия (миризми)

            - Бодлер съчетава приятни и неприятни дъхове , поставяйки ги в пряко съотношение с настроенията или страстите си.

            - Зола също акцентира върху миризмите. Той отбелязва не само „приятната миризма”, но и „пронизващата тежка миризма”

            - Вазов също свързава видяното и изпитаното всред природата с ароматни усещания.

            - В поезията на Яворов са чести образи и настроения от кръга на допирните и температурните впечатления (рядко се срещат подобни асоциации при други наши лирици)

В) ВНИМАНИЕ И НЕГОВИТЕ ФОРМИ

- вниманието- отношението на човек към външния свят

            - при поета усещанията и възприятията, да забелязва и събира непрестанно впечатления, са най- важното предусловие за богатството от образи, което съдържа в себе си всяко значително художествено изображение.

-видове впечатления:

            - непроизволни- настъпват без услилие  и желание, автомтически- свързани са биологическите функции и жизнените нужди( инстикнт за самосъхранение и др.)

            - произволни- окачествяват се с индивидуланата жажда за знание

            -за поета са еднакво важни както произволните, така и непроизвоните впечатления.

- възприемане на света

            - обикновения човек  изпитва(възприема) повече „непроизволни” впечатления, противоположно на гения, вникващ в „произволните”

            - Гьоте- „...задържам в паметта си всички очертания и форми най- рязко и най- определено...Без тази озострена способност за възприятия и впечатления аз не бих могъл да индивидуализирам и оживея моите лица.”

            –Гьоте- „Аз оставям предметите да действат спокойно върхо мене, наблюдавам после това действие и се трудя да го предам вярно и правдиво. Тук е цялата тайна на онова, което обичат да наричат гениалност.”

-Джемс (психолог)- „Геният не е нищо друго, освен продължително внимание”

            - колкото вниманието е по напрегнато, толкова енргията на усещанията, широтата и яснотата на впечатленията е по- голяма.

            - разликата между обикновения човек и талантливата личност се крие  не толкова по характера на вниманието, колкото по естеството на предметите, към които вниманието е насочено

Г) ЗРИТЕЛНИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ И ЖИВОПИСЕН СТИЛ

- оригиналността на поетическия гений се дължи в голяма степен на силата на неговите зрителни впечатлени

- въпреки различните художествени средства, с които си служат писателите и

художниците, сътворените от тях картини   са израз едно и също- чувствителност на ретината, навик да се задържат дошлите отвън образи, вкус за избор между тях, както и придобита техника за фиксирането им

            - Виктор Юго – „Влез добре в очите ми, за да си спомня за тебе...”

Д) НАБЛЮДАТЕЛНОСТ НА БАЛЗАК, МОЛИЕР, ДОДЕ И МОПАСАН

-Балзак- „битописец” и историк на нравите на епохата си (!!!не е писател от романтическата школа) -„У мен наблюдението бе станало интуитивно, то проникваше в душата без да забравя тялото; или по скоро схващаше така добре външните подробности, че тутакси отиваше извън тях.”

            - проявява интерес към „вътрешния човек” , по отношение на ума и страстите.

            - събира достатъчно материал за произведенията си- прекарва няколко месеца при един адвокат (сблъска се с мизерията във „века на парите”); занимава се с тъговия; става печатар, пивовар; по- късно е журналист и кандидат за депотат; често се разхожда из предградията, облечен като работник, търсещ интересни ситуации за сюжети

            - много от героите му са пряко взети от живота- това допълнително подсилва трагичните им образи

            - въпреки че старателно го прикрива, романите му съдържат едва ли не пълната му интимна боиграфия

-Молиер- умее да схване човека в тясна връзка с особения мму начин на изказване  „Той наблюдаваше  маниерите и нравите на хората, после намираше способ да ги използва чудно в комедиите си”

            - подобно като Балзак наблюдава хората

-Алфонс Доде( белетрист през втората половина на на ХІХ в.)- реалист

„Аз бях на 10 години и вече бях измъчен от желания  да изляза вън от себе си, да се въплътя в други същества, бидейки обхванат от някаква мания за наблюдение, за отбелязване на всичко човешко. Моето най- голямо развлечение във време на разходки беше да си избера някой пътник, да го проследя из Лион, по стъпките на лутанията му или работите му, за да се отъждествя с живота му и разбера скритите му интереси.”

            -наблюдава благородници и учени, фабриканти и буржоа, за да ги види в тяхната среда, в услилията им да достигнат до влияние или величие,  вижда ги в смешни или трагични положения и в най- малките прояви на техния характер.

            - по- големият брой лица от романите на Доде са реални с цялата сложност на характерите си и дори с истинските си имена.

-Мопасан

            - още в на младини наблюдава обществото, гражданите и селяните като запомня изразителнот в нрави, местен говор и физиономии, подобнона Доде .

ВЪЗПРИЯТИЯ И НАБЛЮДЕНИЯ (ГЛАВА 3 )

А) ЕМОЦИОНАЛЕН ЖИВОТ И ИЗРАЗНИ ДВИЖЕНИЯ

- видове чувства

            - умерени чувства „настроения”- настъпват бано и незабелязано

            - „средни”чувства – раздвижват повече съзнанието, но без да пречат на яснотата на представите и на активната мисъл

            - „силни” чувства –„афект”- настъпват бързо, по най- определен повод, траят късо, „затъмняват” съзнанието. Афектите са първични и инстинктивни. Тяхната вторична поява са наклонностите и стастите. !!!

• наклонности- насочени към задоволяване истинските нужди на човек            

• страсти- придобите с течение на опита, водят към удоволствия в разрез с нуждите и нарушават частично или напълно душевното равновесие.

- чувствата и пресъздаването им в произведенията

            - афектите на възбуда- озлобление, гняв, досада, възхищение и др.  се издават от лицевата мускулна интервнция, чрез жестове (мимика). Лабрюйер-„В тона на гласа, в очите и в изгледа на лицето, което говори, има не по малко красноречие, отколкото в избора на думи... Всички чувства имат свой гласов тон, свои жестове и лицево изражение; и тази връзка, добра или лоше, приятна или неприятна, прави хората да ни харесват или не.”

            - мимиките и жестовете пренасят писателя в душевното състояние на героите му     - Молиер-наблюдава „маниери” и „гримаси”

            - Балзак „сренографира” на ум този невербален разговор на лицата

            - Вазов („Под игото”) одухотворява лицата на героите, като подробно и изпипано обрисува мимиките на лицата им

            - Йовков прибягва до такива методи, дори когато „рисува” животни

Б) ЛИЧЕН ОПИТ И ВЖИВЯВАНЕ

            - рядко писателят опсива самостоятелно афектното състояние на героите си

            - обрисуваните емоционални състояния се появяват в две комбинации

• еднинични чувства, които се вестяват като сума, т. е. една и съща емоция с различен интензитет

• като спойка от различни по характер елементи т. е. на лице е борбата между противооложни настроения (едновременно възхищение и мъка)

-художествено вживяване-  „Цялото изкуство се свежда към това да се вижда, да се чувства, да се изказва”

            - за всяко художествено произведение преплитането на външното и вътрешното действие създава настроения, които раздвижват и разтърсват читетелите

            - задачата на поета е подоба на тази на сценичния художник

            - поетът трябва да „улучи линията на интуицията и чувството”, за да изобрази точно своя герой

- личен опит

            - Байрон - „ Аз не мога да пиша за каквото и да е било, без да имам личен опит и основание”

           

ФОРМИ НА ОПИТА ( ГЛАВА 4)

 А) ЕДИНСТВО И ПРЕДПОСТАВКИ НА ПАМЕТТА

- за паметта

            -впечатленията били те случайни или нарочно търсени трябва да се запазят поне до моммента, когато ще се превърнат в художествени образи

            - способността да се помни повече от обикновено, е доказана от психиатрите- при болести на нервната система или или при необикновени душевни вълнения внезапно оживяват неспомняни отдавна събития

            - пример- културният историк Х. Ст. Чемберлейн говори за спомен ,свързан с преживяното на година и половина.  

- естетвото на впечатленита и начинът, по който  те  са постъпили, решават понататъшната им съдбата.

            - дадено събитие, направило ни по- голямо от обикновеното впечатление, усвоено като вътрешни образи, се отпечатва незаличимо и запазва по- голяма жизненоспособност; то по характер стои най- близо до основните афекти и до главните умствени интереси на дадена личност

- подсъзнантелна памет- криптомнезия- ако се влага любов и интерес в наблюденията и ако областта на занимание задоволява истинската страст на човека или докасва пряко основната част на живота му,  т паметта му ще се изтънчи и специализира до такава степен, до каквато никога няма да стигне паметта на един човек, лишен от особен усет към дадените проучвания

            - привидната разсеяност не изключва тънкото възприемане за неща, свързани с духовни интереси

            - усвоеното с жив интерес- даден предмет, обект на интереса ни, може до такава степен да нио вглъби, че да забравим всичко останало около него.

            - изключителната памет е в значителна степен дело и на усилията, които умът прави, за да задоволи тежненията на таланта и постигне предначертаните цели

            - Ламартин –„Аз бях роден чувствителен и впечатлителен. Тези две качества са първите елементи на всяка поезия.”

            - за Теофил Готие се казва, че е имал : „удивителна памет, в коят споменът личал с чистите очертания на на едно фотографско клише”

-от еднакво значение за образуването и на впечатления са както физиологическите, така и психологическите моменти                        

            - сетивата, нервните пътища и мозъчни центрове са устроени у някои индивиди по- съсвършено и благодарение на това тези хора получават по- отчетливи и по- трайни представи.

            - толкова по- дълготрайни са спомените за видяното, чутото или доловеното, колкото по- голяма реакция са предизвикали те в момента на своето образуване.

            - в това отношение всеки индивид има своя подбор

            - впечатленията, които могат да имат някакво значение за в бъдеще ще  предизвикват по- голямо нервно напрежение; следователно те оказват влияние и върху физиологическите процеси и по този начин се запазват в съзнанието на човек повече от обикновено

- ролята на асоциациите

            - възприетия факт, никога не стои уединен; той се „свързва” с с други възприятия в            от същата област

            - така една представа е свързана с определено настроение и определени представи

           

            Б) ТРАЙНОСТ НА СПОМЕНИТЕ

- Пиер Лоти- „ Тези следи от охлювите ( думата е за следи върху книга, оставена на дъжда в градината) се запазиха дълго време...те имаха свойството да ми напомнят за хиляди неща благодарение на онези далечни асоциации, които понякога се вестяват в главата ми между най- разнообразни впечатления, стига само веднъж да са били те сбижени в един благоприятен момент, по едно случайно съвпадение на времето”

            - детските спомени са един от най- ценните извори на вдъхновението – поради яркостта и чистотата си, поради дълбочината и  връзка си с онези „млади надежди и сънища златни” (Яворов), които „вълшебно” се открояват на фона на „неволи” и всякакви разочарования по- късно.

            - по-голямата част от поетите се обръщат към света на своите детски спомени, изнасяйки от там незабравимои картини и внушения за читателя – Гогол, Толстой, Дикенс и др.

            - обикновено представата за нещо е сврзана с образи и чувства от миналото; когато спомените изпъкнат в съзнанието настъпва така нареченото продуктивно настроение- композицията на произведението бива подсказана цяла целеничка от
 реда, в който се нижат възобновените представи и новите елементи в съзнанието

            - по закона за психическите контрасти впечатленията и емоциите на жизнерадостност добиват толкова по- голяма нравствена цена, колкото по- силна се явява нуждата от балансиране на песимистичните настроения

В) СПОМЕНИ И ТВОРЧЕСТВО

- спомените изникват незабелязано от далечното минало и служат за началото на творческия процес, който в основата си  означава стилизиране  или преработка на тези спомени

            - необикновената трайност на впечатленията, получени някога, тази тяхна особеност да се редуват по разни поводи, във вериги, пред вътрешния поглед, при това заедно с живия спомен за преживените състояния, е от съществено значение за всяко творчество

- Балзак – „Аз не знам как съм запазил толкова дълго, без да обадя, историята, която ще ви разкажа, тя прави дял от любопитните от любопитните впечатления, останали в торбата, откгдето паметта ги вади по своя воля”

            - споменът за далечна обстановка изпъква в съзнанието още преди да е осъзнат поводът, външно или вътрешно възприятие; това показва колко е голяма силата на латентното впечатление и каква роля може то да изиграе при подсъзнателното мислене

            - образът на спомена се явява по- сигурна опора за възсъздаването, понеже са отпаднали подробностите, които пречат на изразните черти, запечатани най- добре в ума; следователно колкото повече време е минало от първоначалното възприятие, толкова видението е по силно

АНТИЦИПАЦИЯ

- антиципацията подкрепя идеята за мистическите способности на гения- явява се като сврх опит, като магическа сила за познаване и създаване

            - много поети смятат, че у тях говори едно по- високо съзнание, че те имат пророческия дар да угаждат нещата вярно, без да са ги изучили предварително

            - великият ум предварително носи в себе си идеите или символите, той трябва само да хвърли бърз поглед върху дадени лица, общество история, за да създаде във внушителни образи неуловимото за другите

            - Фридрих Фишер – „Геният знае света, без да го е изучил, той намира наченки от него в самия себе си и в своите преживявания и притежава дарбата да отгатва по тях и това, което у другите се развива из тях”

            - един от първите, които съзира у себе си тази тайнствена сила е Торквато Тасо   ( поет от  ХVІв.); той вярва, че дух- покровител го подтиква към творческа работа, шепнейки му във време на писане.

            - Гьоте- „Аз писах моя Гьоц фон Берлихинген, бидейки 22 годишен младеж, и 10 години по- късно бях учуден от правдата на изображението си. Нещо подобно нито бях преживявал, нито бях видял, следователно аз съм притежавал знанията си за разнообразните човешки съдби  по антизипация.”

            - в тези изявления се съсдържа една субективна истина и една погрешна теория

            - несъмнено геният притежава свръх способности, но преди всичко  тези способности се дърлжат на подсъзнателната или скрита памет (криптомнезия)

            - Флурноа (психолог) – с право твърди, че случаите на извикване на спомени, които личността смята за нещо ново и неизвестно, са много чести.- „ И простите смъртни, както и най- великите гении, са изложени на тази подсъзнателна памет”

ОТ ПРЕЖИВЯВАНЕ КЪМ ТВОРЧЕСТВО (ГЛАВА 5)

ВЪТРЕШНО ОСВОБОЖДЕНИЕ

- за да се схване същината на поезията трябва да се знае, че на първо място нейната роля е  на мощно средство на вътрешно освобождение

- за предмет на поетическото дело служат  личният житейски опит , страстта и настроението на поета, от там стигаме до извода, че процесът на създаване на едно произведение е усилие за освобождаване и проясняване на духа- чрез самото художествено изображение.

            - облекчителното значение на  всяка изповед- нуждата да се мине мълчеливо понасяне на чувствата, към споделянето им, водещо до вътрешна радост и духовна енергия

            -езикът  е инструмент за внушение, тъй като художествено обработеното слово намира най- лесно пътя към сърцето и ума ни и най- лесно буди доверие.

            - поетът търси определена художествена форма; не прибягва до пряк безискусен израз като обикновения човек

            - от значение за творчеството е се оказва нагонът да се „разкаже” душата, да се извади на показ преживяното, да се намери дума за една болка, която гнети духа и се чувства като спънка на вътрешната хармония

- нещастието е много по- продуктивно от щастието

            - щастието е схванато като хармония между действителност и идеал; то е егоцентрично и пасивно

            - нещастието   разтърсва по- силно, трае по- дълго, води към решения, които искат да отстранят лошото разположение, да възстановят жизненоспособността; пътят от нещастието към щастието е ключовият момент за  създаването, на художествено произведенние; поетическата изповед говори за изстрадан живот, за непоправими загуби: в нещастието си човек не иска да се чувства усамотен и тъкмо то е, което изтръгва най- много интерес и съчувствие; следователно поезията задоволява естетическата нужда и добива социална мисия !!!!!

-в редки случаи творчеството е съсътояние на доволство

            - според Ламартин състраданието е главният вдъхновител, а изкуството достига най- високата си цел, когато освободи духа от веригите на временното и безутешно изгнание

            - Ламартин – „ Трябва да се употреби в нещо този излишък от сила, който би се превърнал в мъчителна меланхолия, в отчаяние или безумие, ако не бъде вкаван в стихове и в проза! Нека е благословен онзи, който е измислил писмеността, този разговор на човека със собствената му мисъл, това средство за облекчаване бремето на душата му.”

            - Гьоте- „... цял живот не се отклоних да превръщам това, което ме мъчи или въобще занимава, в образи, в поезия, за да приключа сметките си с него, да се успокоя вътрешно”

            - Балзак –„ Това, което хората наричат мъки, любов, честолюбие, злополуки, печал, е за мен идеи, които превръщам в мчти; вместо да ги оставя да погълнат живота ми, аз ги драматизирам, развивам; и аз им се любувам като романи, които чета чрез вътрешно видение.”

- освободителната сила на въображението  и обективно, и субективно е свързана с процеса на творчеството; не трябва да се пише само по силата на занаята

            - творчеството е немислимо, ако образи и чувства не са добили някаква особена власт над нас, ако те не измъчват и по този начин изтласкват емоцията, пресъздавайки я на лист хартия

            - Хебел -„Поетът има само тогава право да напише едно стихотворение, когато е обзет от едно състояние, което не му дава мира и ккоето заплашва да го смаже ако не бъде изказано”

            - Яворов- „За мен в душата винаги е слизала една мъка, когато намеря дума да я изкажа. Смело мога да ти кажа, че или аз, или моят герой трябваше да се самоубие. Но понеже героят се самоуби, аз мога да живея на негова сметка.”

            - Хайне- „В съчиненията на поетите трябва да се търси тяхната история, тъкмо там се намират техните най- потайни изповеди.”

НАСЛАДА В ИЗОБРАЖЕНИЕТО

-насладата от собственото нещастие при поетическото творчество се крие в особеното превръщане на чувствата, породени от реални поводи, в чувства от по- абстрактно естество

            - поетът превръща личното в безлично, действителното в илюзорно; по този начин мъката на твореца преминава в по спокойно настроение; колкото и дълбока да е скръбта, веднъж изказана, тя губи от своето напрежение.

- словото е виш дар; чрез него поетът успява да се оттърси от мъките си

            - теорията,( че  съзнанието чувства безсилието на словото  да  вмести всичкото  богатство на вътрешния свят; творчеството не е освобождение; то не дава пълен изход от скритата мъка) е погрешна!!!!!!!

МЕЖДУ ПРЕЖИВЯВАНЕ И ВЪЗСЪЗДАВАНЕ

- важността от хронологическа дистанция между преживяното и поетическо му изображение

            - трябва да измине време, за да се отклони вниманието от мъката( пораждаща творческия процес), за да се погледне преживяното от дистанция;

            - творецът не може да мине към изповед- освобождение веднага след преживяното, защото емоциите му, сравними със суров матриал,биха накърнили стойността на изобразеното;

            - след продължителен самоанализ поетът може да създаде най- пълно, като използва елементите на наблюдението, на преживяното, на почувстваното в комбинация с въображението си, даденото събитие, разтърсило живота му   

            - тогава възсъздаденият образ изпъква по- уталожен и пълен; докато не настъпи

това състояние, художественото изказване е изключено; то няма да доведе до успокоение и освобождение на душата

            - когато афектното състояние, сковало въображението, премине е налице нуждата от освобождение; поетът може да твори;той повтаря елементите на афекта, но в тяхния по- бледен отблясък  възникват художествено- словестните представи.

-има ли съответствие между преживяване и поетическо произведение?-само условно!!! Между  действителност и поезия има цала пропаст, както във времево измерение, така и по съдържание

             

МНЕНИЯ И САМОНАБЛЮДЕНИЯ НА ПОЕТИТЕ

            - Байрон- „За да пише човек по начин, който да вълнува сърцата, необходимо е собственото му сърце да бъде развълнувано; но може би е необходимо да е престанало да се вълнува. Докато сте под вличние на страстите, вие само чувствате и не можете да пишете...”

            - Балзак –„Когато един художник има нещастието да бъде изпълнен от стратта, която иска да изрази, той не би могъл да я рисува, защото той е самият предмет, вместо неговия образ. Изкуството иде от мозъка, не от сърцето. Когато вашият сюжет ви владее, вие сте негов роб, а не господар”

            - според Флобер- силната чувствителност е вредна за поета

            - Братя Гонкур- „ Хората, които се поддават много на страсти или на нервни вълнения няма да създадът произведения”/ „Велика е нравствената мощ на писателя, която издига творческата му мисъл над текущия живот и го прави спсобен да работи свободен и откъснат от всичко. Нужно му е да се постави над досади, над неразположения и неприятности, за да постигне ведрината на духа, при която настъпва концепцията, творчеството.”

            - Теодор Банвил- „...поетът не е добър бър майстор, когато пише под впечатление на едно реално чувство или в момента, когато го изпитва.”

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ИМПРОВИЗАЦИЯ

- в дадени моменти освобождението не дочаква това вътрешно отдалечаване; поетът твори веднага след самот преживяване, още преди да е преминала „живата” мъка

            - Гьоте импровизира, пишейки  „Мариенбадска елегия” още обхванат от чувствата , които трябва да се смекчат.    

            - от значение при такива импровизации е важността на рутината

            - но дори най- съвършената рутина не може да отстрани недъзите , които прозират в бързо написаното произведение

- същински импровизации са възможни само при впечатления и настоения, които не пораждат мъка

- импровизация при Яворов

            - стихотворенията : „ Пръстен с опал”, „Обичам те, Умри!” , „Където не са те” са „импровизирани, т. е. написани под напора на положителна емоция

ВЪОБРАЖЕНИЕ  ( ГЛАВА 6 )

ВЪОБРАЖЕНИЕ И ПАМЕТ

- 1- ва теория, НЕиздържана!!!

            - Вилхелм Шилер –„памет и въображение несъмнено са едно и също: способност за възпроизвеждане на представи.”

-2-ра теория

            - паметта дава шаблонни асоциации, а въображението дава целесъобразна групировка от тези представи

            - въображението- самостроителен пинцип, равнозначен с разума; то изнамира нови съчетания и така показва тенденция към отхвърляне тиранията на паметта

            - въображението не може да се смесва с паметта и да се брои като нейна разновидност

            - въображението  поражда картини, които странно напомнят реалните впечатления, без да се покриват с тях.

            - ако паметта означава правилното регистриране на опита, въображението означава превръщането на този опит в особен свят, сроден само по своята материална същност с обективно дадения  

- паметта – постъпва механически: тя пресъсздава събития и факти с всичкото богатство на чертите и всичкия блясък на багрите, но не мени нищо в реда на елементите, освен когато се „намеси” въображението .  

ПРИКАЗНИЧНО ВЪОБРАЖЕНИЕ

- приказнично въображение- най- ниската степен на въображението

            - характеризира се със склонност към чудното и изключителното- наивен идеализъм , който лежи в противоречие с житейската действителност

            - най- често се среща при първобитните народи или в деспотични държави, в които хората имат нужда от вълшебни картини и т. н.

            - приказничното творчество- характерно за детската възраст

            - в приказничното изображение – делата и постъпките на героите не са мотивирани

            - приказкарта е плод на въображението; тя има начало и край и показва въпреки всички отклонения известно единство на фабулата

- в сънищата отсъства сравнителната издържаност на фабулта

            - в тях играят роля пресни или стари спомени, както голям дял от ежедневните наблюдения и емоции

            - близкото отношение към преживяното в действителност  и сънуваното, кара наивните хора да вярват в пророческото значение на сънищата

- сънищата са бесмислени и лишени от всякаква опора в опита и от всякаква поетическа композиция

- въпреки това има данни за творчески изнамирания на сън

            - Десоар (психолог- естетик)- „...във време на сънуване могат да се правят свързани заключения и изобщо да се върши духовна работа...”

            - душевният живот продължава дори след заспиване

            -  според Бергсон няма точна разлика между съзнателна блудност и несъзнателно бълнуване- „Въображението... се пробужда след сънуване, добавя нещо от съня, променя  го ретроспективно или запълня празнините, които могат да бъдат заличени”

           

ОДУХОТВОРЯВАНЕ

-  две от най- характерните черти на на сънищата:

• всестранното одухотворение на нещата

• халюцинаторното вживяване

- поетическото съзерцание на природата води до одухотворяване на нещата

- в митологическите произведения  най- добре изпъкват представите и чувствата на природата ( т. е. човек разбира стихиите на природата, разбрани като живи същества, с големи възбуждения на страх и радост )

            - в епохата на гръцката лирика и драма се  натъкваме на поетическо одушевяване на природата (Пиндар, Сафо, Симонид, Есхил, Софокъл, Еврипид);

            - поетите от древността не съумяват да изобразят  изцяло богатството на външния свят

- когато съзнанието се оттърси от митологическите представи за природата настъпва одухотворението

- поетът на новото време 

            - той изхожда от прости всекиму достъпни наблюдения над подвижното в природата

            - поетическият език раздвижва въображението

ВЖИВЯВАНЕ

-творческата работа е НЕвъзможна( по отношение създаване характерите на героите), ако поетът постави ЦЯЛОТО си ЧУВСТВО и цялата си мисъл на мястото на изобразяваната личност  

- поетът се вживява  в своите герои, но не до там, че създадените обази  да се слеят с неговия!!!!

           

- без да има вътрешно родство между автор и изобразявано лице, поетът е способен, чрез вживяване, да намери достатъчно опорни точки, за да създаде даден образ

            - Мороа (романист) – „Героят на един роман е създаден, не чрез цялата личност на автора, а чрез фрагмент от неговото „аз”

-вживяване

            - още Аристотел („Поетика”) пише :трагическият поет трябва да си представи по възможност всичко живо пред очите, като че присъства на истинските събития” / „Дори при изпълнение на фабулата поетът трябва долколкото е възможно да наподобява сам лицата в държание и жестове; защото най- обедително изказват даден афект онези, които наистина го изживяват”!!!!

            - Едгар По- „Когато аз искам да узная до колко някой е предпазлив или тъп, обър или лош, или какви са неговите мисли в даден момент, аз нагласям лицето си  по възможност като неговото и чакам да вида какви мисли ще се породят в ума ми.”

            -образите еднакво обхващат духа на автора и го карат да забрави себе си, га играе роли, да се чувства друг

            - Балзак –„ Въображаеми лица ме афектират, преследват ме или по скоро аз самият се пренасям в тях.”

            - когато поетът се вживее в даден образ житейската истина се губи и на нейно място встъпва въобразеното

- драматическият писател се вживява най- напрегнато в героите си; той трябва да долови лицата им в най- пластичните им очертания

ХАЛЮЦИНАЦИИ

- халюцинации-  състояния на психиката  при които виждаш или чуваш нереални звуци и картини, участваш в нереални сцени.

            - Тен (психолог) поддържа хипотезата- „поетът изпитва халюцинациите на героите си, завладян е от техните идеи, от техните лудости...”(тази теория не е съвсем правилна, но трябва да се знае)

            - Флобер пише на Тен –„ Недейте отъждествява вътрешното видение на художника с това на един наистина халюцинитащ. Аз познавам отлично двете състояния; между тях има пропаст. При същинската халюцинация се наблюдава ужас; вие чувствате, че вашето аз ви  обягва; струва ви се, че умирате. При поетиеското видение, наопаки, има радост.”

- колкото и дълбоко да е преживяването, художникът не губи усета за собственото си „аз”

- мнения на поетите за халюцинании

            - някои поети могат да имат, подобно на другите, на обикновените хора, болезнени припадъци, да страдат от халюцинации или други нервни рзтройства; но тези аномалии не стоят в пряка връзка с дейността на въображението; остават на страна при общата психологиеска анализа на творчеството.

- Яворов (Твърди, че от 20 април до 5 май всяка година го вестяват призраци); но всички тези халюцинации нямат нищо общо с поетическите му видения; той смята халюцинациите за нещо ужасно и болезненом, което не влияе ни най- малко върху литературните му замисли”

            - Доде също понякога изпадал в халюцинаци, но и при него те не оказват влияние върху литературната му работа

            - Пенчо Славейков – „Аз не зная халюцинации в творчеството си, инак те са доста обикновени”

ВЪОБРАЖЕНИЕ - продължение ( ГЛАВА 7 )

 

 ВЪОБРАЖЕНИЕ ЗА РЕАЛНОТО

- две главни форми на въображението:

• фантастиката= приказичното въображение;

•художествения реализъм- създава изкуствен живот, при  който са спазени законите за субективни и обективни възможности

-за  худ. реализъм:

            - той е много по- различен от обикновеното описание на нещо станало

            -опитът, наблюденията, историята никога не дават наготово било материална същност, било начина на изображение и всичко важно от художествено гледище трябва да бъде намерено от самия автор

            - след възприемане на станалото впечатленията биват обработвани по начин, който ги отдалечава от доста от обективната истина

            -въображението на  истинския писател подчертава важното, заличава неважното и отделя особено внимание на онова, което може да послужи за целите на изкуството

            - творческото въображение нагажда чертите и обстоятелствата така, че да се получи нещо задоволително от естетическа гледна точка

НЕСЪЗНАТЕЛНОТО ( ГЛАВА 8  + 10- компилация)

СВИДЕТЕЛСТВА

- идеята, че поетите са внезапно осенени от някаква тайнствена двигателна сила, която ги подтиква към творчество  => те се откъсват от ежедневито и започват да творят => след като „излеят” душата си в даденото произведение се успокояват и се връщат към нормалния начин на живот

            - романтиците виждат своя талант като някакъв инстинкт, не нормално „вдъхновение”

            - Алфред де Вини- поетът „присъства като чужденец за това, което става в него, толкова то е непредвидено и божествено”/ за себе си той казва: „Аз не правя книгата си, тя сама се прави. Тя зрее и расте в главата ми, както всеки плод.”

            - Ламартин смята, че поезията никога няма да изчезне от света, „защото не човек я е създал, а сам Бог я е дал”

            - Гьоте – споделя, че много от стихотворенията си пише в някакво провидение- „Аз нямах за тях нито впечатления, нито предчувствие те идваха ненадейно и искаха да бъдат фиксирани, така че аз се чувствах принуден да ги запиша още на мястото, инстинктивно като на сън.”

- оформя се възгледа,че несъзнателното е в основата на всяко творчество

            - Гьоте – „Аз вярвам ,че всичко, което геният върши като гений, става несъзнателно.”

            - Фройд – „душевните процеси са сами по себе си несъзнателни, а съзнателните предствят само единични актове и части от целия душевен живот”

            - тези твърдения, са вярни , в основата си, но надценяват несъзнателното и инстинктивното

ПСИХОЛОГИЧЕСКО ОБЯСНЕНИЕ

-Кант:

            • за несъзнатото- „...полето на нашите възприятия и усещания, за които нямаме съзнание, но ги притежаваме е неизмеримо”

            • за съзнатото- „... ясните възприятия, наопаки, заемат само безкрайно малко точки, оставени открити за съзнанието...”

- разликата между съзнато и несъзнато

            - ако впечатленията са по- слаби от другите, или по- силни, но единично повтарящи се ние „нямаме съзнание”

- „съзнателното” и „несъзнатоното” са равностойни за развитието на творческия процес

- спомените са част от „несъзнатото”- те стоят под прага на съзнанието, за да изпъкнат неочаквано; тяхното съществуване не се съзнава или контролира от личността

- преход от несъзнатето в съзнатото:

            - за прехода ключова роля играят свързаните със съзнатото и несъзнатото чувства или афекти

- всяка една представа1 (това, което виждаме) води до съответни емоционални2 движения =>(емоциите) повишават  възприемчивостта3 =>(тази възприемчивост)  дава тласък на асоцациите 4 (асоциациите са съзнати и несъзнати)

            - важно! Настроението предопределя характера на художественото произведение; при две различни духовни разположения една и съща картина се долавя по два различни начина; един и същ предмет може да предизвика различни асоциации в зависимост от темперамента          

            - поетът има навик да следи внимателно заплетените ходове на асоциациите си, когато добият известна вътрешна форма(породят някакви асоциации и водят  до продуктивно настроение) той запчва да твори

            -в процеса на творчество, съвсем случайно  „несъзнатото”, от  впечатления, които действат на слуха или зрението, постепенно раздвижват духа, така възникват първоначалните представи

            !!!!!!!!!!!!!- илюзията, че творческият процес се извършва  „несъзнателно” идва от това, че ние съзряваме началния момент( настроението), и после изведнъж  резултата от мисълта. Целият акт на възпроизвеждане и оформяне на представите става мълниеносно, просто ние не осъзнаваме етапите и ходовете между тях- [написано като за малоумни-1начален момент(настроение) => 2неосъзнати етепи => 3възприятие      (творчество) ] . Всъщност тази бързина е причина да не изпъкват в съзнанието , а да се губят в „несъзнатото”. Тези несъзнати мисли или образи могат да се броят и като част от „съзнанието”.

            !!!!!!!!!!!!!- творческият процес с всичко напълно „съзнателно” + недостатъчно „осъзнато” + съсвем „несъзнато” е цялостна комбинация, в която съзнатото извиква несъзнатото

СЪЗНАТЕЛНИ МОМЕНТИ ПРИ ТВОРЧЕСТВОТО

-„несъзнатото” (като термин разкриващ вдъхновението на поета) е фактор само при натури, добили художествена култура, обхванати от желание да творят.

- навик, техника, интерес- това са  основните моменти от творческата дейност; да се смята, че има някаква непознавателна изобретателна мощ би било заблуда

-най- важните психически фактори, които спадат в сферата на съзнателната дейност и водят до поетическа продукция:

            1. – да се гледа на живота като материал за творчески постройки                            ( наблюдателност, съзерцателност )

            2. – техническа подготовка- умението да се използват поетическите средства (това е мн мн важен компонент )

            3. – правилен подбор – той често липсва и се появява след последователни търсения и обсъждания

            4. – силен интерес

- талантът е нещо вродено и никакво подражание не може да го създаде или замени, но ако не бъде развит и шлифован не би довел ди никакви разултати:

            - Едгар По- „Истината е, че оригиналността...съвсем не е, както някои предполагат, дело на инстинкта или на интуицията. Изобщо, за да я намерим трябва да я търсим с много труд.”

            - Анри Дювернуа – „В същност най- добрият възбудител е навярно редовността в усилията.”

            - постоянството при изкуството и поезията се оказва голяма степен интелектуален двигател

            - !!!!!същността на разните типове ритми, на сонета или на драматическата техника няма да бъде открита в момент на вдъхновение, а трябва да се усвои съзнателно, като готова традиция, за да се използва при собственото творчество. Само тогава едно продуктивно настроение издига преживяното до художествена идея; когато принципът на организиране е вече известен. Само когато поетът е добил голяма сръчност може да го видим в ролята на изобретател и обновител на завещаните средства.

            - Пол Валери –„Стиховете ми бяха за мене преди всичко упражнение.

            - вдъхновението е псевдоним на разума, на знанието; и той посреща с ирония мнението на онези, коит схващат несъзнателното като някакво свещено или пророческо бълнуване
            - вдъхновението и интуицията са само скрита логика и добре изучена техника

            - всяка по- сложна естетическа картина, в която има оригинална разпоредба на части от преживяното, се окава продукт на съзнателни усилия за овладяване на основния мотив

            - Шилер- „Това което бе безплодно усилие в течение на пет седмици, намери решението си в три дни благодарение на един мек слънчев лъч; несъмнено е обаче, че досегашното ми постоянство подготви това усилие.”

-  вдъхновението идва едва когато всичко е уяснено, когато образи са намерили своята вътрешна форма и са съвпаднали с едно сродно по насока настроение , тогава може да се пристъпи към творчески процес

СПОНТАННОСТ ПРИ ИЗНАМИРАНЕТО

- спонтанност- самопроизволното и лишено от контрола на разума създаване;то е част от художественото изнамиране;(двата белега на спонтанността са  изнамирането и безличие и демонизъм, но за втория белег ще говорим във следващата подглава)

І Непредвидена, внезапна поява на поетически идеи:

            - Пушкин- „Стиховете му се вестяваха дори насън и ноще той скачаше от леглото, за да ги запише в тъмното...”    

            - готови концепции изпъкват ненадейно в съзнанието

            - това непредвидено настъпване на вдъхновението е много важен елемент от творческата работа

            - поетическата мисъл се отличава от всяка друга(мисъл, т. е. на обикновения човек) по непосредствеността, с която се появява, и по непроменливостта, с която се фиксира.

            - много поети свидетелстват за внезапното изнамиране на мотиви

            - Пол Валери- „Човек получава светкавично откровение, после трябва да влезе в тъмната стая, за да се развива.”

           

-!!!!! НО колкото и безпричинна и случайна да ни се струва творческата идея, в същност тя се обяснява достатъчно , с наличните средства на психологическата анализа

            -Гьоте, който съзира нещо божествено в способността да се направят  гениалните открития, признава, че е необходима „дълга и тиха” подготвителна работа за тях./ „Какви усилия, каква загуба на духовна сила са необходими, за да се подреди и закръгли в едно голямо цяло художественото произведение, и колко труд, за да се изкаже то в непрекъсната форма.”

            - Пол Валери- „Докато  поетът прави стиховете си, има един период, през който той не знае дали е съвсем близо до целта, или не не е достигнал нищо. Едното и другото са възможни; и този период от време трае почти толкова, колкото и цялата работа.”

           

- внезапните открития са признак на дълга предварителна работа под прага на съзнанието (несъзнателна), настъпила след като умът се е мъчил базплодно над един труден въпрос.

- много важно е да се заПОМНИ: тази несъзнателна работа не е възможна и плодоносна, ако няма един предварителна и един период на съзнателна работа:

                                    

-внезапните вдъхновения не настъпват, ако е нямало дни на своеволни усилия, които изглеждат напълно безплодни (това ме обнадеждава да продължа J)

            - но да се смята това вдъхновение за прост механичен процес е абсурдно!     

            - Поанкаре (математик)- „Подсъзнателното аз не стои по- долу от съзнателното аз; то не е автоматично, то е способно да анализира, то показва такт и тънкост, то знае да избира, да отгатва.”

- мнимата спонтанност се оказва едно непълно гледище върху процеса, което изразява първо новостта на заключението и второ необозримостта на асоциациите изцяло или от части. „Несъзнателното” е условен термин тъкмо за тези по- редки и по- често желани сполучливи скокове, за това скоростелно осъзнаване.

-оригиналност-без много обмисляне, във внезапно просветление никнат само неща, които възпроизвеждат вярно предишния опит

- концепция- (обратна на оригиналността) не отговаря на никакво конкретно преживяване или пък се появява като нещо твърде своеобразно спрямо действителността; за нея е необходима продължителна работа над материалите =>изнамиране на плана, на сюжета, на идеята; това изнамиране се тълкува като като последен акт на творчеството

-илюзията(заблуда),че между начало и край на творческата концепция няма междинни брънки, идва от незабелязаността на някои от тях(междинни брънки) и убеждението за готово знание

- когато поетът е минал през продължителна работа, въображението му се насища=> той може да мине към импровизация без всяка особена подготовка, щом някаква представа или далечен спомен го подсети за четеното  и щом то се яви подходящ израз за продуктивно настроение

- стил и ритъм са единствените оригинални елементи 

- ЗАКлючение: спонтанността на идеята идва от там , че тази идея представя синтез на определени елементи, тя не мети и по същество преживяното, а само допълнително го „дегизира” , за да се отстрани грубо наторалистическото в една картина, която копира най- определено модели и събития.

БЕЗЛИЧИЕ И ДЕМОНИЗЪМ

-  втори белег на спонтанността при творчеството- странното безличие, в което се намира поетът

            - той има чувството, че не е отговорен за това, което създава

            -личната инициатива не се чувства като такава; създателят мисли, е е оръдие на по- високи сили, той твори по неволя

            -при усилената вътрешна работа поета се наира в някаква апатия спрямо всичко външно, материалнота на живота извършва механически

- върху този безличен характер поета,( когато той създава), има много информация и самонаблюдение:

            - докато „poëta” изразява човешкото умение, изкуството, то „vates” предава чудната способност да се надникне в божественана тайна

            - поети- идеалисти: мечтателни натури, които смятат, че някой им диктува, че те слушат и записват самотова, което призраците им нашепват

            - натури с мистическа мисъл: те са религиозно суеверни и поддържат идеята за някакъв дух, който по своя воля им внушава идеи

            - пророци от древноистта- чувстват се изпълнени от от духа на бога или на светците; Сократ смята, че е ръководен от  доброто на някакъв невидим демон; Пиндар и Хоер отдават своите настроения на Зевс, Аполон или музите

            - поетът попада в особено емоционално съсътояние; затваря се в себе си; няма даостъп със света около него

            - такова вдъхновение, свързано с апатията за всичко останало, изглежда родствено с екстаза на религиозните фанантици

            - тази самоанализа на поетите е искрена; когато те творят те оглушават и ослепяват за външните възприятия; на това се дължи и идеята им, че са обладани от нещо, което ги ръководи

- когато поетът се опитва да вникне в тайнственото зараждане на новото, той вижда там собствения си дух (няма духове, които да го ръководят)

            - чудното се оказва синоним на естествените дарби и възможности

ИМПЕРАТИВ ( ЗАПОВЕД )  В ТВОРЧЕСТВОТО

-!!!!!!!!„заповедта” да се твори е третият белег на спонтанността

- категоричност на императива в творчеството- появява се неочаквано; като че ли не поетът желае, търси, намира образите на идеите, а те сами  го намират, натрапват се и го тласкат към обективиране(създаване на произведение)

             

- до сега сме разглеждали творчествово, като водещо към вътрешна хармония; но творенето под въздействие на императива, разкрива творческия процес като неспокоен, мощен тласък, каращ поета да  пише под един чужд натиск=> писателят не е господар на себе си в часовете на вдъхновение

-мнения:

            - поети с мистичнин схващания- за тях творческият акт е като свещена вътрешна криза; подчертават охотно този безличен нагон към създаване, неподатлив според тях на самоконтрол

            - Русо- „Аз не предвиждах, че съм имал идеи; те дохождаха когато им се иска, не когато на мен ми се искаше”

            - Вазов-„Не искам да пиша, но като ме хване бясПСИХОЛОГИЯ НА ЛИТЕРАТУРНОТО ТВОРЧЕСТВО

МИХАИЛ АРНАУДОВ

СОФИЯ 1978

ЛИЧНОСТ И ЗАКОН (  ГЛАВА 1 )

А) ОБЩИ ПРЕДПОСТАВКИ

            Основен проблем: Възможно ли е да се познае естеството на „вдъхновението”?

-  заблуда!!!- безцелно е да се търси „формулата” на гения, защото той мисли по различен от обикновената личност начин 

-  идея – геният започва от низините, той е като останалите хора, но „някъде по средата” успява да види и разбере по- дълбокия смисъл на живота и тази му дарба го откроява от останалите.

-  има ли връзка между гения и хората от народа? – да, но само отделни индивиди са в състояние да дадат съвършен израз на чувствата (в творбите си)

-  мистично ли е потеклото на изкуството?    

            Гюйо- ( позитивист в естетиката, но пише скептично) –„Геният се явява заплетено писмо и усилията на критиците да го разплетат дават само повърхностни разултати.” 

- представата за творческа личност -  

            - в класическата древност  се затвърждава най- упорито идеята за непознаваемостта на творческата личност

            - Платон изгражда цяла теория за изкуството-  път към съзерцание на абсолютната красота. Според него истинският поет не дължи нищо на себе си, на своя ум или старание. Виденията му са божествен дар, изпратен от нимфите и музите.-

„ Когато бясът, който музите пращат на човека, обхване една нежна и чиста душа и я пробуди и я опияни за песни, тя възхвалява хиляди подвизи на героите...Но когато някой се приближи до нея без този бяс от музите...мислейки да стане поет само чрез просто, техническо умение, той не ще създаде нищо истинско.” Следователно Платон пренебрегва интелектуалните фактори и отрича личната оригиналност на поета.

            - за това опиянение на духа говорят и по- късни писатели, които смятат, че са „медиум на гигантски сили”.

            - в нови времена – отстранено е религиозно- мистичното разбиране на творчеството

            - трябва да се направи разлика между наивното схващане, че вдъхновението е породено от „божествен бяс” , но едновременно с това да се отсее идеята за „виденията” , които играят роля в поетичното изкуство.

            -  Пушкин говори за „жаждата на пророка(поета), но само като усещане. Не го смесва с гениалното изнамиране на вдъхновение.

Б)  ГЕНИЙ И  ЧОВЕЧЕСТВО

- принцип на естественото зараждане     

            - NB идеята за гения, който е „едничък двигател на историята” (възглед на Хегел и Карлайл) е погрешна. Хегел смята, че „великите мъже” дължат вдъхновението си не света около себе си, а на „вътрешния и  някак подземен дух, който разбива този свят като черупка”.

            - в противовес са социолозите- оптимисти (Иполит Teн, Огюст Конт и др), които ограничават до минимум ролята на значителната личност, свеждайки тази личност до „изразител” на околния свят.

- развитие     

            – талантливи личности не се явяват безразлично къде да е по земното кълбо и в коя да е епоха, а само в страни и общества, където населението е проявявало в течение на  векове буден интерес към духовни ценности, освобождавайки се от грубия физически труд; където средата в социалното си развитие е имала нужда от тях.

            - на въпроса  „Къде и кога се появява един национален класически поет?” Гьоте отговаря – „Когато писателят намери величие в стемежите на своите сънародници, дълбочина в техните чувства и сила...когато той намери нацията си на едно високо културно стъпало, така че личното му образование да може да се добие лесно” 

            - умствените  постижения на отделния индивид са винаги в хармония с типичните процеси на мислене. Скритият механизъм на духа на гения предполага същите енергии, свойства на ума, чувства и въображение, каквито има и обикновения човек. Не говорим за противоположност между гения и обикновения човек, а за родово отклонение, което започва с обикновени способности и качества, но завършва с оригинални отрития.

- процес на творчеството

             -сложния процес на творчеството е свързан с наложителната нужда от определени образци, за да се научи „занаятът”, но има голяма разлика между начинаещ и призван.

            - често между сполучливата идея на даровития поет и ежедневния опит на наблюдателен и чувствителен човек разликата не е голяма. Но при гения преживяното и мечтаното се избистря да закръглени вътрешни цялости, за да намерят своя съвършен израз. При  обикновения човек този род моменти изчезват бързо под наплива на нови впечатления.

            - непреходност на гения- неоспорима (смея ли да кажа нещо....пред Арнаудов...)

В)  НАСЛЕДСТВЕНОСТ

1. Дали наследствеността играе ключова роля за появата на гениалност у твореца?

            - Дюпрел( мистик- философ)- „Художествената фантазия като вродено предразположение , може да бъде само през поколения наследявана и затвърдявана спсобност, която благодарение на благоприятни обстоятелства, ще изпъкне у художника”.

            - пример – в семейството си Себастиян Бах е имал много музиканти, а„дълго култивираните” дарби достигат върха си при Бах

            - при при анализи на биографии на поети и писатели тази закономеност почти не е на лице, следователно идеята за наследствеността не е изцяло правилна.

            - наследствеността на духовното е  приблизително равна на наследствеността при физиологическото.  Но дори темперамент и характер като обща основа на пихологическия живот да се предават от родители на деца (не е всеощо правило) пак остава голям простор за чисто лични отклонения, които не могат да се свържат с качествата на родителите. Следователно идеята за наследственоистта като ключова роля за появата на гениалността не е изцяло издържана.

Най- често се наследяват първичните душевни особености, инстинктите, възприемчивостта, паметта, навиците и съвсем радко висшите  интелектуални и морални свойства, именно строителната сила на въображението, тънкостта и съобразителността на на ума...доколкото те образуват предпоставка на творческата дейност и откритията.

            -  предимството на генииите е свързано с богатството на мозъчни гънки в съответни центрове(импровизация на природата), следователно заслугата на рода е често минимална. Примери за такива личности са Данте, Шекспир, Сервантес, Русо и др.

            - „Геният като несъмнено доказана психическа величина не се унаследява и гениални фамилии не са познати никъде.” -Декандол

2. Роля на обкражаващата среда.

             - наследствеността не играе съществена роля до толкова, че родителите или близките на гения не са имали значителни постижения, но средата на отглеждане е ключовият момент пътят към  висините, до които достигат малцина.

            - „Несъмнено се наблюдават случаи, гдето гениии се появяват и без подобен подбор, гдето не е налице нито предварителна висота, нито семейното предразположение за призванието.” Примери за това са личности като  Кант, Фихте, Хебел, Хайдн и др.

            - Потекото на родителите не е толкова важно. Откроява се идеята, че за отглеждане на даровита личност имат най- добра почва обществата на културно напредналите народи.

            - От друга гледна точка родителите имат главен принос за развитието на децата си. Пример за това е майката на Гьоте. Той може да намери в нрава и вкусовете на своята майка опора за наклонностите и интересите си. (подобен сличай с Ив. Вазов

            - За пълния разцвет на сили се оказват от решително значение два фактора: един съвсем личен, залегнал дълбоко в недрата на духа и един колективен, именно обществените условия и благоприятната за развитие атмосфера

Г)  РАСА И КУЛТУРА

-  Има ли зависимост между расата и културата на народите? Външни фактори за „оформяне” личността на гения ?

            - след Хердер и Тен много културни и литературни критици се опитват  да търсят симптоми на расово начало, за да се обясни задоволително характерът на едно поколение или на една бележителна личност

            - Граф Гобино ( средата на XIX в.) прави опити да изгради теория върху нравственото между човешките раси. Според него на най- ниското стъпало стоят хората от Африка, по средата са хората от Азия, а  на най- високата точка на развоя е населението на Европа (по точно т. нар. арийци-  народите от индоевропейското семейство езици). Теорията е отхвърлена.

            - опити да я спаси прави Хустон Чембърлейн, изменяйки съществено основите, приемайки възможността за облагородяване на расите  чрез смесване. Тази теория също не е издържана.

            - възвеличаването на арийската раса е погрешен подход за намиране опорни точки и зависимости между появата на гений и расата му. Франц Боса смята „арийския въпрос” за един „чисто- езиков проблем”, така че представата за някакъв основен народ, който в разните си разклонения е бил ностител на арийския език , като запазва определен културен тип, е в противоречие с наблюденията за възникване и съдба на културните народи.

            - Следователно не може да се говори за зависимост в развитието на народите спрямо тяхната раса. Подборът  на добрите расови качества и примеси стои в зависимост от геополитическите и стопанските условия.  От културния напредък и обмен идва потребността от саморазвитие и образование. Това води до натрупване на духовни сили, които обогатяват живота на народа и го насочват към благоприятна за нравствено- интелектуален живот атмосфера. В такава среда вероятността  да се „появи” на гений е много по голяма.

Д) НЕВРОЗА И ИЗРАЖДАНЕ

- идеята за връзката между висшите качества на духа и невропотичните разположения

            - пръв Моро де Тур (средата на ХІХ в.)се опитва да изгради цялостна теория за болезнената психика на даровитите хора. –„Геният, подобно на всяка насока на умствения динамизъм има по необходимост своя маериален субстрат; тук субстратът е едно полуболезнено състояние на мозъка, истинска нервна възбуденост...”. Моро поддържа идеята за родството между вдъхновение и маниакални състояния, както то се появява в бързи и непредвидени асоциациии на представите, в оригиналното живо въображение, в чувствителност, надхвърлила нормалните размери. След проучване биографията на доста знаменити хора таой си задава въпроса  - „Геният, т. е. най- високия израз на интелектуална дейност, не представя  ли една невроза?

            - проуванията  установяват, че много гении имат станни психически тикове и страдат от епилепсия- ( Петрарка, Молиер, Флобер, Достоевски); меланхолия, способна да доведе до самоубийство (Русо, Шатобриан, Ж. Станд); от мегаломания (Данте, Балзак); алкохолизъм (Мюсе, Клайст, По); халюцинации (Байрон).

            - Ломбозо ( криминалис и антрополог) след задълбочен анализ достига до извода, че  гениалността трябва да се смята за особена „психоза на израждането” от групата на епилепсията. Според него епилептоидните явления не са свързани с преумора или изчерпване на сили. Те са предварително съставна част от творчеството на гения и често най- същественото в индивидуалната му багра

            - Шопенхауер – „Известно е, че рядко се среща голяма гениалност, съчетана с надмощие на разума : по- скоро, обратното, гениалните личности са подложени на силни афекти и на неразумни страсти.”

            - по- различна е теорията на Низбет- „Всякога, когато животът на един значителен човек е достатъчно подробно разкрит, за да стане предмет на полезно пручване, този човек спада  безпогрешно към категорията на душевно болните...”

            - Щекел – „Поетът живее в един свят на въображението си , и за него изчезва понякога границата между действителност и въобразено. Ние знаем как мнозина поети живеят със своите образи...пишат призведенията си в състояние на екстатично въодушевление, което съвсем ги откъсва от света”

            - поетът е невротик, който се освобождава от пристъпите си чрез изкуството

Е) ЗДРАВЕ И ТВОРЧЕСТВО

-проблемът за гения и психозата

            - възражения срешу схващанията на Ломбозо- не се разполага с достатъчно сведения за естетвото и причините за епилепсията при писателите. Със сигурност е установена епилепсията само при Достоевски (Има автентични сведения, че епилептичните кризи

На Достоевски спъват, а не развиват творчеството му.)

            -Ломбозо греши, като смята че повишеното настроение и лирическия трепет на поетите е нещо болезнено

            -всичко болезнено при изключителни натури е възможно дотолкова, доколкото то е реално и за другите хора

            - творчеството е здраве, борба с всичко болезнено, пояснение и духовно прочистване

            - Паскл („Мисли”)- „Здравината на духа и нормалната логика са непоклатимо начало на творческите постижения. Всичко, което може да ни се стори болезнено отклонение  или чудно изключение, трябва да се обяснява в края на краищата, без да посяга на идеята на идеята за психическот равновесие у избраните натури.”

ВЪЗПРИЯТИЯ И НАБЛЮДЕНИЯ (ГЛАВА 2 )

А) ХУДОЖЕСТВЕНА СТОЙНОСТ НА ВЪЗПРИЯТИЯТА

- въображението има „строителен принцип”

            - активностата на въображението зависи от „подхранването” му.  От  „подхранването” идват и истинските извори на познанието- процесите на усещане, възприемане, наблюдаване, помнене и вживяване. Плодъд на въображението е възприятието.

            - възприятието=образ е впечатлението, което поражда един предмет, като действа върху сетивата

            - в литературното творчество възприятията и въображението играят ключова роля. Те  показват художествените заложби на писателя

            -  една, описана от поет картина, е  изградена възприятия(образите) и чувства(абстрактната мисъл)

            - теоретически възприятията и  чувства могат да бъдат разграничени, но те се взаимодопълват и не могат да бъдат анализирани едни без други

            - малцина са способни да предадат опита си и преживяванията си  по такъв начин, че да го внушат, и наложат нато наш действителен спомен

            - само повърхностния чтател не би успял да види разликата между реално отвън и реално поетически, между природа и изкуство, между изпитано и изобразено

- начини на изобразяване

            -описаните картини се „рисуват”(пишат) по памет, а не от натура.

            - между момента на преживяване и възсъздаване е изтекло дадено време

            - писателят обаче е необикновено възприемчив и успява да възпроизведе (напише) видяното с лекота, независимо от изминалото време

            -въпреки това, при творческата дейност, надмощие добиват пресните и силно раздвижили духа на поета конкрени възприятия, особено в сферата на зрението и слуха, богати с множество отсенки  и с дълбок резонанс в областта на емоционалните изживяваниея.

            - съзнанието на писателят избира и задържа верика от образи, в които навлизат само най- характерните белези на преживяното

            - постъпилата информация отвън (даденото събитие) се подлага несъзнателно на особено вживяване и преработка

            - психологически погледнато споменът за дадени неща не се състои от разхвърляни единични представи, които влизат по случайна последователност в съзнанието, а от лесно възобновими цялостни вериги , при които всичко е на мястото си. Особено развит усет за такава цялост , за такова единство на възприемането и опазването в паметта имат художниците. А според Гьоте и поетите.

            - Гьоте-„ При всеки внимателен поглед в света ние теоритизираме. ”. т. е. отделният акт на възприятието е спрегнат с някакво чувство за ред и яснота, а от множеството факти се дестилира една опростена схема.

            - всички актове на възприятие или на спомен са едновременно аналитични и синтетични, обективни и субективни

            -  чрез тях художникът подрежда света около себе си, той не е копист

            - изкуството не само подражава, но и тълкува. То иска да предаде една действителност, но всъщност то буди само илюзии за нея.

            - Гьоте- „Художникът връща на природата, кято е създала и самия него, с благодарност една втора природа, пречувствена, обмислена, човешки съсвършена.”

            - спосбността на поетите и художниците да „одушевят” преживяното ги отличава от обикновените хора, които могат само да описват, без да вникнат в дълбочина

            - едно сполучливо поетическо произведение улучва настроението и въображението ни толкова по- сигурно, колкото по- грижливо то подбира чертите способни да загатват нещо конкретно или да раздвижат онази сфера на моточни и усетни спътници(зрение и слух).

Б) ИНДИВИДУАЛНИ ОТЛИКИ

- зрителните и слуховите усещания  са много по- разпространени като начин за изразяване  от вкусовите, мирисните и кожните усещания. Колкото по- голямо биологическо и физическо значение имат усещанията, толкова са те по- слабо разпространени като похват за изобразяване на емоции. Това говори за постепенното отдалечаване и духовно извисяване.

-въпреки това много автори пристъпват към похвата, чрез описанието на дадена миризма, да достигнат до  някаква асоциация

            -  още в класическата древност се открива склонността за вярното предаване на впечатленията  от кръга на  низшите усещания- Марциал ( сатерик Ів. )- той осмива римското общество, като припомня изпаренията на пресъхнало блато и т. н.

            - в по- новата литература също се срещат писателите с предразположения към този род възприятия (миризми)

            - Бодлер съчетава приятни и неприятни дъхове , поставяйки ги в пряко съотношение с настроенията или страстите си.

            - Зола също акцентира върху миризмите. Той отбелязва не само „приятната миризма”, но и „пронизващата тежка миризма”

            - Вазов също свързава видяното и изпитаното всред природата с ароматни усещания.

            - В поезията на Яворов са чести образи и настроения от кръга на допирните и температурните впечатления (рядко се срещат подобни асоциации при други наши лирици)

В) ВНИМАНИЕ И НЕГОВИТЕ ФОРМИ

- вниманието- отношението на човек към външния свят

            - при поета усещанията и възприятията, да забелязва и събира непрестанно впечатления, са най- важното предусловие за богатството от образи, което съдържа в себе си всяко значително художествено изображение.

-видове впечатления:

            - непроизволни- настъпват без услилие  и желание, автомтически- свързани са биологическите функции и жизнените нужди( инстикнт за самосъхранение и др.)

            - произволни- окачествяват се с индивидуланата жажда за знание

            -за поета са еднакво важни както произволните, така и непроизвоните впечатления.

- възприемане на света

            - обикновения човек  изпитва(възприема) повече „непроизволни” впечатления, противоположно на гения, вникващ в „произволните”

            - Гьоте- „...задържам в паметта си всички очертания и форми най- рязко и най- определено...Без тази озострена способност за възприятия и впечатления аз не бих могъл да индивидуализирам и оживея моите лица.”

            –Гьоте- „Аз оставям предметите да действат спокойно върхо мене, наблюдавам после това действие и се трудя да го предам вярно и правдиво. Тук е цялата тайна на онова, което обичат да наричат гениалност.”

-Джемс (психолог)- „Геният не е нищо друго, освен продължително внимание”

            - колкото вниманието е по напрегнато, толкова енргията на усещанията, широтата и яснотата на впечатленията е по- голяма.

            - разликата между обикновения човек и талантливата личност се крие  не толкова по характера на вниманието, колкото по естеството на предметите, към които вниманието е насочено

Г) ЗРИТЕЛНИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ И ЖИВОПИСЕН СТИЛ

- оригиналността на поетическия гений се дължи в голяма степен на силата на неговите зрителни впечатлени

- въпреки различните художествени средства, с които си служат писателите и

художниците, сътворените от тях картини   са израз едно и също- чувствителност на ретината, навик да се задържат дошлите отвън образи, вкус за избор между тях, както и придобита техника за фиксирането им

            - Виктор Юго – „Влез добре в очите ми, за да си спомня за тебе...”

Д) НАБЛЮДАТЕЛНОСТ НА БАЛЗАК, МОЛИЕР, ДОДЕ И МОПАСАН

-Балзак- „битописец” и историк на нравите на епохата си (!!!не е писател от романтическата школа) -„У мен наблюдението бе станало интуитивно, то проникваше в душата без да забравя тялото; или по скоро схващаше така добре външните подробности, че тутакси отиваше извън тях.”

            - проявява интерес към „вътрешния човек” , по отношение на ума и страстите.

            - събира достатъчно материал за произведенията си- прекарва няколко месеца при един адвокат (сблъска се с мизерията във „века на парите”); занимава се с тъговия; става печатар, пивовар; по- късно е журналист и кандидат за депотат; често се разхожда из предградията, облечен като работник, търсещ интересни ситуации за сюжети

            - много от героите му са пряко взети от живота- това допълнително подсилва трагичните им образи

            - въпреки че старателно го прикрива, романите му съдържат едва ли не пълната му интимна боиграфия

-Молиер- умее да схване човека в тясна връзка с особения мму начин на изказване  „Той наблюдаваше  маниерите и нравите на хората, после намираше способ да ги използва чудно в комедиите си”

            - подобно като Балзак наблюдава хората

-Алфонс Доде( белетрист през втората половина на на ХІХ в.)- реалист

„Аз бях на 10 години и вече бях измъчен от желания  да изляза вън от себе си, да се въплътя в други същества, бидейки обхванат от някаква мания за наблюдение, за отбелязване на всичко човешко. Моето най- голямо развлечение във време на разходки беше да си избера някой пътник, да го проследя из Лион, по стъпките на лутанията му или работите му, за да се отъждествя с живота му и разбера скритите му интереси.”

            -наблюдава благородници и учени, фабриканти и буржоа, за да ги види в тяхната среда, в услилията им да достигнат до влияние или величие,  вижда ги в смешни или трагични положения и в най- малките прояви на техния характер.

            - по- големият брой лица от романите на Доде са реални с цялата сложност на характерите си и дори с истинските си имена.

-Мопасан

            - още в на младини наблюдава обществото, гражданите и селяните като запомня изразителнот в нрави, местен говор и физиономии, подобнона Доде .

ВЪЗПРИЯТИЯ И НАБЛЮДЕНИЯ (ГЛАВА 3 )

А) ЕМОЦИОНАЛЕН ЖИВОТ И ИЗРАЗНИ ДВИЖЕНИЯ

- видове чувства

            - умерени чувства „настроения”- настъпват бано и незабелязано

            - „средни”чувства – раздвижват повече съзнанието, но без да пречат на яснотата на представите и на активната мисъл

            - „силни” чувства –„афект”- настъпват бързо, по най- определен повод, траят късо, „затъмняват” съзнанието. Афектите са първични и инстинктивни. Тяхната вторична поява са наклонностите и стастите. !!!

• наклонности- насочени към задоволяване истинските нужди на човек            

• страсти- придобите с течение на опита, водят към удоволствия в разрез с нуждите и нарушават частично или напълно душевното равновесие.

- чувствата и пресъздаването им в произведенията

            - афектите на възбуда- озлобление, гняв, досада, възхищение и др.  се издават от лицевата мускулна интервнция, чрез жестове (мимика). Лабрюйер-„В тона на гласа, в очите и в изгледа на лицето, което говори, има не по малко красноречие, отколкото в избора на думи... Всички чувства имат свой гласов тон, свои жестове и лицево изражение; и тази връзка, добра или лоше, приятна или неприятна, прави хората да ни харесват или не.”

            - мимиките и жестовете пренасят писателя в душевното състояние на героите му     - Молиер-наблюдава „маниери” и „гримаси”

            - Балзак „сренографира” на ум този невербален разговор на лицата

            - Вазов („Под игото”) одухотворява лицата на героите, като подробно и изпипано обрисува мимиките на лицата им

            - Йовков прибягва до такива методи, дори когато „рисува” животни

Б) ЛИЧЕН ОПИТ И ВЖИВЯВАНЕ

            - рядко писателят опсива самостоятелно афектното състояние на героите си

            - обрисуваните емоционални състояния се появяват в две комбинации

• еднинични чувства, които се вестяват като сума, т. е. една и съща емоция с различен интензитет

• като спойка от различни по характер елементи т. е. на лице е борбата между противооложни настроения (едновременно възхищение и мъка)

-художествено вживяване-  „Цялото изкуство се свежда към това да се вижда, да се чувства, да се изказва”

            - за всяко художествено произведение преплитането на външното и вътрешното действие създава настроения, които раздвижват и разтърсват читетелите

            - задачата на поета е подоба на тази на сценичния художник

            - поетът трябва да „улучи линията на интуицията и чувството”, за да изобрази точно своя герой

- личен опит

            - Байрон - „ Аз не мога да пиша за каквото и да е било, без да имам личен опит и основание”

           

ФОРМИ НА ОПИТА ( ГЛАВА 4)

 А) ЕДИНСТВО И ПРЕДПОСТАВКИ НА ПАМЕТТА

- за паметта

            -впечатленията били те случайни или нарочно търсени трябва да се запазят поне до моммента, когато ще се превърнат в художествени образи

            - способността да се помни повече от обикновено, е доказана от психиатрите- при болести на нервната система или или при необикновени душевни вълнения внезапно оживяват неспомняни отдавна събития

            - пример- културният историк Х. Ст. Чемберлейн говори за спомен ,свързан с преживяното на година и половина.  

- естетвото на впечатленита и начинът, по който  те  са постъпили, решават понататъшната им съдбата.

            - дадено събитие, направило ни по- голямо от обикновеното впечатление, усвоено като вътрешни образи, се отпечатва незаличимо и запазва по- голяма жизненоспособност; то по характер стои най- близо до основните афекти и до главните умствени интереси на дадена личност

- подсъзнантелна памет- криптомнезия- ако се влага любов и интерес в наблюденията и ако областта на занимание задоволява истинската страст на човека или докасва пряко основната част на живота му,  т паметта му ще се изтънчи и специализира до такава степен, до каквато никога няма да стигне паметта на един човек, лишен от особен усет към дадените проучвания

            - привидната разсеяност не изключва тънкото възприемане за неща, свързани с духовни интереси

            - усвоеното с жив интерес- даден предмет, обект на интереса ни, може до такава степен да нио вглъби, че да забравим всичко останало около него.

            - изключителната памет е в значителна степен дело и на усилията, които умът прави, за да задоволи тежненията на таланта и постигне предначертаните цели

            - Ламартин –„Аз бях роден чувствителен и впечатлителен. Тези две качества са първите елементи на всяка поезия.”

            - за Теофил Готие се казва, че е имал : „удивителна памет, в коят споменът личал с чистите очертания на на едно фотографско клише”

-от еднакво значение за образуването и на впечатления са както физиологическите, така и психологическите моменти                        

            - сетивата, нервните пътища и мозъчни центрове са устроени у някои индивиди по- съсвършено и благодарение на това тези хора получават по- отчетливи и по- трайни представи.

            - толкова по- дълготрайни са спомените за видяното, чутото или доловеното, колкото по- голяма реакция са предизвикали те в момента на своето образуване.

            - в това отношение всеки индивид има своя подбор

            - впечатленията, които могат да имат някакво значение за в бъдеще ще  предизвикват по- голямо нервно напрежение; следователно те оказват влияние и върху физиологическите процеси и по този начин се запазват в съзнанието на човек повече от обикновено

- ролята на асоциациите

            - възприетия факт, никога не стои уединен; той се „свързва” с с други възприятия в            от същата област

            - така една представа е свързана с определено настроение и определени представи

           

            Б) ТРАЙНОСТ НА СПОМЕНИТЕ

- Пиер Лоти- „ Тези следи от охлювите ( думата е за следи върху книга, оставена на дъжда в градината) се запазиха дълго време...те имаха свойството да ми напомнят за хиляди неща благодарение на онези далечни асоциации, които понякога се вестяват в главата ми между най- разнообразни впечатления, стига само веднъж да са били те сбижени в един благоприятен момент, по едно случайно съвпадение на времето”

            - детските спомени са един от най- ценните извори на вдъхновението – поради яркостта и чистотата си, поради дълбочината и  връзка си с онези „млади надежди и сънища златни” (Яворов), които „вълшебно” се открояват на фона на „неволи” и всякакви разочарования по- късно.

            - по-голямата част от поетите се обръщат към света на своите детски спомени, изнасяйки от там незабравимои картини и внушения за читателя – Гогол, Толстой, Дикенс и др.

            - обикновено представата за нещо е сврзана с образи и чувства от миналото; когато спомените изпъкнат в съзнанието настъпва така нареченото продуктивно настроение- композицията на произведението бива подсказана цяла целеничка от
 реда, в който се нижат възобновените представи и новите елементи в съзнанието

            - по закона за психическите контрасти впечатленията и емоциите на жизнерадостност добиват толкова по- голяма нравствена цена, колкото по- силна се явява нуждата от балансиране на песимистичните настроения

В) СПОМЕНИ И ТВОРЧЕСТВО

- спомените изникват незабелязано от далечното минало и служат за началото на творческия процес, който в основата си  означава стилизиране  или преработка на тези спомени

            - необикновената трайност на впечатленията, получени някога, тази тяхна особеност да се редуват по разни поводи, във вериги, пред вътрешния поглед, при това заедно с живия спомен за преживените състояния, е от съществено значение за всяко творчество

- Балзак – „Аз не знам как съм запазил толкова дълго, без да обадя, историята, която ще ви разкажа, тя прави дял от любопитните от любопитните впечатления, останали в торбата, откгдето паметта ги вади по своя воля”

            - споменът за далечна обстановка изпъква в съзнанието още преди да е осъзнат поводът, външно или вътрешно възприятие; това показва колко е голяма силата на латентното впечатление и каква роля може то да изиграе при подсъзнателното мислене

            - образът на спомена се явява по- сигурна опора за възсъздаването, понеже са отпаднали подробностите, които пречат на изразните черти, запечатани най- добре в ума; следователно колкото повече време е минало от първоначалното възприятие, толкова видението е по силно

АНТИЦИПАЦИЯ

- антиципацията подкрепя идеята за мистическите способности на гения- явява се като сврх опит, като магическа сила за познаване и създаване

            - много поети смятат, че у тях говори едно по- високо съзнание, че те имат пророческия дар да угаждат нещата вярно, без да са ги изучили предварително

            - великият ум предварително носи в себе си идеите или символите, той трябва само да хвърли бърз поглед върху дадени лица, общество история, за да създаде във внушителни образи неуловимото за другите

            - Фридрих Фишер – „Геният знае света, без да го е изучил, той намира наченки от него в самия себе си и в своите преживявания и притежава дарбата да отгатва по тях и това, което у другите се развива из тях”

            - един от първите, които съзира у себе си тази тайнствена сила е Торквато Тасо   ( поет от  ХVІв.); той вярва, че дух- покровител го подтиква към творческа работа, шепнейки му във време на писане.

            - Гьоте- „Аз писах моя Гьоц фон Берлихинген, бидейки 22 годишен младеж, и 10 години по- късно бях учуден от правдата на изображението си. Нещо подобно нито бях преживявал, нито бях видял, следователно аз съм притежавал знанията си за разнообразните човешки съдби  по антизипация.”

            - в тези изявления се съсдържа една субективна истина и една погрешна теория

            - несъмнено геният притежава свръх способности, но преди всичко  тези способности се дърлжат на подсъзнателната или скрита памет (криптомнезия)

            - Флурноа (психолог) – с право твърди, че случаите на извикване на спомени, които личността смята за нещо ново и неизвестно, са много чести.- „ И простите смъртни, както и най- великите гении, са изложени на тази подсъзнателна памет”

ОТ ПРЕЖИВЯВАНЕ КЪМ ТВОРЧЕСТВО (ГЛАВА 5)

ВЪТРЕШНО ОСВОБОЖДЕНИЕ

- за да се схване същината на поезията трябва да се знае, че на първо място нейната роля е  на мощно средство на вътрешно освобождение

- за предмет на поетическото дело служат  личният житейски опит , страстта и настроението на поета, от там стигаме до извода, че процесът на създаване на едно произведение е усилие за освобождаване и проясняване на духа- чрез самото художествено изображение.

            - облекчителното значение на  всяка изповед- нуждата да се мине мълчеливо понасяне на чувствата, към споделянето им, водещо до вътрешна радост и духовна енергия

            -езикът  е инструмент за внушение, тъй като художествено обработеното слово намира най- лесно пътя към сърцето и ума ни и най- лесно буди доверие.

            - поетът търси определена художествена форма; не прибягва до пряк безискусен израз като обикновения човек

            - от значение за творчеството е се оказва нагонът да се „разкаже” душата, да се извади на показ преживяното, да се намери дума за една болка, която гнети духа и се чувства като спънка на вътрешната хармония

- нещастието е много по- продуктивно от щастието

            - щастието е схванато като хармония между действителност и идеал; то е егоцентрично и пасивно

            - нещастието   разтърсва по- силно, трае по- дълго, води към решения, които искат да отстранят лошото разположение, да възстановят жизненоспособността; пътят от нещастието към щастието е ключовият момент за  създаването, на художествено произведенние; поетическата изповед говори за изстрадан живот, за непоправими загуби: в нещастието си човек не иска да се чувства усамотен и тъкмо то е, което изтръгва най- много интерес и съчувствие; следователно поезията задоволява естетическата нужда и добива социална мисия !!!!!

-в редки случаи творчеството е съсътояние на доволство

            - според Ламартин състраданието е главният вдъхновител, а изкуството достига най- високата си цел, когато освободи духа от веригите на временното и безутешно изгнание

            - Ламартин – „ Трябва да се употреби в нещо този излишък от сила, който би се превърнал в мъчителна меланхолия, в отчаяние или безумие, ако не бъде вкаван в стихове и в проза! Нека е благословен онзи, който е измислил писмеността, този разговор на човека със собствената му мисъл, това средство за облекчаване бремето на душата му.”

            - Гьоте- „... цял живот не се отклоних да превръщам това, което ме мъчи или въобще занимава, в образи, в поезия, за да приключа сметките си с него, да се успокоя вътрешно”

            - Балзак –„ Това, което хората наричат мъки, любов, честолюбие, злополуки, печал, е за мен идеи, които превръщам в мчти; вместо да ги оставя да погълнат живота ми, аз ги драматизирам, развивам; и аз им се любувам като романи, които чета чрез вътрешно видение.”

- освободителната сила на въображението  и обективно, и субективно е свързана с процеса на творчеството; не трябва да се пише само по силата на занаята

            - творчеството е немислимо, ако образи и чувства не са добили някаква особена власт над нас, ако те не измъчват и по този начин изтласкват емоцията, пресъздавайки я на лист хартия

            - Хебел -„Поетът има само тогава право да напише едно стихотворение, когато е обзет от едно състояние, което не му дава мира и ккоето заплашва да го смаже ако не бъде изказано”

            - Яворов- „За мен в душата винаги е слизала една мъка, когато намеря дума да я изкажа. Смело мога да ти кажа, че или аз, или моят герой трябваше да се самоубие. Но понеже героят се самоуби, аз мога да живея на негова сметка.”

            - Хайне- „В съчиненията на поетите трябва да се търси тяхната история, тъкмо там се намират техните най- потайни изповеди.”

НАСЛАДА В ИЗОБРАЖЕНИЕТО

-насладата от собственото нещастие при поетическото творчество се крие в особеното превръщане на чувствата, породени от реални поводи, в чувства от по- абстрактно естество

            - поетът превръща личното в безлично, действителното в илюзорно; по този начин мъката на твореца преминава в по спокойно настроение; колкото и дълбока да е скръбта, веднъж изказана, тя губи от своето напрежение.

- словото е виш дар; чрез него поетът успява да се оттърси от мъките си

            - теорията,( че  съзнанието чувства безсилието на словото  да  вмести всичкото  богатство на вътрешния свят; творчеството не е освобождение; то не дава пълен изход от скритата мъка) е погрешна!!!!!!!

МЕЖДУ ПРЕЖИВЯВАНЕ И ВЪЗСЪЗДАВАНЕ

- важността от хронологическа дистанция между преживяното и поетическо му изображение

            - трябва да измине време, за да се отклони вниманието от мъката( пораждаща творческия процес), за да се погледне преживяното от дистанция;

            - творецът не може да мине към изповед- освобождение веднага след преживяното, защото емоциите му, сравними със суров матриал,биха накърнили стойността на изобразеното;

            - след продължителен самоанализ поетът може да създаде най- пълно, като използва елементите на наблюдението, на преживяното, на почувстваното в комбинация с въображението си, даденото събитие, разтърсило живота му   

            - тогава възсъздаденият образ изпъква по- уталожен и пълен; докато не настъпи

това състояние, художественото изказване е изключено; то няма да доведе до успокоение и освобождение на душата

            - когато афектното състояние, сковало въображението, премине е налице нуждата от освобождение; поетът може да твори;той повтаря елементите на афекта, но в тяхния по- бледен отблясък  възникват художествено- словестните представи.

-има ли съответствие между преживяване и поетическо произведение?-само условно!!! Между  действителност и поезия има цала пропаст, както във времево измерение, така и по съдържание

             

МНЕНИЯ И САМОНАБЛЮДЕНИЯ НА ПОЕТИТЕ

            - Байрон- „За да пише човек по начин, който да вълнува сърцата, необходимо е собственото му сърце да бъде развълнувано; но може би е необходимо да е престанало да се вълнува. Докато сте под вличние на страстите, вие само чувствате и не можете да пишете...”

            - Балзак –„Когато един художник има нещастието да бъде изпълнен от стратта, която иска да изрази, той не би могъл да я рисува, защото той е самият предмет, вместо неговия образ. Изкуството иде от мозъка, не от сърцето. Когато вашият сюжет ви владее, вие сте негов роб, а не господар”

            - според Флобер- силната чувствителност е вредна за поета

            - Братя Гонкур- „ Хората, които се поддават много на страсти или на нервни вълнения няма да създадът произведения”/ „Велика е нравствената мощ на писателя, която издига творческата му мисъл над текущия живот и го прави спсобен да работи свободен и откъснат от всичко. Нужно му е да се постави над досади, над неразположения и неприятности, за да постигне ведрината на духа, при която настъпва концепцията, творчеството.”

            - Теодор Банвил- „...поетът не е добър бър майстор, когато пише под впечатление на едно реално чувство или в момента, когато го изпитва.”

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ИМПРОВИЗАЦИЯ

- в дадени моменти освобождението не дочаква това вътрешно отдалечаване; поетът твори веднага след самот преживяване, още преди да е преминала „живата” мъка

            - Гьоте импровизира, пишейки  „Мариенбадска елегия” още обхванат от чувствата , които трябва да се смекчат.    

            - от значение при такива импровизации е важността на рутината

            - но дори най- съвършената рутина не може да отстрани недъзите , които прозират в бързо написаното произведение

- същински импровизации са възможни само при впечатления и настоения, които не пораждат мъка

- импровизация при Яворов

            - стихотворенията : „ Пръстен с опал”, „Обичам те, Умри!” , „Където не са те” са „импровизирани, т. е. написани под напора на положителна емоция

ВЪОБРАЖЕНИЕ  ( ГЛАВА 6 )

ВЪОБРАЖЕНИЕ И ПАМЕТ

- 1- ва теория, НЕиздържана!!!

            - Вилхелм Шилер –„памет и въображение несъмнено са едно и също: способност за възпроизвеждане на представи.”

-2-ра теория

            - паметта дава шаблонни асоциации, а въображението дава целесъобразна групировка от тези представи

            - въображението- самостроителен пинцип, равнозначен с разума; то изнамира нови съчетания и така показва тенденция към отхвърляне тиранията на паметта

            - въображението не може да се смесва с паметта и да се брои като нейна разновидност

            - въображението  поражда картини, които странно напомнят реалните впечатления, без да се покриват с тях.

            - ако паметта означава правилното регистриране на опита, въображението означава превръщането на този опит в особен свят, сроден само по своята материална същност с обективно дадения  

- паметта – постъпва механически: тя пресъсздава събития и факти с всичкото богатство на чертите и всичкия блясък на багрите, но не мени нищо в реда на елементите, освен когато се „намеси” въображението .  

ПРИКАЗНИЧНО ВЪОБРАЖЕНИЕ

- приказнично въображение- най- ниската степен на въображението

            - характеризира се със склонност към чудното и изключителното- наивен идеализъм , който лежи в противоречие с житейската действителност

            - най- често се среща при първобитните народи или в деспотични държави, в които хората имат нужда от вълшебни картини и т. н.

            - приказничното творчество- характерно за детската възраст

            - в приказничното изображение – делата и постъпките на героите не са мотивирани

            - приказкарта е плод на въображението; тя има начало и край и показва въпреки всички отклонения известно единство на фабулата

- в сънищата отсъства сравнителната издържаност на фабулта

            - в тях играят роля пресни или стари спомени, както голям дял от ежедневните наблюдения и емоции

            - близкото отношение към преживяното в действителност  и сънуваното, кара наивните хора да вярват в пророческото значение на сънищата

- сънищата са бесмислени и лишени от всякаква опора в опита и от всякаква поетическа композиция

- въпреки това има данни за творчески изнамирания на сън

            - Десоар (психолог- естетик)- „...във време на сънуване могат да се правят свързани заключения и изобщо да се върши духовна работа...”

            - душевният живот продължава дори след заспиване

            -  според Бергсон няма точна разлика между съзнателна блудност и несъзнателно бълнуване- „Въображението... се пробужда след сънуване, добавя нещо от съня, променя  го ретроспективно или запълня празнините, които могат да бъдат заличени”

           

ОДУХОТВОРЯВАНЕ

-  две от най- характерните черти на на сънищата:

• всестранното одухотворение на нещата

• халюцинаторното вживяване

- поетическото съзерцание на природата води до одухотворяване на нещата

- в митологическите произведения  най- добре изпъкват представите и чувствата на природата ( т. е. човек разбира стихиите на природата, разбрани като живи същества, с големи възбуждения на страх и радост )

            - в епохата на гръцката лирика и драма се  натъкваме на поетическо одушевяване на природата (Пиндар, Сафо, Симонид, Есхил, Софокъл, Еврипид);

            - поетите от древността не съумяват да изобразят  изцяло богатството на външния свят

- когато съзнанието се оттърси от митологическите представи за природата настъпва одухотворението

- поетът на новото време 

            - той изхожда от прости всекиму достъпни наблюдения над подвижното в природата

            - поетическият език раздвижва въображението

ВЖИВЯВАНЕ

-творческата работа е НЕвъзможна( по отношение създаване характерите на героите), ако поетът постави ЦЯЛОТО си ЧУВСТВО и цялата си мисъл на мястото на изобразяваната личност  

- поетът се вживява  в своите герои, но не до там, че създадените обази  да се слеят с неговия!!!!

           

- без да има вътрешно родство между автор и изобразявано лице, поетът е способен, чрез вживяване, да намери достатъчно опорни точки, за да създаде даден образ

            - Мороа (романист) – „Героят на един роман е създаден, не чрез цялата личност на автора, а чрез фрагмент от неговото „аз”

-вживяване

            - още Аристотел („Поетика”) пише :трагическият поет трябва да си представи по възможност всичко живо пред очите, като че присъства на истинските събития” / „Дори при изпълнение на фабулата поетът трябва долколкото е възможно да наподобява сам лицата в държание и жестове; защото най- обедително изказват даден афект онези, които наистина го изживяват”!!!!

            - Едгар По- „Когато аз искам да узная до колко някой е предпазлив или тъп, обър или лош, или какви са неговите мисли в даден момент, аз нагласям лицето си  по възможност като неговото и чакам да вида какви мисли ще се породят в ума ми.”

            -образите еднакво обхващат духа на автора и го карат да забрави себе си, га играе роли, да се чувства друг

            - Балзак –„ Въображаеми лица ме афектират, преследват ме или по скоро аз самият се пренасям в тях.”

            - когато поетът се вживее в даден образ житейската истина се губи и на нейно място встъпва въобразеното

- драматическият писател се вживява най- напрегнато в героите си; той трябва да долови лицата им в най- пластичните им очертания

ХАЛЮЦИНАЦИИ

- халюцинации-  състояния на психиката  при които виждаш или чуваш нереални звуци и картини, участваш в нереални сцени.

            - Тен (психолог) поддържа хипотезата- „поетът изпитва халюцинациите на героите си, завладян е от техните идеи, от техните лудости...”(тази теория не е съвсем правилна, но трябва да се знае)

            - Флобер пише на Тен –„ Недейте отъждествява вътрешното видение на художника с това на един наистина халюцинитащ. Аз познавам отлично двете състояния; между тях има пропаст. При същинската халюцинация се наблюдава ужас; вие чувствате, че вашето аз ви  обягва; струва ви се, че умирате. При поетиеското видение, наопаки, има радост.”

- колкото и дълбоко да е преживяването, художникът не губи усета за собственото си „аз”

- мнения на поетите за халюцинании

            - някои поети могат да имат, подобно на другите, на обикновените хора, болезнени припадъци, да страдат от халюцинации или други нервни рзтройства; но тези аномалии не стоят в пряка връзка с дейността на въображението; остават на страна при общата психологиеска анализа на творчеството.

- Яворов (Твърди, че от 20 април до 5 май всяка година го вестяват призраци); но всички тези халюцинации нямат нищо общо с поетическите му видения; той смята халюцинациите за нещо ужасно и болезненом, което не влияе ни най- малко върху литературните му замисли”

            - Доде също понякога изпадал в халюцинаци, но и при него те не оказват влияние върху литературната му работа

            - Пенчо Славейков – „Аз не зная халюцинации в творчеството си, инак те са доста обикновени”

ВЪОБРАЖЕНИЕ - продължение ( ГЛАВА 7 )

 

 ВЪОБРАЖЕНИЕ ЗА РЕАЛНОТО

- две главни форми на въображението:

• фантастиката= приказичното въображение;

•художествения реализъм- създава изкуствен живот, при  който са спазени законите за субективни и обективни възможности

-за  худ. реализъм:

            - той е много по- различен от обикновеното описание на нещо станало

            -опитът, наблюденията, историята никога не дават наготово било материална същност, било начина на изображение и всичко важно от художествено гледище трябва да бъде намерено от самия автор

            - след възприемане на станалото впечатленията биват обработвани по начин, който ги отдалечава от доста от обективната истина

            -въображението на  истинския писател подчертава важното, заличава неважното и отделя особено внимание на онова, което може да послужи за целите на изкуството

            - творческото въображение нагажда чертите и обстоятелствата така, че да се получи нещо задоволително от естетическа гледна точка

НЕСЪЗНАТЕЛНОТО ( ГЛАВА 8  + 10- компилация)

СВИДЕТЕЛСТВА

- идеята, че поетите са внезапно осенени от някаква тайнствена двигателна сила, която ги подтиква към творчество  => те се откъсват от ежедневито и започват да творят => след като „излеят” душата си в даденото произведение се успокояват и се връщат към нормалния начин на живот

            - романтиците виждат своя талант като някакъв инстинкт, не нормално „вдъхновение”

            - Алфред де Вини- поетът „присъства като чужденец за това, което става в него, толкова то е непредвидено и божествено”/ за себе си той казва: „Аз не правя книгата си, тя сама се прави. Тя зрее и расте в главата ми, както всеки плод.”

            - Ламартин смята, че поезията никога няма да изчезне от света, „защото не човек я е създал, а сам Бог я е дал”

            - Гьоте – споделя, че много от стихотворенията си пише в някакво провидение- „Аз нямах за тях нито впечатления, нито предчувствие те идваха ненадейно и искаха да бъдат фиксирани, така че аз се чувствах принуден да ги запиша още на мястото, инстинктивно като на сън.”

- оформя се възгледа,че несъзнателното е в основата на всяко творчество

            - Гьоте – „Аз вярвам ,че всичко, което геният върши като гений, става несъзнателно.”

            - Фройд – „душевните процеси са сами по себе си несъзнателни, а съзнателните предствят само единични актове и части от целия душевен живот”

            - тези твърдения, са вярни , в основата си, но надценяват несъзнателното и инстинктивното

ПСИХОЛОГИЧЕСКО ОБЯСНЕНИЕ

-Кант:

            • за несъзнатото- „...полето на нашите възприятия и усещания, за които нямаме съзнание, но ги притежаваме е неизмеримо”

            • за съзнатото- „... ясните възприятия, наопаки, заемат само безкрайно малко точки, оставени открити за съзнанието...”

- разликата между съзнато и несъзнато

            - ако впечатленията са по- слаби от другите, или по- силни, но единично повтарящи се ние „нямаме съзнание”

- „съзнателното” и „несъзнатоното” са равностойни за развитието на творческия процес

- спомените са част от „несъзнатото”- те стоят под прага на съзнанието, за да изпъкнат неочаквано; тяхното съществуване не се съзнава или контролира от личността

- преход от несъзнатето в съзнатото:

            - за прехода ключова роля играят свързаните със съзнатото и несъзнатото чувства или афекти

- всяка една представа1 (това, което виждаме) води до съответни емоционални2 движения =>(емоциите) повишават  възприемчивостта3 =>(тази възприемчивост)  дава тласък на асоцациите 4 (асоциациите са съзнати и несъзнати)

            - важно! Настроението предопределя характера на художественото произведение; при две различни духовни разположения една и съща картина се долавя по два различни начина; един и същ предмет може да предизвика различни асоциации в зависимост от темперамента          

            - поетът има навик да следи внимателно заплетените ходове на асоциациите си, когато добият известна вътрешна форма(породят някакви асоциации и водят  до продуктивно настроение) той запчва да твори

            -в процеса на творчество, съвсем случайно  „несъзнатото”, от  впечатления, които действат на слуха или зрението, постепенно раздвижват духа, така възникват първоначалните представи

            !!!!!!!!!!!!!- илюзията, че творческият процес се извършва  „несъзнателно” идва от това, че ние съзряваме началния момент( настроението), и после изведнъж  резултата от мисълта. Целият акт на възпроизвеждане и оформяне на представите става мълниеносно, просто ние не осъзнаваме етапите и ходовете между тях- [написано като за малоумни-1начален момент(настроение) => 2неосъзнати етепи => 3възприятие      (творчество) ] . Всъщност тази бързина е причина да не изпъкват в съзнанието , а да се губят в „несъзнатото”. Тези несъзнати мисли или образи могат да се броят и като част от „съзнанието”.

            !!!!!!!!!!!!!- творческият процес с всичко напълно „съзнателно” + недостатъчно „осъзнато” + съсвем „несъзнато” е цялостна комбинация, в която съзнатото извиква несъзнатото

СЪЗНАТЕЛНИ МОМЕНТИ ПРИ ТВОРЧЕСТВОТО

-„несъзнатото” (като термин разкриващ вдъхновението на поета) е фактор само при натури, добили художествена култура, обхванати от желание да творят.

- навик, техника, интерес- това са  основните моменти от творческата дейност; да се смята, че има някаква непознавателна изобретателна мощ би било заблуда

-най- важните психически фактори, които спадат в сферата на съзнателната дейност и водят до поетическа продукция:

            1. – да се гледа на живота като материал за творчески постройки                            ( наблюдателност, съзерцателност )

            2. – техническа подготовка- умението да се използват поетическите средства (това е мн мн важен компонент )

            3. – правилен подбор – той често липсва и се появява след последователни търсения и обсъждания

            4. – силен интерес

- талантът е нещо вродено и никакво подражание не може да го създаде или замени, но ако не бъде развит и шлифован не би довел ди никакви разултати:

            - Едгар По- „Истината е, че оригиналността...съвсем не е, както някои предполагат, дело на инстинкта или на интуицията. Изобщо, за да я намерим трябва да я търсим с много труд.”

            - Анри Дювернуа – „В същност най- добрият възбудител е навярно редовността в усилията.”

            - постоянството при изкуството и поезията се оказва голяма степен интелектуален двигател

            - !!!!!същността на разните типове ритми, на сонета или на драматическата техника няма да бъде открита в момент на вдъхновение, а трябва да се усвои съзнателно, като готова традиция, за да се използва при собственото творчество. Само тогава едно продуктивно настроение издига преживяното до художествена идея; когато принципът на организиране е вече известен. Само когато поетът е добил голяма сръчност може да го видим в ролята на изобретател и обновител на завещаните средства.

            - Пол Валери –„Стиховете ми бяха за мене преди всичко упражнение.

            - вдъхновението е псевдоним на разума, на знанието; и той посреща с ирония мнението на онези, коит схващат несъзнателното като някакво свещено или пророческо бълнуване
            - вдъхновението и интуицията са само скрита логика и добре изучена техника

            - всяка по- сложна естетическа картина, в която има оригинална разпоредба на части от преживяното, се окава продукт на съзнателни усилия за овладяване на основния мотив

            - Шилер- „Това което бе безплодно усилие в течение на пет седмици, намери решението си в три дни благодарение на един мек слънчев лъч; несъмнено е обаче, че досегашното ми постоянство подготви това усилие.”

-  вдъхновението идва едва когато всичко е уяснено, когато образи са намерили своята вътрешна форма и са съвпаднали с едно сродно по насока настроение , тогава може да се пристъпи към творчески процес

СПОНТАННОСТ ПРИ ИЗНАМИРАНЕТО

- спонтанност- самопроизволното и лишено от контрола на разума създаване;то е част от художественото изнамиране;(двата белега на спонтанността са  изнамирането и безличие и демонизъм, но за втория белег ще говорим във следващата подглава)

І Непредвидена, внезапна поява на поетически идеи:

            - Пушкин- „Стиховете му се вестяваха дори насън и ноще той скачаше от леглото, за да ги запише в тъмното...”    

            - готови концепции изпъкват ненадейно в съзнанието

            - това непредвидено настъпване на вдъхновението е много важен елемент от творческата работа

            - поетическата мисъл се отличава от всяка друга(мисъл, т. е. на обикновения човек) по непосредствеността, с която се появява, и по непроменливостта, с която се фиксира.

            - много поети свидетелстват за внезапното изнамиране на мотиви

            - Пол Валери- „Човек получава светкавично откровение, после трябва да влезе в тъмната стая, за да се развива.”

           

-!!!!! НО колкото и безпричинна и случайна да ни се струва творческата идея, в същност тя се обяснява достатъчно , с наличните средства на психологическата анализа

            -Гьоте, който съзира нещо божествено в способността да се направят  гениалните открития, признава, че е необходима „дълга и тиха” подготвителна работа за тях./ „Какви усилия, каква загуба на духовна сила са необходими, за да се подреди и закръгли в едно голямо цяло художественото произведение, и колко труд, за да се изкаже то в непрекъсната форма.”

            - Пол Валери- „Докато  поетът прави стиховете си, има един период, през който той не знае дали е съвсем близо до целта, или не не е достигнал нищо. Едното и другото са възможни; и този период от време трае почти толкова, колкото и цялата работа.”

           

- внезапните открития са признак на дълга предварителна работа под прага на съзнанието (несъзнателна), настъпила след като умът се е мъчил базплодно над един труден въпрос.

- много важно е да се заПОМНИ: тази несъзнателна работа не е възможна и плодоносна, ако няма един предварителна и един период на съзнателна работа:

                                    

-внезапните вдъхновения не настъпват, ако е нямало дни на своеволни усилия, които изглеждат напълно безплодни (това ме обнадеждава да продължа J)

            - но да се смята това вдъхновение за прост механичен процес е абсурдно!     

            - Поанкаре (математик)- „Подсъзнателното аз не стои по- долу от съзнателното аз; то не е автоматично, то е способно да анализира, то показва такт и тънкост, то знае да избира, да отгатва.”

- мнимата спонтанност се оказва едно непълно гледище върху процеса, което изразява първо новостта на заключението и второ необозримостта на асоциациите изцяло или от части. „Несъзнателното” е условен термин тъкмо за тези по- редки и по- често желани сполучливи скокове, за това скоростелно осъзнаване.

-оригиналност-без много обмисляне, във внезапно просветление никнат само неща, които възпроизвеждат вярно предишния опит

- концепция- (обратна на оригиналността) не отговаря на никакво конкретно преживяване или пък се появява като нещо твърде своеобразно спрямо действителността; за нея е необходима продължителна работа над материалите =>изнамиране на плана, на сюжета, на идеята; това изнамиране се тълкува като като последен акт на творчеството

-илюзията(заблуда),че между начало и край на творческата концепция няма междинни брънки, идва от незабелязаността на някои от тях(междинни брънки) и убеждението за готово знание

- когато поетът е минал през продължителна работа, въображението му се насища=> той може да мине към импровизация без всяка особена подготовка, щом някаква представа или далечен спомен го подсети за четеното  и щом то се яви подходящ израз за продуктивно настроение

- стил и ритъм са единствените оригинални елементи 

- ЗАКлючение: спонтанността на идеята идва от там , че тази идея представя синтез на определени елементи, тя не мети и по същество преживяното, а само допълнително го „дегизира” , за да се отстрани грубо наторалистическото в една картина, която копира най- определено модели и събития.

БЕЗЛИЧИЕ И ДЕМОНИЗЪМ

-  втори белег на спонтанността при творчеството- странното безличие, в което се намира поетът

            - той има чувството, че не е отговорен за това, което създава

            -личната инициатива не се чувства като такава; създателят мисли, е е оръдие на по- високи сили, той твори по неволя

            -при усилената вътрешна работа поета се наира в някаква апатия спрямо всичко външно, материалнота на живота извършва механически

- върху този безличен характер поета,( когато той създава), има много информация и самонаблюдение:

            - докато „poëta” изразява човешкото умение, изкуството, то „vates” предава чудната способност да се надникне в божественана тайна

            - поети- идеалисти: мечтателни натури, които смятат, че някой им диктува, че те слушат и записват самотова, което призраците им нашепват

            - натури с мистическа мисъл: те са религиозно суеверни и поддържат идеята за някакъв дух, който по своя воля им внушава идеи

            - пророци от древноистта- чувстват се изпълнени от от духа на бога или на светците; Сократ смята, че е ръководен от  доброто на някакъв невидим демон; Пиндар и Хоер отдават своите настроения на Зевс, Аполон или музите

            - поетът попада в особено емоционално съсътояние; затваря се в себе си; няма даостъп със света около него

            - такова вдъхновение, свързано с апатията за всичко останало, изглежда родствено с екстаза на религиозните фанантици

            - тази самоанализа на поетите е искрена; когато те творят те оглушават и ослепяват за външните възприятия; на това се дължи и идеята им, че са обладани от нещо, което ги ръководи

- когато поетът се опитва да вникне в тайнственото зараждане на новото, той вижда там собствения си дух (няма духове, които да го ръководят)

            - чудното се оказва синоним на естествените дарби и възможности

ИМПЕРАТИВ ( ЗАПОВЕД )  В ТВОРЧЕСТВОТО

-!!!!!!!!„заповедта” да се твори е третият белег на спонтанността

- категоричност на императива в творчеството- появява се неочаквано; като че ли не поетът желае, търси, намира образите на идеите, а те сами  го намират, натрапват се и го тласкат към обективиране(създаване на произведение)

             

- до сега сме разглеждали творчествово, като водещо към вътрешна хармония; но творенето под въздействие на императива, разкрива творческия процес като неспокоен, мощен тласък, каращ поета да  пише под един чужд натиск=> писателят не е господар на себе си в часовете на вдъхновение

-мнения:

            - поети с мистичнин схващания- за тях творческият акт е като свещена вътрешна криза; подчертават охотно този безличен нагон към създаване, неподатлив според тях на самоконтрол

            - Русо- „Аз не предвиждах, че съм имал идеи; те дохождаха когато им се иска, не когато на мен ми се искаше”

            - Вазов-„Не искам да пиша, но като ме хване бяс, не мога да устоя и ставам посред нощ да пиша”

            -Хебел –„Ако едно човешко състояние те обхване и не ти дава мир и ти трябва да го изкажеш, да се освободиш от него, за да не те смаже, тогава имаш призвание да пишеш ено стихотворение и в никой друг случай.”

- Но понякога императивът се явява не чрез продуктивно настроение, аизхожда от преднамерена воля, от странични интереси или от убеждение; това се случва много рядко и обикновено такива произведения(написани под натиска на съзнанието) не са плодотворни

СЪННО СЪСТОЯНИЕ

-в сънно състояние въображението на  поета продължава да твори усилено

            - понякога макар и буден, той(поета) е дотолкова увлечен от миражите, че е лишен от способността да реагира разумно; сънищата наяве са жизнениет елемент на всяка концепция

            - най- добрата част от художественото изнамиране се извършва в едно тайнствено, несъзнателно възбуждение, сродно със истинското сънуване

            - има сходство между продуктивно настроение и сънуване, но то е незначително

            - погрешно е да се вярва, че сънищата мога да дадът нещо повече от отделни образи и то хаотични

            - между структурата на сънищата и принципа на организиране на дадено призведение има голяма пропаст

            - Фет (лирик)- „Случвало ми се е да съчинявам стихове насън, които ми се струваха способни да изтласкат със сила земния екватор(т. е. много са добри); но на заранта се оказваше, че те не достигат дори обикновеното у мен лирическо равнище.”

 , не мога да устоя и ставам посред нощ да пиша”

            -Хебел –„Ако едно човешко състояние те обхване и не ти дава мир и ти трябва да го изкажеш, да се освободиш от него, за да не те смаже, тогава имаш призвание да пишеш ено стихотворение и в никой друг случай.”

- Но понякога императивът се явява не чрез продуктивно настроение, аизхожда от преднамерена воля, от странични интереси или от убеждение; това се случва много рядко и обикновено такива произведения(написани под натиска на съзнанието) не са плодотворни

СЪННО СЪСТОЯНИЕ

-в сънно състояние въображението на  поета продължава да твори усилено

            - понякога макар и буден, той(поета) е дотолкова увлечен от миражите, че е лишен от способността да реагира разумно; сънищата наяве са жизнениет елемент на всяка концепция

            - най- добрата част от художественото изнамиране се извършва в едно тайнствено, несъзнателно възбуждение, сродно със истинското сънуване

            - има сходство между продуктивно настроение и сънуване, но то е незначително

            - погрешно е да се вярва, че сънищата мога да дадът нещо повече от отделни образи и то хаотични

            - между структурата на сънищата и принципа на организиране на дадено призведение има голяма пропаст

            - Фет (лирик)- „Случвало ми се е да съчинявам стихове насън, които ми се струваха способни да изтласкат със сила земния екватор(т. е. много са добри); но на заранта се оказваше, че те не достигат дори обикновеното у мен лирическо равнище.”