8. Климент Охридски. Творчество.
КЛИМЕНТ
ОХРИДСКИ
(около
840 - 916)
Климент Охридски е един от учениците
на Кирил и Методий, който е спомогнал много за развитието в частност на
българската и в по-общ план на славянската писменост и култура и поради тази причина
е канонизиран след смъртта си за светец.
Важно е да се отбележи, че той е не само велик учител и просветител, но и
даровит писател. Голяма част от
сведенията свързани с неговата личност имаме благодарение на „Пространно житие
на свети Климент Охридски” от Теофилакт Охридски и „Краткото житие на Климент
Охридски”(„Охридска легенда”) от Димитрий Хоматиан.(и двамата са ученици на
Климент Охридски).
! Важно за епохата:
§ Поставят се основите на славянската култура;
§ Книжнината се явява мощен лост за обществения напредък;
§ Обществената и просветителска дейност е неразривно свързана с
литературната;
Голяма част от данните свързани с родното
място на Климент охридски за спорни; счита се, че е със славянски произход, че
Климент не е истинското му име, вероятно
е роден на Балканския полуостров, където прекарва детството и младостта си и
това един от най-приближените помощници на Светите първоучители Кирил и
Методий. Климент участва заедно с тях в
моравската мисия. Придружава своите учители в Рим, където е ръкоположен
в свещенически сан от римския папа Адриан ІІ. Въпреки, че няма точни писмени
данни, Климент Охридски прекарва близо двадесет години сред западните славяни,
където със сигурност е повлиял за създаващата се културна традиция в Моравия,
Панония и Хърватска. След смъртта на св. Методий, архиепископ Моравски (†885
г.), немското духовенство прогонва от Моравия апостолите на славянската реч. Тогава св. Климент с някои свои събратя(според
източници Наум и Ангеларий и част от техните по-млади съмишленици, вероятно
става въпрос за Константин Преславски) намира добър прием в България(тук той
прекарва близо тридесет години), която вече официално е приела християнството и
има нужда от учители на славянски език. Отначало център на книжовната му
дейност е Плиска, но в последствие е изпратен от Цар Борис–Михаил (886 г.) в
югозападната половина на България, в ново присъединената област област
Кутмичевица с главни градове Девол и Охрид. Там той работи с голяма между
новопокръстените българи като учител и свещеник.
След
възцаряването на Симеон и обявяването на славянския език за официален език на
църквата и държавата, през 893 на събора в Преслав г., Климент Охридски е
ръкоположен за пръв епископ на „Долната земя” или „пръв епископ на българския
език“, т.е. на епархията, обемаща значителна територия от днешна Македония,
България, Гърция и Албания. По титул той е епископ Велички (на Великия,
Велика), чиито граници все още остават неясни, а разсъжденията върху тях —
хипотетични. 23 години от ръкополагането до смъртта си Климент Охридски развива
богата културна и книжовна дейност, укрепва славянската писменост и българската
църква, обучава деца и юноши, пише: превежда книги от гръцки на български език;
съставя проповеди за празници. Климент Охридски опростява глаголицата и съставя
буквите на тъй наречената славянска азбука „кирилица“. Само в западната
половина на тогавашна България св. Климент има около 3500 ученици, които
приемат свещен сан и постепенно изместват от България гръцкото духовенство с
неговия непонятен за простия народ гръцки език. Св. Климент умира на 27 юли 916
г. и е погребан в основания от него манастир „Св. Пантелеймон”
Служба и жития на св. Климент са съставени от
негови непосредствени ученици или от далечни наследници на епископската му
катедра, като знаменитите охридски архиепископи: Теофилакт (1094-1107 г.) и
известният канонист Димитрий Хоматиян (1216-1234 г.). (****Българската
православна църква е възприела да празнува неговата памет и именния му ден – 25
ноември, а в деня на неговата смърт – 27 юли, тя чества паметта на всичките
свети Седмочисленици: Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.)
! Краткото житие на Климент Охридски
е известно в науката още с името Охридска легенда. Названието Охридска легенда
е създадено от руския славист В. А. Билбасов, който е взел под внимание, че
житието е на светец, известен със своята дейност в Охрид и в неговите
околности. Най-старото издание на Краткото Климентово житие е от 1746 г.,
отпечатано в служба на св. Седмочисленици в град Москопол. В. И. Григорович,
който е посетил през 1845 г. гр. Охрид, намерил там две жития на Климент:
едното е Пространното житие, което сега се пази в Москва, а другото е Краткото
житие на Климент. За намирането на ръкописа Григорович съобщава: „Житие на св.
Климент намерих в Охрид в гръцки пергаментен ръкопис с жития на светии за
месеците юни, юли и август…”. Както повечето жития, и Краткото Климентово житие
е анонимно.
Творчество
„Когато говорим за книжовното дело
на Климент Охридски, най-напред трябва да изтъкнем два момента: то е свързано с
най-стария период от историята на славянската и българската литература и
най-тясно се преплита с дейността на Кирил и Методий... Твърде обширният пасаж
за книжовната дейност на Климент в Теофилактовото житие се предхожда от
следната интересна бележка: „Той си поставил за цел образец на своя живот великия
Методий и се грижел и се молел да не се измами, когато му подражава. И
поставяйки за основа на собственото си поведение неговия живот и дела като
някаква картина от опитен в изкуството животописец, той усърдно се стараел да
изрисува себе си според него. ”...”[1].
Климент Охридски можем да определим
като плодовит книжовник. Няма съмнение, че е започнал книжовната си дейност още
преди да пристигне в България, тъй като създаденото от него в последствие го
представя като опитен писател, но няма запазени преки сведения от този период
Първата голяма заслуга на Климент в историята на българската литература е
ролята му на организатор на литературния живот. Създател е на Охридската книжовна
школа, подготвя духовници лично с цел да постави основите на книжовна традиция.
Литературните паметници, които произхождат от Охридската школа, показват
здравата връзка с Кирило-Методиевите традиции, пренесени от Климент и Наум
(съотв. в Охрид – западна част и Преслав - Източна ).
Освен организатор и учител, Климент
е преди всичко писател и творец, спомогнал за бързото развитие на л-рата през 9
век. Той създава поучителни и похвални слова, на множество химнографски творби
(съдържат акростих с името на книжовника), служби и др. Според гръцкия му
житиеписец архиепископ Теофилакт, Св. Климент Охридски: „изнамери и други
образи на буквите, по-ясни в сравнение с онези, които изнамери премъдрият
Кирил“. Това дава основание на мнозина учени да смятат, че Св. Климент е
истинският автор на „по-ясната“ кирилица, докато глаголицата се приписва на
неговия учител Константин-Кирил Философ, но съобщението на Теофилакт „мъчно
може да се приеме в буквалния смисъл на думата, то носи отгласие на някаква важна дейност, която Климент е
извършил. Дали тя засяга изнамирането на кирилицата, това е трудно да се реши.
По-скоро трябва да се приеме, че става дума за нейното въвеждане и
разпространение в западните предели на българската държава.”[2]
В житието написано от Теофилакт
Охридски се споменава също, че Климент превежда част от химнографския
„Триод”(цветния „Триод” редом с оригинални песнопения). Част от книжовното му
дело са и реторически творби в две жанрови разновидности: похвални и поучителни
слова като те са предназначени предимно за устна употреба (винаги започват с
обръщение). Климент Охридски се отличава със собствен специфичен стил, които в
последствие става обект на подражание. Негова заслуга е адаптирането на
византийския модел, като се отнася изключително творчески към този тип дейност
и поради тази причина моделът е наречен Климантоиден.
Климент Охридски може да се нарече
пръв ритор на славянската реч. Той не само усвоява до съвършенство византийските
изобразителни принципи (особено в похвалните си слова), но и изгражда свои
насоки на композиция и стилистика, разбира се в рамките на задължителния
норматив. Като проповедник Климент Охридски е изключително продуктивен. 9
похвални слова и 7 поучения са надписани с неговото име, а десетки други му се
приписват с по-голяма или по-малка вероятност. Възможно е една част от словата,
в които изследователите виждат Климентово авторство, да са дело на
многобройните му ученици, работили под негово ръководство. В този смисъл
Климент Охридски е създател на истинска школа за проповедници Съчиненията на
св. Климент са издавани нееднократно, но най-пълно е последното издание: К л и м е н т
О х р и д с к и. Събрани съчинения. Т. 1, С., 1971, Т. 2, С., 1977, Т.
3, С., 1973. Преводите на сигурните и предположителните слова на Климент
Охридски са издадени най-пълно у: Б о н ч е в, А. Климент Охридски. Слова и
Поучения. С., 1966. За обемистата литература върху Климент Охридски вж. и
Климент Охридски. Библиография. (1878-1944). С., 1966; Климент Охридски.
Библиография. (1945-1980). С., 1980.
Според Г. Попов (откривател и изследовател на
Климентовото поетично творчество) Климент Охридски със сигурност е автор на
цикъл предпразнични трипеснеци за Рождество Христово; канон за св. Евтимий
Велики с незапазен изцяло акростих (чете се: „пустинна светлина” и „Клим”);
Канон за полагане на ризата и пояса на Богородица в Константинополския храм
Влахерна, запазил също в акростих името на Климент; цикъл „общи служби”, т.е. служби
за определен тип светец, които с прибавяне на името могат да се използват,
когато няма специално написан текст (тези служби също съдържат името на Климент
8 акростиха, въпреки че са по-скоро преработка на византийски общи служби,
пригодени така, че да се получи акростих). Г. Попов предполага, че има и други
песнопения от св. Климент, които предстои да бъдат изучени и обнародвани. (С т
а н ч е в, К р., П о п о в, Г. Климент Охридски. Живот и творчество. С., 1988,
112-219.)
Основен жанр, в който твори Климент
Охридски е този на похвалните и поучителните слова. Причината вероятно можем да
открием във факта, че грамотното население е бил изключително малък процент и
вероятно осъзнавайки това, книжовникът се насочва към жанр, който естествено се
налага туй като има сходства с устната проповед. В началните десетилетия на
старата българска литература, които съвпадат с условно с началото на
християнството в България, логично проповедта се разпространява широко. Налице е стремеж към
превод на сборници с поучителни слова и беседи на най-значимите християнски
проповедници. Според Теофилакт Охридски най-напред в творчеството на Св.
Климент място заемат поучителните слова
като те са „прости и ясни”, „не съдържат нищо дълбоко и много мъдро”, но „са
понятни дори за най-простия българин”. В тях се разясняват основни принципи на
християнското учение, като липсват отвлечени разсъждения, но присъстват
библейски образи, а също така и конкретен материал от евангелски събития и
празници. Някои от тях представляват прости практически наставления, а има и
слова с общ характер. Структурно повечето от тях се разделят на композиционни
части(4-5) като голяма роля имат уводът и заключението, които съдържат преки
обръщения и наставления свързани с християнския живот и морала. Централно място
се заема от образът на черковния деятел или събитието, за което се говори. Има
слова, в които се набляга и на значението на просветата и книжнината(„Поучение
за възкресението”).
Похвалните
слова са по-обширни, имат по-богата образност и по-сложни изразни
средства. В тях проличава влиянието на византийската панагирична литература,
някои от тях напомнят на църковните химни. Вероятно са били предназначени за
по-издигнати и образовани читатели. Имат по отвлечен смисъл; авторът си постава
по-сложни задачи при оформянето на образите(често са силно идеализирани);
налице е и по-сложна композиция: имат увод: в него се излагат сведения за даден
празник или биографични сведения, след него има част, която се явява
своеобразен преход(авторовият изказ е в 3л., срещат се реторични въпроси),
следван от същинската възхвала – добре организирана ритмически(състои се от
реторическа триада – синтактично идентични единици), а в края на похвалното
слово има заключение. В края на словата често се включва цитат- библейски тематичен
ключ; конкретно и по-общо назоваване на писанието. Изреченията в похвалите
започват с анафорични повторения, като се изграждат по един и същ начин, а след
тях следва заключение. Основните семантични ядра са свързани с особеностите на
епохата.
! Новото в стилът
на Климент Охридски е, че използва метафори, епитети, обръщения, сравнения,
повторения, синтактичен паралелизъм, въпроси и отговори ;образите винаги
„светят”; „блестят”. Следователно като особеност може да се посочи и
светлинната образност. (Прфесор Динеков нарича Климент Охридски: „писател
художник”, защото в неговото творчество деловата функция се съчетава неизменно
с естетическата.)
Житията:
(Изхождаме за тях главно по написаните от него жития на светите
първоучители) Близост с византийската житийна традиция; личи си че се пишат от
съвременник, следователно има отделено много малко място за легендарни
елементи, а е налице по-голяма жизнена правдивост на изображението. Не са
абстрактно религиозни, или нравствено поучителни, което е характерно за
християнската агиографска традиция. Основните образи са очертани в смисъла на
утвърждаването на една нова култура и звучат категорично(свързани са със защитата на славянската писменост).
„Цялата културно обществена и
книжовна дейност на Климент се явява като част от великия духовен преврат,
които се извършва в България през последните две десетилетия на 9 век. В тоя
преврат първостепенна роля играят Кирило-Методиевите традиции. Климент е от
ония, които пренасят и затвърждават тези традиции в България.”[3]
ПРОИЗВЕДЕНИЯ:
§ Житие на нашия блажен отец и учител Методий
§ Похвала за нашия блажен отец и славянски учител Кирил Философ
§ Из живота на Методий
§ Из живота на Кирил
§ Из трипесници на Рождество Христово
§ Похвално слово за свети Димитър
§ Похвално слово за свети Четиридесет Мъченици
§ Похвално слово за възкресение Лазарово
§ Похвално слово за Михаил и Гавриил
§ Наставления за празници
§ Поучение за Преображение Господне
§ Молитва преди изповед
§ Пространно житие на Константин - Кирил
§ Пространно житие на архиепископ Методий
No comments:
Post a Comment