Езикът като изобразително средство на л-рата. Ф-фия на езика, теория на езика и
л-рна наука. Семиотичен (знаков) и лингвистичен подход към л-рната творба.
Възможности и граници.
„Лаокоон” на Лесинг – в средствата на изобразяване трябва
да търсим разликата м/у изкуствата. Изобразителното изкуство е пространствено и
борави с естествени наци, литературата с членоразделни звуци – произволни
знаци. В поетиката има движение на думи във времето, но това гледище на Лесинг
не е вярно, понеже движението е г-рно за драмата, а не за лириката.
С-рализмът не е ф-фско учение, но е метод – представя
фактите на опита във формата на един абстрактен модел, при което наблюдението
се насочва не към отделните съставки, а към отношенията им. При това всяка
такава система от отношения се третира като особен случай на друга действителна
или само възможна система като се търси глобалното ѝ изясняване на основата на
правилата на трансформацията, които позволяват прехода на една система към
друга.
Ражда се във Франция САЩ и Великобритания, тръгвайки от
търсения след първата Св. В. в Русия, Чехия и Германия.
а) На първо
място това е руският формализъм и школата на „Оществити за изучаване на поетическия език” Ейхен-Таул, Томашевски, Виктор
школски. Тези автори изваждат на преден план словото разкрепостено от
оковите на смисъла, теория за пълна автономия на изкуството и похватът като главен герой на
л-рната наука – техниката на изкуствата.
б) Немският
формализъмю
- Конрад Фиглер -|
- Оскар Валщел | проблемите на стиха и
архитектиката на творбата (с-рата)
- Адолф Хиолдебрант -|
В крайна
сметка всичко, и точните науки, стигат до мистицизъм.
в) С-ралната
лингвистика
- женевската школа – Сосюр
- прашката
фонологична вкола – Якобсон
- копенхагенския лингвистичен кръжок – Луис Йелмслев
- американската школа и Ноам Чомски – генеративна граматика
г) Структурализмът
като мода – Франция 60-те
Френската
интелигенция се дистанцира от обществено-полит. проблеми, омръзва им
екзистенциализма (на Сартр, Хайдегер и Камю). От създаването на
егзистенциализма, французите го превръщат в л-рно напрваление.
егзистенциализъм – ф-фия на свободата на мисълта и
волята. „Щом не мога да избера съдбата
си, аз мога да избера обаче същността
си, своя начин на живот.”
През
60-те в България Живко Ошавков въвежда социологията като създава института по
социология. Търси социалната база и я намира при арсънс – американец, според
който обществото е непроменяемо и човек трябва да се приспособи. Като резултат –
не успява да посочи настъпването на социалния катаклизъм
Клод
Леви-Строс създава „Елементарни с-ри на роднинството”, Френската пкола –
„Социалният живот е размяна на знаци, четене на символи, той е език в широкия
смисъл на думата” – обединяват го в рационализъм. Това, което трябва да влезе в
идейния живот на обществото, трябва да влезе и в л-рата. С „Тъжните тропици”
(1955) Леви-Строс заинтересова французите и ги спечелва за с-рализма.
1957 г. „Структурална” антропология”
„Дивата мисъл” – подлага тотемизма на дивите племена на
с-рализма
-
Барт
– глашатай на критиката на с-рализма – „С-ма на модата”
-
Клод
Леви-Строс – 2ри том на „Митология”
-
Луи
Алтюсер – с-рализма като методология на хуманитарните науки
-
Жак
Лакан – анализира Фройд
-
Мишел
Фуко – „Думи и неща”
д)
С-рализмът като метод – Сосюр и Неневската школа
Сосюр:
„Ако можеш да изследваш историята на един
език посредством пряко възприеманите или поне допусканите индивидуални изяви,
то какво би бил тогава езикът като цялост. Дали един език не е нещо друго освен
сумата на всички изречения, които се употребяват случайно. Този въпрос е
исторически и методологияески коренът на с-рализма.”
Той разкрива разликата м/у говора на
отделния човек (пароле) и човешката
реч като емпирическо обощение на различните прояви на езика (лонгаш), различава самия език (ланг), който определя като собствен
премер на лингвистиката.
С-ра на историческите прояви на език
несъзнателност за това, че езикът ни говори нас, а не ние него.
Касае се за налуване на природните
науки в хуманитаристиката. Научните понятия в с-рализма имат значение на
понятията във физиката.
Значение
на теорията на Сосюр.
Идеята
за езика като с-ма, която с-рира речта ни – Сосюр открива, че това е една м/у
другите знакови с-ми на хората и
съдейства за появата на семиотиката.
Проблеми
на с-ралната поетика в 2 основни кръга:
1)
Наслояване
на езика чрес вторични с-ри. Първичните с-ри на синтаксиса, семантиката и
фонетиката се подлагат на една допълнителна вторична с-ра. Чрез стихотвпрния
градеж и римата, чрез отделни форми и принципи на подреждане (паралелизъм,
повторения, аналогия, опозиция). Категориите на тази допълнителна вторична с-ра
могат да се схванат с-матически в една граматика на поезита – разграничаваме
поетическата реч от обикновената
2)
Съзнателно
отклоняване на нормалната с-ра. Поетическият ефект следва не от съблюдаването
на допълнителни правила, но от оклонението спрямо дадените правила на
първичната или вторичната езикова с-ра. Така може да се х-ризира фактът, че
л-рният език е по-поетичен от обикновения – отклонения от поетическата с-ра.
Семиотика – Ф. Де Досюр я основава като научна дисциплина
– езиковият знак се свърза с понятието
понятие – означаемо
акустичен образ –
означаващо
Езикът не свързва предмета със
значението, а понятието с акустичния образ. Връзката м/у означаемото и
означаващо е произволна.
Чарлс
Пърс има две заслуги за семиотиката:
1)
В
основата на изследването стои анализа на самия п-с на означаване
2)
К-фикация
н различни типове езици и изнасява тегните х-ристики.
Вместо бинарни втъзки, той използва триади. Знакът е
нещо, което представя нещо за някого в някакво отношение. Знакът изпълнява
своите ф-ции само в случаите, когато е насочено към някого, то ест някакво
съзнание. При това смята, че в резултата на възприатие на знака в съзнанието се
създава еквивалент или може би по-сложен знак – интерпретанта на знака. =>
Триедичното обозначаване на акта на означаване, като опосредяване на два
термина от трети.
„Знак е всяко нещо, което се свърза с второ,
така, че да въвлече и третото във връзката със същия предмет и да го превърне в
негова интерпретация, а тя е също знак, така че п-сът се повтаря.”
Икономическият знак представя своя обект главно по
сходство, то ест м/у знака и обекта съществува изоморфизъм, аналогия. Като
особено качество на иконом. знак – по пътя на прякото му съзерцание да се
открият други черти х-ризиращи неговия обект различен от тези, които са
необходими за създаване на знака.
Според Пърс има два плана на иконом. Знак – материален и
психологически. Възприятието на материалния образ все още не означава
възприемане на идеалното изображение. Знаците се разделят на три типа:
-
Образи
– фотографии, скулптори, картини
-
Диаграми
– схеми, чертежи
-
Метафори
Радой ралин – пословици превърнати в епиграми – „Сит
търбух за наука глух” и опашка на прасе като подпис, който се асоциира с този
на Т. Живков – всъщност е стилизиран типичен канцеларски подпис.
Деконструктивизъм
Основно течение в л-рната теория и ф-фия на Европа и САЩ
през втората половина на ХХ. Създател на течението е Жан Дерида – „За
граматологията”
Става дума за начин на мислене, метод на анализиране.
Якобсон – с-рата има обединяващ център
Дерида – ако творбата е с-ра => центърът е извън нея
Истината според Ницше: истините са „маршируваща армия от
метафори, метоними, антропоморфизми. Истините са илюзии, за които се е
забравило.
Дерида: „Когато
дадена идея стане идея, когато тя се отлее в завършена форма, нейното опровержение е вече вътре в нея.
Задачата на деконструктивистичния анализ е да открие това опровержение и да го дефинира,
защото ф-фската критика може и трябва да се сведе до анализ на тропи и фигури. Така ф-фията не се различава
принципно от поезията и худ. проза. Анализът
е по същество стилистиченанализ, който внимателно отбира от текста метафори и други тропи, като по този начин заличава
разликата м/у него и други текстове, теоретически или худ.”
No comments:
Post a Comment