12. Езикова многозначност. Тропи.

Езикова многозначност. Тропи.

Троп/тропа: от гр. – начин на изразяване. Дума или израз, употребени в преносен смисъл. Тропата

възниква при             съпоставяне на две явления, м/у които има прилика. При тропата чрез известното

се пояснява непознатото. В лит. език, в худ. реч тропите се употребяват много често, особено в

поезията. Тропите са едни от най-важните, най-често използваните худ. изразителни средства.

Тропите са:

-          Метафорични – метафора, сравнение, олицетворение, ирония, епитети, антономасия, символ,

алегория

-          Метонимични – метонимия, синекдоха, перифраза, евфемизъм

-          От групата на количеството – хипербола, мейозис, литота

Метафора: от гр. – пренасяне. Метафоричен троп, за заместване. Черти на едни предмети се пренасят в/у

            други въз основа на прилика, свързваща прякото и преносно значение на думата. Пренасят се

            черти на човек в/у друг предмет или вещ от околната среда и обратно или св-ва на един предмет

            се приписват на друг вследствие на сходство. Метафората е една от най-разпространените тропи

            в художествената л-ра. Тя се изразява чрез преносното значение на различни части на речта.

            Проста е, когато се състои от една дума, а развита, когато обхваща по-цялостен худ. образ.

Пример: Златните лъчи на слънцето

Сравнение: метафоричен троп за заместване. Съпоставя се един предмет, лице, картина, явление с

            други. Прието е да се сравнява непознато с познато, близко с далечно, абстрактно с конкретно и

            т.н. Сравнението има две части – в първата обикновено се съобщава това, което ще се онагледи, а

            във втората – това, което е познато и ще се използва за онагледяване. Двете части се свързват с

            думите: като, като че, сякаш, също така, подобно, тъй като, прилично на, наподобяващо и др.

Пример: очи като звезди.

Олицетворение – метафоричен троп за замества-не. Худ. похват, при който се приписват човешки черти

            на предмети, животни или природни явления. Често се употребява и терминът „одухотворяване”.

            Той подхожда на неодуш. предмети или явления, на които се приписват прояви на живи

            същества, а за животните е по-добре да се ползва терминът олицетворение.

Пример: природата страда, звездите се смеят

 Ирония – от гр. – насмешка. Метафоричен троп за заместване. – полуприкрито се изразява отрицание

            по емоционален път. Иронията може да бъде проявена от страна на автора към героя или от герой

            към герой. Средствата, с които се изразява иронията, са различни. Много често чрез привидно

            положително отношение, в други – чрез неестествено гротесково положение, хипербола или

            умалителни съществителни, фантастичен елемент, чрез речта на героя, чрез изобразяване на

            детайли идр.

Пример: Ти си голям умник! – каза той възмутен.

Епитет: от гр. – прибавен. метафоричен троп за заместване. Художественото определение на съществен

            признак на някой предмет или явление. Епитетът не само пояснява, но и засилва

            изобразителността на думата, към която се отнася. Епитетът може да се изрази с прилагателно

            име, чрез причастие, чрез съществително име. Епитетите биват:

1) прости – от еднокоренни думи;

2) сложни – от две или повече;

Пример: гробно мълчание.

Антономазия:  от гр. – преименуване. Метафоричен троп за заместване. Заменяне името на известно

            лице с представа за проява, събитие или предмет, свързан с него. Замяна на нарицателно име със

            собствено и обратно.

Примерно на л-рен герой (Хамлет – нерешителност, Плюшкин – скъперничество, Тарюф – лицемерие, Отело – ревност, Квазимодо – външна уродливост и грозота, но душевна красота),

на митологичен образ (Зевс – власт, Херкулес – сила),

На историческа личност (Цезар – користолюбие, Рокфелер – пари)

Метонимия: от гр. – преименуване. Метонимичен троп. Дума или израз с преносно значение, при която

            названието на един предмет се замества с названието на друг предмет, поради вътрешна връзка

            м/у тях. Метонимията използва многозначността на думата и засилва изобразителността,

            изразителността и емоционалността на речта, като с една дума означава две явления, които са

            свързани пом/у си. Отличава се от метафората по това, че образността й произлиза не от

            съпоставяне на предметите по сходство, а от преименуването им във връзка с близки признаци.

Пример: Прочетох целия Ботев.; Изпих една чаша.

Синекдоха:  Метонимичен троп. Вид метонимия. Наименованието на един предмет или явление се

            замества с наименованието на друг предмет или явление в/у осн. на количествено отношение и

            връзка м/у тях. Най-разпространен вид синекдоха е заместване на цяло с част от него, на

            единствено число с множествено, на множествено – с единствено.

Пример: Родна стряха.

Перифраза: от гр. – описание, преизказване. Метонимичен троп. Описателно изразно ср-во, при което

            явлението или предметът не се назовават пряко, а се изясняват чрез разкриване на техни белези.

            Обикновено е израз на силно вълнение, на патетичен стил, но в известни случаи се използва и

            като ср-во за иносказанието.

Пример: Черноморска столица (Варна).

Евфемизми: от гр. – говоря. Метонимичен троп. Думи и изрази от л-рния език, които заменят

            неприлични или груби думи. Употребява се за понятия, прекият израз на които в разговора или в

            определена среда се смята за неприличен и нарушаване на обществените норми за поведение.

Пример : Той ни напусна, отиде си (умря).; Уволниха го (напусна)

Хипербола: от гр. – преувеличаване. Троп от групата на количеството. Силно преувеличаване на образи,

предмети, действия в худ. реч. Хиперболата улеснява писателя да подчертае по-добре

съществените особености на заобикалящата го действителност и да изрази емоционалното си

отношение към нея.

Пример: 100 пъти ти казах.

Мейозис: троп от групата на количеството. При отрицание преднамерено се намалява признак на

            предмета, с цел да се отслаби положителната оценка.

Пример: искам да кажа с една-две думи; Изчакай ме една минута.

Литота: от гр. – простота, скромност. Троп от групата на количеството. Сдържано, скромно се

утвърждава нещо чрез отричане на отрицанието. Използва се често и като хумористичен похват,

за да се иронизира някоя черта от характера на известно лице. Пълна противоположност на

хиперболата – силно преувеличено намаляване на известни признаци или на предметни. Среща

се и в хумористичните народни песни.

Пример: Хубав ли е филма? – Не е лош.

Фигури на съвместването ( риторически фигури) – значенията се съчетават или комбинират.

1. Фигури на тъждеството – обекта на речта се характеризира образно чрез съвместване на тъждествени

значения.
Пример: Народът се радва, ликува, тържествува.

2.Фигури на неравенството

а) възходяща градация (климакс) – степенуват се възходящи признаци на предмет.

Пример: Тя е хубава, изключителна.

б) низходяща градация ( антиклимакс) – началното значение се степенува низходящо.

Пример: Съжалявам, наистина съжалявам, безкрайно съжалявам.

3. Фигури на противоположността – основават се на контраста.

а) оксиморон – съчетаване на взаймоизключваши се неща.

Пример : В близката далечина

б) антитеза – съпоставят се противоположни понятия с цел чрез изтъкнатия м/у тях контраст да

се постигне изразителност на речта.

Пример: Богатият и в делник пирува, бедният и в празник гладува.

4. Инверсия (обърнат словоред) – разместване елементите на синтактичната конструкция.

Пример : Векове цели, разум и съвест с нея се борят.

5. Замълчаване – откъс от говорене или недоизказване

6. Риторичен въпрос – съдържа негласен отговор, а чрез граматическата форма на въпроса се изказва

нещо друго, различно от буквалното питане.

Живот ли бе — да го опишеш?

Живот ли бе — да го разровиш?

7. Паралелизъм – стилистична фигура, чрез която се съпоставят образи (образен), епизоди (сюжетен)

                        или ситактични конструкции (синтактичен). Когато двата елемента са и

противопоставени, се получава контраст.

Пример: врагувам - мяра според мяра,

с благ благувам - вяра зарад вяра