6. Пространни жития на Кирил и Методий.

6. Пространни жития на Кирил и Методий.

Пространните жития на двамата братя са известни от по-късни преписи. Най-ранният препис на Методиевото житие е руски от 12 век, а на Кирил – от сборника на Владислав Граматик от 15 век. Има редица доказателства от исторически и литературен характер, че творбите произхождат от 9 век. Най-силният аргумент е „Италианската легенда”, която е създадена не по-късно от 882 година, а изследванията показват, че авторът й черпи обилен материал от Пространното житие на Кирил. Най-вероятно житието е писано в Моравия.

Житието на Методий е писано по-късно в България, тъй като само няколко месеца след неговата смърт учениците му са хвърлени в тъмница или продадени в робство. Не е имало достатъчно време архиепископ Методий да бъде канонизиран в Моравия и да му се напише житие. Освен това в апологията на Храбър „За буквите”  Кирил е наречен „свети”, а Методий още не. Същото е положението с превода на „Небеса” от 895 година. Житието на Методий е писано първоначално на глаголица.

                               

Най-труден се оказва въпросът за авторството на двете жития. Много учени имат мнението, че и двете творби са писани от Климент Охридски. 1. Той е един от най-близките техни ученици и съратници и лично от тях е могъл да научи за живота им на млади години. 2. Между Пространното житие на Кирил и Похвалното слово за Кирил от Климент съществува идейно, емоционално и композиционно сходство, а донякъде и стилна и езикова близост. Освен това обикновено се смята, че който пише похвала или служба за светеца, той е автор и на житието му.

За житието на Методий обаче е съмнително авторството на Климент. Най-напред прави впечатление, че е много кратко по обем, което се дължи на начина на излагане на изобразяваните събития, а не на тяхната оскъдност. Авторът пише лаконично, с малко цитати, по-просто и по-правдиво. Той притежава друг стил, по-малко се подчинява на литературните норми, а повече следва фактите. И в двете жития е цитирано писмото на княз Ростислав, но в две различни редакции. Те са еднакви по смисъл, но различни по форма. В житието на Кирил  писмото има официален характер, а в житието на Методий посланието е в стила на цялата творба – лаконично писмо, написано повече в разговорен стил.

Житието на Методий показва и известна композиционна нестройност. В това отношение то се различава от житието на Кирил и от цялото Климентово творчество, характеризиращо се със забележително чувство за стройна композиция.

За най-вероятен създател на Пространното житие на Методий се смята Константин Преславски. Аргументи: Той пише служба за Методий и според установената практика би могъл да бъде автор и на житието му; лаконичният стил на творбата отговаря на стила на Константин в “Учителско евангелие” и дори на Служба на Методий, която като поетична творба би предполагала по-богат език. Засега, докато не се намерят доказателства, това остава една хипотеза.

В увода на кириловото житие се подчертава мисълта, че Бог не е оставил човешкия род да се поддаде на съблазни, а винаги му е правил благодеяния - чрез патриарси, пророци, апостоли, мъченици, а ”в наше време, като ни издигна такъв учител, който просвети нашето племе”. Авторът си поставя задача да изложи живота на Кирил, за да покаже “какъв беше той, та който иска, като слуша това, да му подражава”. Славянското патриотично чувство се изразява чрез желанието на автора да покаже, че делото на Кирил е богоугодно и е пример на божията грижа за хората.

По нататък се проследява живота на Кирил в обичайния за житието хронологичен ред - детството, учението, диспута му с патриарх Йоан, трите мисии и се завършва с успеха му в Рим, смъртта и погребението му. От биографията е избрано това, което е необикновено, изключително, което има обществена стойност, извисява героя и прави оправдано честването му като светец.

Творбата няма заключение и в това се различава от византийските жития от 8-9в. Чудесата като задължителен житиен елемент не са пропуснати, но са отбелязани съвсем бегло.

Образът на Кирил е идеализиран. Тази идеализация се осъществява със средства, присъщи на житийната литература – подбор на материала, обяснение на фактите с божията воля, придаване на качества на героя, които го правят образец, използване на чудесни елементи, сравнение на героя с библейски лица, високи оценки, хиперболизация.

Нежеланието на детето да суче от дойката е житиен факт, обяснен с божия намеса. Майчиното мляко е чисто, защото е от добър корен. Така се подчертава идеята, че Кирил още от детството е направляван от бога. Сънят и отнасянето на сокола са също факти, които са агиографски изтълкувани и служат на автора да покаже предопределеността на героя. Числото 7 (3-числото на бога + 4-числото на универсума) в символиката на християнството е числото на светеца, у когото се съчетава земното и божественото, и служи на задачите на автора.

При обрисовката на героя писателят следва дейността на реалната личност и заедно с това общите черти на житийния тип – типа на учителя и апостола. Въпреки идеализацията и подчиняването на образа на житийния тип образът на Кирил е правдив и убедителен (чудесата са сведени до минимум) – той съответства на величието на неговото дело и на оценката на други негови съвременници.

Константин е очертан в житието последователно като мисионер, учен човек и славянски учител. Той е мъдър философ с дълбок ум и огнено слово, готов да се отзове на всяка поставена задача, носител е на хуманни идеи.

Авторът използва пряката характеристика – най-често срещаното средство за обрисовка в средновековната литература. Житиеписецът направо съобщава (не ги показва и не ги доказва) някои черти на героя и състоянието, в което той се намира. Стремежът към конкретност обаче (имена на личности и на селища), както и подробностите (детето след отлитането на сокола не яло два дни), спомагат да се създаде по-добре обстановката, да се види по-ясно героят. Вижда се, че писателят цени детайлите и им придава литературна стойност.

При описанието на събитията светецът често е съпоставен с противниците. Авторът подчертава тяхната сила, за да стане победата на Кирил по внушителна - патриарх Йоан е самонадеян и убеден в правотата си; сарацините са „мъдри и учени мъже”; от хазарите е изпратен „лукав и пакостлив мъж”; триезичниците са ”епископи, попове, черноризци”. Константин е сам, но не отстъпва, а със словесния си огън поразява всички. В тези литературни картини има голяма доза историческа истина, но в случая е важно как тя е отразена.

Освен с прекия разказ житиеписецът си служи и с косвена характеристика – 1)оставя героя си да говори или 2)предава отношението на другите към него.

- Чрез диалога и чрез цитати от Константинови творби житиеписецът създава драматичен разказ. Читателят “чува” и “вижда”  героят като в белетристична творба. Чрез диалога Кирил сам се изявява, сам показва своите мисли и своите възможности. Всъщност героят е разкрит най-ярко в диалозите, речите и молитвите. В тях проличават не само убеждения, но и чувства. Диалозите и диспутите - предадени най-общо от Методий и взети от трудовете на Константин – са изложени в логическа последователност, с умни реплики и са ярки по своето съдържание.

- Редовно житиеписецът привежда оценки за Кирил от страна на приятели и противници: императорът, хазарският каган, логотетът го хвалят. Сарацините, учудени го питат: “Че ти откъде знаеш всичко това?”, папата лично го посреща и освещава книгите му. Тези оценки на всички, влезнали в допир с героя, подкрепят идеята на автора за величието на Кирил. Трябва да се отбележи още, че тези, които го хвалят, по обществено положение стоят по-високо от него и по този начин в очите на обикновения човек образът се издига още повече.

Авторът на житието се очертава като човек с добро литературно образование. Той оформя писмото в стила на епистоларната литература, а Кириловите молитви – във формите на стихотворните молитви. Използва сполучливо образи или цитати от библейските книги, умее да подбере от полемичните трудове на Константин интересното и важното. Писателят добре познава и каноните на житийния жанр.

Житието на Кирил е първото в славянската литература. Ако във формално отношение се свързва с влиянието на византийската агиография, в идейно-емоционално отношение и с конкрентото си съдържание то е изцяло оригинална творба. Авторът няма писмени източници и черпи данни от лични наблюдения и от разкази на близки (най-вероятно Методий). Той изразява своята радост и гордост, че славянското племе има такъв учител. С утвърждаване на култа към Кирил житиеписецът се бори за славянска писменост, за престиж на славяните.

Пространно житие на Методий в сравнение с Кириловото е много по кратко. Има обширен увод – около 1/3 от творбата, което е необичайно за жанра. Авторът разказва за историята на човечеството и християнството, показва появата на Методий като необходимо звено в редицата избраници, пратени от бога за спасение на човешкия род. В края му е изразена мисъл, която го сближава с житието на Кирил – “в наше време” и “заради нашия народ” бог подбужда за подвиг Методий. Обобщението “Уподобявайки се на всички, той проявяваше в себе си образа на всички.” авторът ще защити въз основа на конкретни факти, чрез които Методий ще бъде показан в образа и на пророк, и на учител, и на духовен глава, и на борец срещу ереси.

Образът на Методий в същинската житиеписна част е изграден в славянски план. Византийския период от живота му е проследен кратко. По-подробния разказ започва с Моравската мисия. Проследява се дейността му като духовен глава, преводаческата му работа, пътуването до Цариград, борбата с езичници и еретици - очертава се образ на славянски учител и смел духовен водач. Така житиеписецът на Методий се различава от автора на житие Кирилово, който рисува своя герой по-цялостно и всестранно.

Пространното житие на Методий има ясно изразен повествователен характер. Вниманието на автора е насочено към събитийноста. Образът на Методий се гради чрез редица епизоди, в които се използва пряката реч – като диалог или като съвети. Целият разказ се отличава с простота и яснота. В сравнение с житието на Кирил в Методиевото не е особено застъпена лирическата ритмизирана реч. Все пак тя се чувства в увода на житието и в предсмъртният завет на Кирил: “Ето, брате, ние бяхме една двойка, впрегната да тегли една бразда, и аз, завършил своя ден, падам на нивата. Ти пък обичаш твърде много планината; но недей зарад планината да изоставиш своето учителство, защото чрез него можеш по-добре да се спасиш.” С лирическия си характер заветът съответства на момента, в който се изрича, и отразява поетическата натура на Кирил. Текстът остава в съзнанието и с ритмическата си форма, подчертан е стилистически. Освен това носи голям идеен заряд, необходим за времето. Учителството е поставено в стълбицата на подвизите по-високо от отшелничеството в манастира и е повеля на Кирил – когато се създава житието, Кирил вече е светец. “Не оставяй учителството!” – това звучи като обобщение, като завет не само към Методий, но и към всички ученици на братята.