7. Книжовна дейност в България през 9-10в.

7. Книжовна дейност в България през 9-10в. Книжовни средища и представители

Методий определя Горазд за свой приемник. Той заема мястото на Методий, обаче не е утвърден от папата за архиепископ. През 885г. на власт идва нов папа - Стефан 5-ти. Той сваля Горазд от длъжността архиепископ на Моравия и Панония и забранява славянското богослужение. Мястото на Горазд заема немец, под ръководството, на който започва унищожителен поход срещу славянските книги и техните разпространители.

Славянските книги са унищожавани, а техните разпространители преследвани, някои продадени като роби във Венеция. Там са откупени от византийски сановник и изпратени в Цариград, където са възвърнати чиновете им. Част от учениците остават във Византия, а други “дойдоха в българската земя и с велика чест намериха покой” (житието на Наум). Имената на тези ученици остават за нас неизвестни. Големи са основанията да смятаме, че един от тях е бил Константин.

По-старите и опитни, между които Горазд и Климент, са оковани и хвърлени в тъмница. След мъчения и побой (житието на Климент), целящи отказване от източното православие и славянското богослужение, немските войници ги изхвърлят голи извън града.

Учениците на Методий, които остават извън затворите продължават своето дело, но тайно в отделни манастири.

Прогонените от пределите на Моравия ученици се разделят на групи, за да не правят впечатление и да се спасят. Една група се насочва към България - Климент, Наум и Ангеларий. Може би след тях са дошли още славянски духовници, но те са били редови преписвачи и учители и затова за тях нищо не се знае. С Горазд не се знае какво се е случило. Климент, Наум и Ангеларий за уверени, че в България ще намерят добри условия за работа. Смятат така поради следните причини:

1)В България живее многобройно славянско население.

2)Книгите на Кирил са написани на езика на това население - на старобългарски.

3)България е християнска страна, изповядваща източното християнство като Кирил и учениците му.

4)България е централизирана държава, в която от 870 година има самостоятелна църква. Но архиепископът е грък, а богослужението е на гръцки език.

5)Климент е бил българин, за Наум се твърди същото, т.е. насочват се към родината си.

Съществуват множество хипотези за среща на Кирил и Методий с български пратеници в Рим, за разговор на Борис с Методий в Цариград или при преминаването му през България.

През 885-886г. тримата ученици пристигат в Белград, който е бил в границите на България. Представят се на градоначалника, който известява княза. Отведени са в Плиска, където през 886г. се събират по два пътя – през Венеция и Цариград и през Дунава и Белград - множество ученици на Кирил и Методий. Макар да знаем имената само на четирима, като се изхожда от богатата  и интензивна творческа, преписваческа, преводна и учителска дейност, може да се направи извода за пристигането на голяма част от учениците.  В края на 9в. книжовни комлекси са съществували в Плиска, Преслав, с. Равна, в редица манастири в Североизточна България. В тях се откриват в многобройни неофициални надписи, поставени от отделни богомолци. Това говори за широко разпространение на грамотността в Североизточна България, което не може да се постигне с усилието само на няколко души. Зад многобройните надписи с глаголица и кирилица по стените на църкви, манастири и крепости от 9-10 век, които всъщност са случайно оцелели отломки от духовния свят на времето, се крие една цветуща култура.

Пристигнали в Плиска, Климент, Наум и Ангеларий са оставени да си починат. Тук Ангеларий умира от многото терзания. Княз Борис често разговаря с Климент и Наум. В резултат от дългите разговори узрява план за широка образователна и църковно-организаторска работа.

След като си отпочиват учениците се събират в манастир в Плиска, където работят около половин година. В края на 886г. Климент е изпратен като учител в областта Кутмичевица (Македония). Областта е скоро присъединена към българската държава и това обстоятелство, както и териториалната близост с Византия, са причина тук да има силно гръцко влияние. Необходимо е да се укрепи славянското съзнание, да се укрепи авторитета на църквата и на българската власт, да се повдигне образователното равнище. Центрове на Климентовата просветна и литературна дейност стават Главиница, Девол и Охрид. В Плиска остава Наум, който поема ръководството на младото българско духовенство за около 7 години.

Така скоро след пристигането на Кирило-Методиевите ученици в България възникват няколко значителни просветни и книжовни центрове, в които се развива учителска, църковно-практическа и литературна дейност. В Североизточна България това са Плиска и манастирът при село Равна, а в Кутмичевица - Главиница, Девол и Охрид. Това е до 893г., когато столица става Преслав. Под ръководството на Симеон и епископ Константин Преславски Преслав се налага като нов книжовен център, който надминава всички по обем и характер на своята дейност. Тук настъпва небивал разцвет на културата - развиват се архитектура, живопис, приложни изкуства, преводаческо изкуство, творческа литературна дейност.

Преводаческа и преписваческа дейност в манастири край гр. Равна (край Плиска) – превеждане.

Охридска книжовна школа (средище) –литургическа употреба, основни текстове:

„Житиен текст за Климент Охридски” от Теофилакт Охридски àсъдържа сведения за изтезанията на учениците, продадени във Венеция като роби, после в Константинопол (Константин Преславски е сред тях).

„Житие на Наум Охридски”, „Служба за Кирил” от Климент Охридски.

До късно се пише на глаголица. В Равна отрано има кирилица.

1)     Климент Охридски – канонизиран е и имаме жития за него докато за К. Преславски нямаме. Християнин по произход, запознава се с Методий и следва неговото дело. Ръкоположен за дякон в Рим и там получава това име в чест на мощите на Климент Римски. Остава в Кутмичевица / гр. Девол (дн. Македония) до 893г. Ръкоположен е за епископ àстава пръв епископ на българския език.

В края на живота си превежда част от химнографския сборник „Триод”. Автор е и на риторически творби – похвални и поучителни слова, предназначени за устно произнасяне и служби и литургии (започват с обръщение).

Приписват му се над 100 похвални слова (от които 9 сигурни).

Станал е обект на подражание.

Създал е слова образци.

Създава стил – Климентоиден.

Похвалните слова имат 4 или 5 композиционни части: 1.Увод – актов израз в 3л.; 2. Сведения за празника (или биографски сведения за светеца) – включват библейски цитат (библейски тематичен ключ) àвъвежда се с конкретизация с позоваване, ако няма голяма роля само с позоваване; 3. Своеобразен преход от 3-личен към 1-личен с риторически въпроси; 4. Същинска възхвала, ритмично организирана/ от риторическа тирада – анафорично построени, синтактично еднакви/идентични единици –> наричат се колонол (наподобяват стихотворна ритмика), винаги са конструирани еднакво изреченията; 5. Заключение.

Стилът е зададен от литературния канон – на епохата. Новото е, че той запълва модела на индивидуалното стилистично съдържание. Използва специфични изрази – предикативни метафори, сложни епитети, светлинна обредност (всичко блести).

Основните семантични ядра са свързани със стила на епохата.

-         Облажавам – блажен е степен на святост

-         Външността – една словесна икона на Кирил

-         Връзка между земното и трансцендентното пространство

2)     Наум Охридски – знае се малко за него; работи около Плиска; ръкоположен е за епископ в Преслав, 893-900 заема длъжността учител, после до 910г. остава в неговия манастир.

„Канон за апостол Андрей” – в акростих (=Наум) дело на Климент Охридски

„Канон за пренасяне на мощите на Йоан Златоуст” (предполага се, че е от Наум).

„Учително евангелие” – в предговора сведение, че са работили съвместно К. Преславски и Наум.

Преславска книжовна школа: В Плиска и село Равна се развива първият книжовен център. Там са се изучавали както глаголицата и кирилицата, така и гръцкия език. С преместването на столицата в Преслав той става най- големия книжовен и образователен център. С избирането на български патриарх Преслав става и най- значителния църковен център. В него се развива разнообразна литература и разцвет на художествата. Започва голямо строителство на църковни и обществени сгради. В сравнение с другите изкуства в Преслав най-много и най-цялостни произведения са запазени от литературата. Княз Симеон и Докс (брат на Борис) поощряват и подпомагат книжовното дело. Преславска книжовна школа е понятие означаващо разцвет, “златен век” за българската книжнина. Литературата в Преслав е разнообразна по форми, съдържание и предназначение. Създава се както преводна така и оригинална литература. Литературата свързана пряко с църквата и нейните задачи е представена с всички по-важни жанрове: жития, похвални слова, празнични слова, тълковни слова. Извънцърковната литература е още по-богата, развиват се полемическата литература, историческата и природонаучната, превеждат се литературнотеоритически и философски съчинения, високо развитие достига поезията. Проявява се интерес към правната литература (“Закон за съдене на хората”). Слага се началото на религиозната и светска белетристика. Започват да се превеждат апокрифи, патерични разкази, нравоучителни и героично- исторически разкази. Продължава и традицията на надписите, но те вече нямат онова значение, което имам в прабългарската епоха. С превръщането на Преслав в столица книжовната дейност в Плиска не замира. Книжовната работа в Преслав е продължение на по-восок етап на започнатата в Плиска дейност.

„Шестоднев” (светско), „За буквите”, „Учително евангелие”. Богата и разнообразна книжовна продукция – разнообразен характер.

1)     Константин Преславски – „Проглас към евангелието”, „Азбучна молитва”, сборник „Учително евангелие”

Той е пряк ученик на Методий. Как е пристигнал в България не се знае със сигурност. Най- вероятно се е намирал в групата на откупените във Венеция ученици. Константин идва в плиска като презвитер.в плиска създава първите си литературни творби. През 906г., когато превежда словата на Атанасий Александрийски, Константин е вече епископ. Ръкоположен е след Климент и от тогава работи в Преслав в тясна връзка с княз Симеон. Повече нищо не се знае за живота и обществената дейност на Константин. За него говори само книжовното му дело. То го характеризира като ревностен последовател на делото на Кирил и Методий, като един от първите български даровити поети, като преводач и оратор, овладял нормите на ораторското изкуство. Някои от творбите на Климент (Житие на Методий, Похвално слово на Кирил и Методий и Служба за К.и М.) се преписват и на Константин. (тях трябва да ги е разгледал, който е писал за Климент). Има творби, които са безспорно негови. Първите произведения на Константин, създадени на българска земя са цикъл стихири в празничен миней, изпълнявани преди Богоявление. Началните букви на стихирите дават акростих, в който се чете името на Константин “Хвалебствени песни Константинови”. Творбите са създадени през 886г, в Плиска, съгласувано с Климентовите предпразнични канони. Между пресните в празничния миней има редица азбучни стихири, най- вероятно са създадени от Константин, защото има и други творби с азбучен акростих.

Превежда Постния триод.това е химнографски сборник, който обхваща главно канони в три и четири песни. Преводът се е налагал понеже сборника е бил необходим за богослужението. В триода има цикъл канони, седални и стихири, които отсъстват в гръцкия текст. Те са поставени на мястото на акростиховете канони на Йосиф Песнописец от оригинала. Цикълът канони е написан във фразов акростих, от който именно се разбира , че е дело на Константин (Добри стихове Константинови). С това Константин не се хвали, а доказва, че и на български може да се възпява добре, защото гърците окачествявали акростишното произведение като добро, достойно. Каноните следват стила на византийския триод. Стихирите и седалните, липсващи в гръцкия текст на Триода, също са дело на Константин. В тях няма акростих, но авторството се подсказва от съдържанието на една от стихирите. В нея се говори за прогонените от “еретиците триезичници” люде, които приемат страдания. Константин показва подобна мисъл в тропар и в службата за Методий.

Създава канон на архистратиг Михаил. Също има акростих, в който се споменава името на Константин.

Константин се изявява като добър поет и дори надминава византийските поети, при които не е познат такъв обширен акростих.

Като следващ важен етап от книжовната дейност на Константин може да се смята съставянето на “Учително евангелие” заедно с неговия стихотворен и прозаически предговор, творбите “Черковно сказание” и “Историкии”. Творбите най-вероятно са съставени между 890-894, според указания в самите творби.

“Учителното евангелие” има две предисловия-поетическо и прозаическо. Поетическото предисловие днес е известно като “Азбучна молитва”. В поетическата молитва се изразяват чувства и стремежи, а в прозаическата част се дават обяснителни бележки и се изказва молба за прошка в духа на приписките и кратките предисловия. Двете части на пролога имат свои задачи и форма, но са свързани в идейно отношение. Те са написани преди започването на превода на “Учително евангелие” като молба към бога за сила, както е според възгледите на християнската традиция, че всичко почва с бога. От гореща молба по конкретен повод- създаването на нова книга- стихотворението се превръща в обещание, лирическа изповед на строителите на българската литература. Стихотворението изразява радостта на поета,че народът може с разбиране да слави бога, че има писменост. Творбата отразява типичния дух на епохата и с формата си. Тя е създадена в азбучен акростих и това не е случайно. Славянската азбука на времето е най-новото, най-значителното събитие в живота на славянството. Затова тя е вградена в творбата като израз на радостта и гордостта, че съществува и като доказателство, че на нея може да се създава поезия. Така поета защитава българския език като културен и поетичен и прославя делото на Кирил. В по късни преписи се забелязват нарушения в акростиха. Това се получава поради изменения в езика и правописа на преписвачите. Други нарушения се получават при транскрипцията на оригиналния глаголически текст в кирилица. Очевидно Константин е писал на глаголица. Като се изходи от текст, който стои най-близо до оригинала, става ясно, че азбучния акростих в творбата е последователно прокаран с минимални нарушения в края. В същото време стихотворението има завършен смисъл и последователност. Съдържанието не се губи за сметка на фирмата. Прави впечатление и броя на стиховете- 40, а не според буквите в Кириловата азбука- 38. Символиката на 40- мъка и молитва, увеличава емоционалния и философски смисъл на творбата.

У Константин Преславски е откриват влияния от Григорий Богослов. Обаче “Азбучна молитва” е оригинална българска творба, на която няма подобна във византийската литература. По идеи и форма “Азбучна молитва “ е завършено цяло, поради което преписвачите започват да в отделят с заглавие, а други да я откъсват от пролога и да я преписват като самостоятелна творба. Самостоятелни живот на творбата и титлата Философ, прикачена към името на Константин в някои от заглавията става причина да се изгради теория, че автор на творбата е Константин-Кирил.

В прозаическата част към пролога на “Учителното евангелие” се дават по-конкретни обяснения във връзка с основния текст на труда, затова то се схваща от преписвачи и учени като “същинско” предисловие към евангелието. Прозаическото обяснение носи по-делови характер. То излага подбудите за превода, обяснява защо се поднасят само неделни тълкования (уж не му било по силите да преведе цялото тълковно евангелие), съдържа извинение пред читателя. Така то се явява като допълнение към стихотворната молитва. Дава допълнителна представа за разнообразните мисли и чувства, които са вълнували автора, преди да се отдаде на работа.

Самото тълковно евангелие се състои от 51 беседи. Всяко слово има собствено заглавие в което се сочи източника и кое евангелие тълкува.беседите навярно са взети от готов вече византийски сборник. 42 беседа е изцяло Константиново дело. Композицията на словата е следната: кратък увод, изложение във форма на въпрос и отговор, кратко заключение. Обикновено уводът и заключението са добавени от Константин, те придават на тълковните беседи подчертана поучителна тенденция. Той има авторско съзнание и се стреми да отдели своето от чуждото. “Учителното евангелие” се оформя като ансамбъл от преводни и оригинални моменти, едно ново тълковно евангелие, което няма точно съответствие във византийската книжнина. Проповедите са кратки и ясни, предназначени за четене в църква. Принадлежат към учителната ораторска проза, чиято цел изисква простота и ясен начин на изложение. Беседите започват с обръщение към слушателите. Преводната основна част на беседите се оценява от изследователите като сполучлива- ясен и точен превод. Заключението се основава на направеното тълкуване и има нравоучителен характер. Една от често срещаните идеи в заключенията е: изтълкуваните истини да бъдат усвоени, да бъдат разбрани не само с разум, но и да бъдат въведени в живота. Останалите поуки на Константин са в духа на установената християнска нравственост: милосърдие, любов…

Въпреки някои слабости беседите на Константин са художествени литературни творби. Жанрът на тълкуванията изисква ясен, прост стил с ограничена употреба на поетически фигури и с проста композиция. Затова така и постъпва Константин. Той също е добре запознат с изискванията на реториката и ги съблюдава. В уводите най-честия използван похват за привличане на вниманието е повторение. Тълковната част според риторическите понятия се нарича експликация. У Константин тя е построена на принципа въпрос- тълкуване. Тази част е изцяло преводна. Заключенията също са построени по риторическа схема. Първия момент в тях се нарича апликация. В нея се посочва как трябва да се постъпва. Втория момент е епилога, в който се правят изводи.

“Черковно сказание” е църковно-теоретична творба. Тя запознава читателя с историята на тайнствата на литургията. Тя е преводен труд.

“Историкии” е първият исторически труд на славянски език.. представлява списък на владетели с годините на тяхното царуване. Произведението е преводно, но има и добавки от Константин или други източници.

Служба за Методий- поетическа творба с безспорно авторство на Константин. Построена е върху смислов акростих, съдържащ името на автора. Творбата изразява повече отношение на героя отколкото биографични данни. В сравнение със Службата за Кирил тази за Методий съдържа по-малко епитети и поетически фигури. Игнорира се Византия.

 Константин превежда четири слова против арианите от Атанасий Слександрийски. Превода е направен по поръчка на княз Симеон. Словата са полемични. Въпреки  , че тогава вече няма ариани словата са могли да служат както за образователни цели, така и като идейно ръководство за защота на християнството срещу други ереси.

Преводи от гръцки на славянски, автор е на творби от всички жанрове.

„Служба за Методий” и други химнографски произведения.

Сочен е като предполагаем автор на житие на Кирил и Методий.

4 слова срещу арианите

беседи за учит. евангелие

2)     Йоан Екзарх – непряк Кирило-Методиев ученик. Малко знаем за него. Оставя сведения за себе си в творбите. Канонизиран за светец – сведение от 12в. Подписал се е като Йоан Презвитер и Йоан Екзарх. (В средновековието титлата екзарх не е била позната и има различни тълкувания: посредник между гръцката патриаршия и българската църква, представител на гръцкия митрополит в България. Заема църковна и административна длъжност (учител и духовник).

Съчинения: „Небеса”, „Шестоднев”

Пише слова, посветени на празници, личности: „Похвално слово за Йоан Богослов”, за Цветница…

Силно компилативен. Тържествено и експресивно слово, обича да размишлява върху обекта си.

Изключително поетичен – фил. дълбочина и прозрение.

„Небеса” (= „Богословие”) – превод на Йоан Дамаскин – «Извор на знанието» (8в.): 1.Философски глави, 2. За ересите, 3. Точно изложение на православната вяра (100 глави). Йоан Екзарх превежда 48 глави от 3та част – негова подборка. Снабдява превода с оригинален Предговор, който дава важни сведения:

- Превел е Изборно евангелие

- Страхува се, че всяко тълкувание на сведенията може да доведе до ерес

- Не е имало терминология, която да опише този текст. Трябва да създаде терминологичен аппарат, за да напише на български. Българско философско наследство – влизат термини, за които българските художници не са имали представа.

- Нарича се неспособен àтопос на авторската скромност – неувереност в това, което правят.

Творческа дейност

Черноризец Докс (брат на кн. Борис) – инициатор

Признат е за светец, обаче няма запазено житие за него. Не е пряк ученик на Кирил и Методий.за живота му е делата му съдим само от произведенията му. Най- вероятно е получил образованието си в Цариград. От произведенията му се разбира, че има духовен сан презвитер и изпълнява длъжността екзарх. Екзарх най-вероятно е означавало или висш административен служител или духовен глава на България. Не е ясно кога е умрял.

Най-ранната творба на Йоан Екзарх е “Небеса” около 894-895г. тя е превод на съчинение на Йоан Дамаскин под заглавие “Източника на знанието”, а именно на третата част “Богословие” състояща се от 100 глави Йоан обаче подбира само 48 от тях. Названието си книгата получава от името на една от тях. Преводът е снабден с предисловие от Йоан. То е оригинално негово дело. В пролога се изразяват мисли и чувства на автора , страховете му , че не е достоен ( като при Константин). Казва, че за малко не се отказал от делото си, ама благодарение на Чрноризец Докс се връща към работата си. Следва молба за прошка към читатели за грешките му. Тук обяснява и принципите си на превод. Той е първият български теоретик на превода след Кирил. Той също смята , че е по- важно да се предаде смисъла и е против буквалния превод. Неговите идеи стават официални убеждения на времето си.

Съдържанието на “Небеса” е богословско. Има много философия, абстрактност. Заедно с това се дават редица естествонаучни и географски знания. Опирайки се на Светото писание, произведението обобщава знанията на епохата.(изпускам за какво се говори в всяка глава). Дълго време е служил като източник на знание по богословие, догматика, естествознание, психология.

“Шестоднев”. от пролога става ясно, че книгата е посветена на Симеон и че е написана преди да стане цар, защото там е титулуван княз (910 -917). Съчинението има компилативен характер. То е съставено въз основа на съчинения на Василий Велики, Йоан Златоуст, Северин Гавалски и Аристотел. Основен извор е “Шестоднев” на Василий Велики. Изворите си Йоан използва по свое разбиране, като някои мисли заема точно, други преразказва, а също внася и свои наблюдения, разсъждения о тълкувания.” Шестоднев” се състои от “Пролог” и шест слова, които разказват за шестте дни на сътворението. Прологът с изключение на отделни моменти е оригинално дело на Йоан Екзарх. Той е твърде обширен, съдържа интересни мисли и поетическо отношение към света. Написан е във форма на слово, отправено към владетеля. Прологът-слово към княза е по своята същност възхвала на Симеон, а след това на бога, творецът на чудесната природа. В шестте слова на “Шестоднев” разказът следва основните моменти от библейската история за сътворението на света, обогатена с множество разнообразни сведения за природата. Целта на писателя е да покаже с факти целесъобразността  и разумността на природата, от която се възхищава в пролога и чрез това да докаже величието на християнския бог. Всяко слово е завършено цяло със свой определен обект на внимание. Шестото слово е посветено на човека. В него се поднася подробно описание на човешкото тяло. В началото на словото се намира и една по-голяма оригинална добавка на Йоан, която описва Преслав и облеклото на болярите. Този пасаж е единственото съвременно описание на Преслав.

Йоан в творбата си води спор с елинските философи, които имам различни от християнските възгледи. Така обогатява творбата, запознава читателя с древни учения, кара го да мисли и разсъждава. В “Шестоднев” авторът дава философско богословски и природонаучни знания. Произведението също има за цел да култивира християнска нравственост. С примери от животните  поучава хората. В произведението се срещат поетически и риторически моменти.

Йоан пише и тържествена ораторска проза. Пише похвали и празнични слова: “Похвално слово за евангелист Йоан”, “Слово за Рождество”, “Слово за Сретение”, Слово за Възнесение”, “Слово за преображение”. И при словата Йоан е едновременно компилатор и творец. При композирането на словата си следва стила на епохата.

Преписват му се още “Философски глави” превод на първата част на съчинението на Йоан Дамаскин “ Извор на знанието” и един граматически труд.

3)      Черноризец Храбър

Той е един от най-оригиналните писатели, работили в областта на полемичната литература. Има спорове относно кой е. От творбата му може да се заключи, че е живял по времето на Борис и Симеон и е работил в Преслав. Битува идеята , че името Черноризец Храбър е псевдоним на известна личност- Климент, Йоан,… Най-популярна става хипотезата, че това е Симеон. Но и тя има слаби места.1. в средновековието подписването с псевдоним не е познато.2. Симеон е възхвален като книголюбец, като събирач, но никога като писател, което е необясним пропуска за средновековната традиция. Най-вероятно Храбър е съвременник на Климент и Константин, писател от Симеоновия кръг, монах запазил личното си име Храбър( което тогава често се е срещало).

Храбър съобщава единствени по рода си факти из историята на славянското писмо. Като първи етап от развитието се очертава писането с “черти и резки” преди покръстването, което обаче Храбър не смята истински букви и писменост. Следващия етап е след покръстването когато започва да се пише с латински и гръцки букви. Като трети, най-висш етап Храбър сочи делото на Крил. След вестите за историята на писането у славяните Храбър преминава към характеристика на славянското писмо. Като сравнява славянската азбука с гръцката той отразява фонетичните особености на славянския език. Изразът “по образец на гръцките букви” при Храбър не означава ,че Кирил е подражавал на графиката на гръцките букви, а ,че е взел основните принципи на подреждането и. Храбър осъзнава приемствеността на между културите (гърците подражавали на еврейската азбука).

След това почва да излага нападките на противниците на славянската азбука и да има отговаря, за да ги отхвърли. Подбира три основни обвинения и дава три отговора. Първата нападка се отнася до броя на буквите- защо Кирил е създал 38 и така нарушава гръцката традиция. Храбър отговаря, че и гърците пишат с 38 букви като смята 11 дифтонга и 3 знака за числа. За което не е много прав. Но успява да отклони нападките. Второто обвинение е за триезичието, че славянския език не идвал от бог. Храбър се позовава на средновековния възглед, че всичко идва от бог, а не от другиго. Говори против идеята  за изкоността на трите “свещени” езика като възприема тезата, че сирийския език е начален език и че бог не твори буквите, а хората изпълняват божията воля. Така показва, че никои от тези езици не може да претендира за изконост. Твърди, че славянските букви са по-свети и по-почетни, защото са сътворени от един човек за кратко време , за разлика от гръцките. Третото обвинение е, че славянската писменост не е добре уредена, защото все още се устройвала.. храбър отговаря, че “и гърците също така много са уреждани..” . той вижда поправянето като естествен процес.

След като отговаря на обвиненията, Храбър се връща към личността на създателя на славянската писменост. Той е горд, че Кирил е толкова популярен. Тази популярност е още един аргумент в полза на славянското писмо.

Творбата ражда спорове относно датата на създаване на азбуката. Дали Храбър си е служил с византийското или александрийското летоброене. По-вероятно е да е с александрийското и годината да е 863.

Основната част на съчинението е пряка полемика, което го определя като творба на полемичната литература, то е защитно-обвинителна реч. в нея прозвучават и обвинения. Храбър едновременно защитава и възхвалява делото на Кирил, което определя творбата като апология на славянската писменост. Началната част на творбата трябва да се възприема като въведение в полемиката , а не като историческа част. Чрез нея читателя се запознава с обекта на защитата и мотивите на защитата. В същинската полемическа част Храбър спори в ясно очертан план. Различават се три момента: а)нападка или теза; б) отговор. Отговора има две съставки- фактическа аргументация и логическо заключение. В основата лежи аналогията., контрастите подчертава предимството на славянския език. Храбър спазва стриктно правилата на полемическата ораторска проза. Творбата му е напълно оригинална и звучи светски.. Използва изворите си свободно, критично, целенасочено.