9. Субективни и обективни условия на худ. заложби. Роля на художествено преживения опит. Въображение. Видове

 Субективни и обективни условия на худ. заложби. Роля на художествено преживения опит. Въображение. Видове.

Потребността от вътрешно освобождаване от преживяното е най-съкровената човешка предпоставка за творчество. Най-фундаметланите причини за творчество се крият в желанието за изповед на душата. Нещастието е по-продуктивно от щастието.

Дистанция между преживяване и творчество

Когато нещастието много силно засегне човека, разтърси много дълбоко душата, в това състояние на афект не можем да творим. Полето на съзнанието се ограничава, а въображението се сковава. Нужно е време за да се превърне преживяването в художествена фабула и да може да се издигне това преживяване в символичното пространство на изкуството. Най-хубавите творби се създават след силно нещастие, но задължително от дистанцията на времето.

Наслада в изображението

Творецът трябва с част от себе си да бъде в своите герои. Авторът изпитва особена наслада вживявайки се, въплъщавайки се в лошите си герои. Изкуството от една страна е изповед, за която е нужна дистанция, при реализирането на която се изпитва особена наслада.

Отношение личини преживявания – творчество, реално съдържание на живота – теми на поезията

Самата случка произвела настроението, става предмет на поетическа обработка. Настроението е свързано със спомена, възниква спонатнно в душата и изисква една сродна натура способна да го съпреживее. Понятието 'настроение' е есенциално за теория на лириката.

Липса на реален повод за някои стихотворения - истинският мотив предхожда физическия ("Арменци"). Възможност един външен мотив да предизвика настроение, но писателят да отхвърли този мотив и да вземе друг, който може да има тайна връзка с първия мотив ("Градушка"). Сходството в емоционалния тон е най-честият път за сближение и откритие в изкуството. Стихотворения, които търсят символа ("Теменуги") - всичко външно в лириката е метафора на едно чувство.

Въображението като строителен принцип в изкуството

Памет и въображение - при възприемане на станалото външните впечатления се попдлагат на определена обработка в съзнанието по начин, който ги отдалечава от действителността.

Разлика м/у памет и въображение - въображението осигурява подбора и свързването на необходимото с оглед на една поетическа концепция. Въображението е по-богато от паметта, но богатството се отнася само до неговите комбинации, които се налагат от елементите доставени от паметта.

Въображение-съображение – Гогол

Истината се свежда до въображение, което съчетава по реален начин чувства и прототитпи от живота с фикция за закръгляне на сюжета.

За романа "Мъртви души" и пиесата "Ревизор" Гогол взима мотив от Пушкин. Мотивът е много важен и е изключително важно в чии ръце ще попадне този мотив и как тези ръце ще решат да го обработят. Ако едно въображение разработва дадена ситуация по един начин, то друго въображение ще си 'играе' с тази ситуация по друг начин. Гогол започва да пише без ясна идея какво точно иска да създаде и в каква форма. Творбата му се превръща в едно голямо изобличаващо платно на руската действителност. В един момент той спира да пише, защото осъзнава, че пише без цел, иска да осъзнае смисъла и необходимостта на творбата. Гогол осъзнава, че му липсват две неща за да продължи да пише – познания върху природата на човека и познания за Русия. Той решава, че тези познания не могат да дойдат от въображението. Гогол никога не създава нищо във въображението си, той излива в творбата онова, което вече е взел от действителността. Въображението взима факти от действотелността, то не ражда нищо, което очите не са видели някъде преди това. Според Гогол въображението взима факти от действителността от съображение и търси в тях дълбоката истина, около която могат да се организират вече взетите факти. Въображението прави асоциации, дисоциира, комбинира, прави по-дълбок анализ на обществото.

Въображение-изнамиране – Балзак

Наблюдателността на Балзак придобива остротата на инстинкт. Той навлиза в душата на човека чрез физическо приспособяване, което води до духовно нагаждане и наподобяване. Това напомня влизане в роля, приспособяване, което върви отвън навътре.

За да бъде продуктивен този процес се основава на човешкото съзнание, което носи много възможности за различни прояви на живота, а в живота на човека се реализират само една малка част от всички възможни вероятни ситуации. Така авторът надгражда живота. Той живее не само своя живот, който му предлага само една ограничена част от хилядите възможности за съществуване, а усвоява чрез вживяване в ролята на другите да изживее събития, които иначе животът не му е отредил да преживее. "Фишино Кане", доразвито наблюдение, психологически експеримент; дарба за прозрение и измисляне на истината по аналогия. Ако един писател не би бил в състояние да прави такива психологически експерименти, той би стигнал до краен субективизъм.

При фантастиката имаме систематично нарушение на закона за вероятността и странене от реалния живот, докато художественият реализъм се стреми да извика илюзия за правдата на нещата или създава изкуствен живот, при който са спазени законите за субективни и обективни възможности.

Истинският творец, великият творец създава герои, които живеят един от всички негови възможни, потенциални животи, които не са се случили. Писателят се вживява по силата на художествена симпатия. Ако той не го умее, неговото творчество винаги ще остане ограничено само до неговия собствен опит и неговите лични преживявания, които колкото и да са много са винаги недостатъчни.