10. Творчески основни фази. Подсъзнателни и съзнателни моменти.

Творчески основни фази. Подсъзнателни и съзнателни моменти.

Продуктивно настроение

Яворов твърди, че продуктивното настроение го навестява по-често нощем. Това е характерно за поетите. Авторът 'оглушава' за околния свят. Яворов казва, че за да настъпи това настроение е необходим вътрешен ред и вътрешна самота. Дневните ангажименти разсейват вниманието, а нощта създава предпоставки за концентрация. На границата между будното и сънното състояние виденията, които са зреели в подсъзнателната сфера, изплуват и тогава, с такова успокоено съзнание се създават най-добрите произведения. Чувството винаги е приятно, с лека нервозност и някакво особено безопокойство, да не се случи нещо, което да прекъсне работата, като например да умреш преди да си изказал онова, заради което смяташ, че си дошъл и което просто трябва да кажеш на всяка цена. Продуктивното състояние придава мрачен вид на твореца. Тази мрачност се обяснява с концентрацията в себе си. Яворов смята, че е един вид посредник, медиум на сили свише. Още Платон казва, че всяко велико дело в изкуството е дело на изстъпление.

Форма и съдържание

Яворов: "И аз съм на мнение, че работата на литератора не е да напише произведение, но че той ще, ако има призвание, да каже една истина, която носи в душата си. Формата, в която казваме това, е неотменна част от самата истина."

В. Белински: "Съдържанието не е във външата форма, а в замисъла на художника, в тези образи, в тези сенски и преливания на багрите, които му се представят преди да се хване за перото, да пише за него е второстепенен труд. Той първо трябва да види пред себе си нещата, техните взаимотоношения, от които се образува неговта драма или повест. Той не обмисля, не пресмята, всичко излиза от самосебе си. Събитието се развива из идеята като растение из зърно."

Във всяко изкуство има техника, занаят. Не е нужни писателят да открива всички техники наново, трябва да има разумно начало. Голяма роля има разумът.

Техниката на изкуството е въпрос не само на рационално опознаване на техниката, но и на вградено чувство, усет за хармонията. Ако талантът е лишен от усет, се получават деформации. Яворов, например, казва, че има за драмата добра ориентация не само на разума, но и на чувството.

Теорията не бива да се схаваща догматично. Творецът трябва понякога да може да отстъпи от нея в името на произведението. При прехода от вътрешната към външната активност, формата никога не бива да е самоцел.

В продуктивно състояние творецът се усеща като медиум, който твори под диктата на сила свише. Оформянето на творческата концепция се случва в недрата на подсъзнателното. Идеите нахлуват в главата без да питат (Балзак). При творческата личност впечатленията не се натрупват хаотично.

Гьоте: „Огънят ще дойде, когато му дойде времето.”

Гьоте: „ Разумното постъпване  на поета се отнася собствено до формата; веществото му бива дадено обилно от  света, съдъжанието пък произтича волно от вътрешния  опит. Несъзнателно те се посрещат и накрая не се знае кому собствено принадлежи богатството. Но формата, макар и да е обоснована преди всичко от  гения, трябва да бъде опозната, обмислена и тук се иска грижливо обсъждане, за да  прилепнат едно към друго, за да се проникнат взаимно форма, вещество и съдържание. ”

Кант: „Полето на нашите възприятния и усещание , за които нямаме съзнание, макар, че ги притежаваме, т.е. на тъмните представи у човека, е неизмеримо. Докато ясните възприятия заемат безкарйно малки точки, оставени открити за съзнанието, че на голямата карта на нашия дух сякаш малко места са илюстрирани, това може да вдъхне очудване в/у нашето собствено същество; Съзнаваното от човешкия разум заема безкрайно малки части от съзнанието. Някой само трябва да каже 'да бъде светлина' за да се осветят тъмните части на несъзнаваното ;и тогава без всякакво съдействие , сякаш половината свят се разкрива пред очите ни. ''

Ницше: „Има ли някой правилно понятие за това, което поети на даровити епохи наричаха вдъхновение? С най-малка следа от суеверие в  себе си едва ли би могъл човек да отстрани представата, че е само въплъщение, само говорна тръба, само медиум на гигандски сили. Понятието „откровение” в смисъл, че ненадейно и с неизказана сигурност и тънкост виждате, чувате нещо и сте издъно засегнати и преобразени, описва простия факт. Аз чувам без да търся, аз взимам без да питам кой дава. Като светкавица блясва една мисъл, с необходимост, без забава на формата и на мен не ми остава избор. Всичко става във висша степен непроизволно, като че в пристъп на свобода, на безусловност, на божественост. Усетът за място и време се е променил, огромни дълбини биват пригледно схванати и сякаш сега възприети; простор на погледа върху големи маси и широти; изтънчване на органа за възприятие на най-малкото, най-бегливото.”

Проява на концепцията. Идейни вестители. Лирика и драма.

Първичното, което лирикът долавя при  спонтанното навлизане на концепцията, е мелодията.  (тя води до усещане за цялост на стихотворението.). След това се явява думата, а след това мотива, а в мотива въвежда съдържателната страна.

ЛИРИКА:  мелодия => слово => мотив

            Концепцията, която ни връхлита като единна цялостна концепция, не долавяме в първия момент или поне не цялостта ѝ. Предметът на концепцията ни се явява по-късно, но първоначално не е ясно осезаем, въпреки, че звучи в нас като мелодия.

Още в древното изкуство лириката и музиката са много тясно свързани. Израз на този древен синкретизъм е българската народна песен. При драмата има първо пантомима, после образи и накрая слово. Пиесата представлява образ, нищо не съществува освен един образ. Драматикът е композитор, философ, художник. Концепцията се явява първо визуално, тя не навлиза напълно в съзнанието. Драматикът вижда първо героите и действието.  Придружена е от цветови, музикални и др. усещания. Несъзнателното мислене, намерило върха си в интуицията, е резултатно само тогава, когато е налице дълъг и сериозен опит и щастливо организиран ум. Съзнателният момент без да бъде всичко е все пак неизбежна предпоставка на несъзнателното отгатване.  Изкуството на театъра започва там, където свършва изкуството на словото.

Към психографията на Яворов (Михаил Арнаудов)

Арнаудов избира да анкетира Яворов заради възможността с него да постигне искреност. Съсредоточавайки се върху един автор има възможност да изучи творчеството му, губейки от количеството, но печелейки откъм качество. Важно е анкетираният да разкрива интимните страни на живота си, без да оставя резерви и без да прави само частични открития. Изследователят трябва да знае отблизо насоката на духа у поета, предпоставките на светогледа и чувствителността. Между анктеьора и анкетиращия трябва да има близост, атмосфера предразполагаща към откровеност. Арнаудов подготвя собствен въпросник, който предоставя отчасти с идеята поетът да не бъде наясно с далечните цели на анкетата, за да няма предварителна умисъл в отговорите си. Стреми се към обективност като предпазва от предопределяне на отговорите съзнателно или не. Методът на изследването е чрез регулирано самонаблюдение, където експериментаторът дава само насоки към инстроспекцията.

По време на творческия процес поетите не са нито естетици, нито психолози-изследователи, защото всяка подобна мисъл би отстранила творческото състояние. Подчертава ролята на индивидуалността и затруднението да се вкара творческия процес в определени формули, както и липсата на изчерпателна закономерност. Определя Яворов като инстинктивен творец, а П.П. Славейков не може да отдели собствения опит от усвоените допълнително психологически идеи. При възстановяване на спомените за творческия процес Яворов за пръв път си дава отчет, съзнава процеса. При него много силна е паметта за преживяванията и впечатлителността. За детството си спомня през призмата на хумора, а за времето на откриване на своя талант говори сериозно, с патос, мрачно.

Творческа дейност. Лирика.

Не води дневници, не прави планове, пристъпва към писане едва, когато всичко е изяснено в главата му. За обстановката ключово е състоянието на вътрешна самота и вътрешния ред, независими и дори кокнтрастни със заобикалящата обстановка. Първо се появява мотивът като мелодия, настроение-мелодия, после думата, а едва след това съдържанието; стиховете си той определя като едно 'монологизиране на душата'. Състоянието, в което изпада,определя като приятно чувство, нервозност, апатия към външния свят, оглушаване за всичко външно, безпокойство. Вдъхновението е вътрешно. Във втория период, след "Безсъници", появява се нужда от записване, архитектониката на стиха се променя.

Творческа дейност. Драма.

Вижда готовото произведение в главата си, вижда разиграването на действието, вижда мимиката. Писането върви безсъзнателно, думите идват от само себе си, чува диалозите; той е своите герои. Чувствата са му ясни, разумът - тъмен, изпада в известен род мистицизъм, спиритизъм - чувство, че някой му диктува драмата. Спонтанност на идеята - пишейки своя поетическо-философски дневник, пишейки за болката, се освобождава от нея, така спонтанно идва идеята за драмата, записва имената им и започва работа по нея. Като поет не се школува съзнателно за усвояване на формата на лириката. С драмата не е така, занимава се с техниката на драмата като театрален критик, има добра ориентация на разума и чувството по отношение на драмата. За собствен интерес е изучавал произведенията на Ибсен, Шекспир и Хауптман.