Tuesday, 19 August 2014

1.1. Нормативност и традиционност на средновековното художествено творчество.

1.1.            Нормативност и традиционност на средновековното художествено творчество.
             Съотношението „художествен образ - митологичен тип” се реализира като взаимодействие между две групи текстове- библейските и литерартурните. Двуслойната структура на художествения образ предполага асоцииране с библейските текстове, въплътили  религиозно-митологическите представи, което се постига, както чрез прякото присъствие на библейски елементи в художествения текст, така и чрез подчиняването на този текст на определени норми. Отделните елементи на художествения текст се свързват трайно с определени значения. Така основните приниципи на средновековното творчество обуславят „закрепостяването” на средствата за художествен израз, нормативността на средновековното художествено творчество.
                Нормативността на средновековната поетика най-често се конкретизира с помощта на термините канон и етикет. За определяне на понятието канон А.Ф.Лосев, изтъква, че художествения канон предполага съществуването на външни закономерности на изкуството, но не се свежда само до тях; че се базира на структурата на произведението, но не се покрива с нея. След като стига до понятието „модел на художественото произведение” Лосев пристъпва към определение на канона, като количествено-структурен модел на художественото произведение, който модел се оказва образец и критерий за положителната оценка на произведенията на изкуството, въплъщаващи художествения канон.
               Въвеждайки тремина „етикет” Д.С.Лихачов го разграничава от канона, който се явява според него функция на етикета. Етикетността, характеризира феодалното общество като цяло и от живота прониква в изкуството. Литературният етикет и изработените от него литературни канони са най-типичната средновековна нормативна връзка между форма и съдържание. Литературният етикет на средновековния писател се формира от –представите за това, как е трябвало да протече един или друг ход на събитията, -представите за това, как е трябвало да се държи действащото лице съобразно положението си и –представите за това, с какви думи писателят е длъжен да описва извършващото се - етикет на светоустройството, етикет на поведението и словесен етикет. Средновековната идеализация в значителна степен е подчинена на етикета, етикета става „форма и същество” на идеализацията. Средновековната нормативност има две страни, които се разграничават чрез употребата на два различни термина- етикет и канон, без обаче който и да било от тях да се разширява до обем, покриващ общото понятие „нормативност”. Художествения етикет се поражда от пречупването на явленията от действителността през призмата на религиозно-митологическите представи на средновековието /принципът на двойното отражение/. Художествения етикет е една нормативна система от етико-естетически възгледи, свързани с представите на християнството и определящи какво трябва да представлява и изразява художественото произведение и художествения образ. Етикетът обуславя художествените канони- системата от художествени средства, това как да бъде изграден художествения образ и произведението като цяло, за да съответства на художествения идеал. Канонът е свързан с конструктивните принципи на художественото произведение, със синтактичния аспект на художествената система. В средновековието възникването и битуването на художествения етикет са обусловени от религиозно-митологическите представи на християнството. Средновековното изкуство, независимо дали обслужва пряко религиозния култ, или не- е подчинено на християнския мироглед, което подчинение се постига най-вече чрез етикета, а основен източник на художествените и литературни канони ще бъде именно Бибилията. С нормативността на средновековното изкуство е свързана и неговата традиционност. В развитието на всяко нормативно изкуство могат да се обособят три етапа-установяване на каноните, -подреждането им в система, -формализация на каноните. Тези етапи рядко могат да се проследят в развитието на една и съща култура. За традиционност може да се говори едва след установяването на правилата и подреждането им в система. Между традиция и норма могат да съществуват различни отношения. В едни случаи дадена нормативна система се явява нещо ново, противостоящо на традицията, като понякога правилата могат да бъдат изведени от същата тази традиция; в други случаи самата норма се превръща в традиция, като тогава може да се говори за съвпадение, но не и за сливане на понятията. Несъвпадението между норма и традиция в различна степен засяга художествения етикет и художествените канони. Етикетът е по-стабилната, по-неизменчивата страна на художествената нормативност. Запазвайки нормативността си, художествения израз, конкретната реализация на етикета, има възможност да варира в известни граници. Запазва се устойчивостта на формулите- фабулно-сюжетни, композиционни и словесни, но в подбора и комбинирането им творецът разполага с известна свобода. Художествените канони чрез своите знакови функции отвеждат възприемащото съзнание към определена семантична сфера, към митологическия прототип и съответните библейски текстове. Творческата свобода на средновековния автор се обуславя от фиксираността на художествената информация, която е гарантирана от етикета и каноните, като същевременно определя и нейните граници. Това е свобода на импровизация и комбиниране на факти, стига те да са съобразени с каноните и крайният резултат да отговаря на изискванията на етикета.
               Разграничаването на етикетност и каноничност, от една страна, и на нормативност и традиционност, от друга е от значение при разглеждането на литературно-историческия процес в средновековието. По отношение на каноните средновековното изкуство търпи обновление, което не води до промяна на художествения етикет, а е обновление на поетиката в рамките на цялостната източно-православна традиция. Когато обновителните тенденции засегнат и етикета, тогава може да се говори за начало на преход към нов тип естетическо съзнание.
                В този тип художествено творчество дедуктивния метод е обусловен от формулираните основни принципи на средновековното изкуство, както и неговата нормативност. Средновековният писател не се стреми да извлече типичното от конкретното, а налага върху разнообразните обекти и явления от действителността предварително изградените нормативни типове. Средновековният критерий за истинност са религиозно-митологическите представи. За да бъдат спазени нормата, етикетът и каноните действителността трябва да бъде деформирана, защото тя е „временна”, а истината е в първообразите, които са абсолютни и непреходни. Обективно художествената условност съществува в средновековната литературна творба, макар че е отричана от средновековието. Необходимостта да се спази нормата дава право на средновековния автор да се отклони от документалността, за да остане верен на религиозно-митологичното, за да спази етикета и каноните.
             Свободата на средновековния творец е свобода на импровизацията. Общата насоченост на средновековното художествено творчество към нормативност, не означава, че етикетът и каноните са безпределно в него. Нормативността не означава отсъствие на творчество, а наличие на друг тип творчество.

                                Проблеми на композицията


           Понятието „композиция” заема едно от централните места в изследването на произведенията на изкуството. Литературното произведение като цяло се реализира в комуникативно-семантичен план чрез взаимодействието на отделните си структурни нива. Именно този структурно-семантичен пласт на словесната художествена творба, който се намира над нивото на  езиково-стилистичните средства и чиито елементи служат за конструиране на сюжетния план на творбата, се нарича композиция. Тя е онова структурно ниво на литературното произведение, на което средствата за изразяване се превръщат в средства за изобразяване. Композицията като цяло, и нейните елементи притежават относителна самостоятелност- реализацията на една и съща фабулно-сюжетна цялост в друга жанрово-композиционна форма / драматизация на роман или повест- фабулата и сюжетът се запазват, но реализирани чрез други композиционни елементи, което води до оформяне на друга жанрова единица/.
             При анализа на композицията могат да се очертаят две основни задачи-
-          определяне елементите на композицията, изследване на вътрешния им строеж и семантична натовареност.
-          установяване на законите, на които се подчинява обединяването на тези елементи при изграждането на художественото цяло. 
              В средновековните текстове основните типове композиционни елементи се обособяват въз основа на:
              - „реч на повествователя- реч на персонажа”- противопоставяне, което е функционално за словесното художествено творчество изобщо.
              - „авторски текст- библейски цитат”- противопоставяне, което отразява двойствения модел на света в средновековното религиозно съзнание и което е специфично за средновековната литература.


No comments:

Post a Comment