7. Художествена литература и общество

Худ. л-ра и обществото. Начало на социологическите наблюдения в/у л-рата към кр. XVIII и тяхното съвременно състояние. Предмет и задачи на социологията на л-рата.

Социология – наука за обществото, изучаваща социалните правила и п-си, които свързват и

разделят хората не само като индивиди, но и като членове на асоциации, групи и

институции.  Резултатите от социологическите изследвания намират приложение

в различни сфери, едно от които е л-рата.

            -   възниква през Просвешението (XVIII) във Франция, като критична дисциплина, имаща широка

                        връзка м/у сатира и социология, а именно            тя се състои в това, че сатирата атакува цялата

                        социална с-ма.

            -   създател  е Монтескьо с неговия знаменит труд "Духът на законите"

Създателка на социологията на л-рата, Жермен дьо Стал, пише трактат за л-рата и отношението ѝ към социалните институции. Привърженичка е на идеята за прогреса, вярва в неговата линеарност. Има амбицията да направи в областта на л-рната социология това, което Монтескьо е направил за общата. Поставя си за цел да изследва какво е влиянието на религията, нравите и законите. Според нея всеки следващ век стои по-високо в к-рно отношение от предходния.

            Социологията на л-рата като отделна научна дисциплина се развива през XIX и е свързана с подема на науките и естествознанието; тясно свързана е с ф-фската с-ма "Позитивизъм", чийто създател е Огюст Кант - "Курс по позитивна философия". Позитивизмът си поставя задачата да промени всички науки в духа на социологията. Засилен е интересът към опита, наблюдението и експеримента.

            Иполит Тен е този, който въвежда голямата тенденция социологията да се свърже развитието на л-рата с нейните социални предпоставки в обществото. Той следва своя учител Кант и ф-фите позитивисти. Работи с няколко основни принципа. Негова е идеята, че л-рата е строго детерминиран продукт:

             => произведението на изкуството не е изолирано и следва да търсим съвкупността, от която зависи и която го обяснява, а именно:

      • другите произведения на автора

      • автори от същото време

      • социалната среда

Друга важна идея на Тен е идеята за трите първични ф-ра, които обуславят изкуството:
• расата – смята, че съществуват национални х-ристики, които дават своите особености в/у творчеството

• средата (социална и физическа) – влиянието на климата върху изкуството е по-характерно за

по-ранното развитие на културата и цивилизацията. Климатът съществува и като проява на

духовното - духовен климат. Сред мекия климат изкуството се омекотява, губи потискащите си

величави измерения и става красиво, а в страните с по-суров климат архитектурата и изкуството

също стават по-сурови.
• моментът – важен е историческият момент, в който се ражда творецът, т.е. нивото на к-рата на дадена

нация. Духовният климат прави подбор между различните видове таланти, като позволява да се

развива само даден вид и повече или по-малко изключва останалите. Има една господстваща

насока и това е насоката на века. Талантите, които биха искали да растат в друга насока намират

изхода затворен.

            Тен – идеята за качествата и уменията на твореца като резултат на една преобладаваща способност. "Главната способност на човек е тази, която води до равновесие всички останали способности".
            - Последователи на Тен са:

Франция – Гюстав Лансон, Вилхелм Шердер;

Италия – Джузепе де Санктис; 

Дания – Георг Брандес; 

България – М. Арнаудов, Ив. Шишманов,  Боян Пенев.

Социалният х-р на самото изкуство и изследване на специфичния социален х-р на изкуството:

- Жан-Мари Гийо разглежда изкуството от гледна точка на социологията

- изкуството е социално, не само защото има социален х-р; то  създава една по-висша социална солидарност, а тази социалната солидарност е принципът на най-висшата и най-сложната естетическа емоция, където произтича облагородяващият ефект на изкуството върху обществото.

- изкуството се  намесва там, където има най-голямо разнообразие – в областта на чувствата, вкусовете;

- всяко изкуство е вид социално съгласие.

Социологията на л-рата като изследване отношенията между писател и читателска аудитория

- Ханс Норберт Фюген - основен труд "Основни насоки на социологията на литературата"

- Фюген – изкуството е продукт на индивидуален акт, но то е социален акт на личността понеже е

            предназначено за една публика. От друга страна обаче нагласата на читателя като ответна

            реакция към определен тип л-ра е не само продукт на индивидуален вкус и предпочитание. Касае

            се за една социална ситуация, която може и трябва да се изследва социологически. Социология

            на л-рата е дял от общата социология.

- Робер Ескарпи – "Социология на литературата".

            -той разглежда три кръга проблеми:
                        •писателят във времето и обществото
                        • издателската интуиция и социални сфери на разпределение на литературни творби

- какво се предлага на пазара
- кой към каква литература посяга
            • усвояване на литературни текстове, творба и публика

Социология на отделни л-рни жанрове – Жорж Гурвич – "Социология на театъра"

            Обръща внимание на това, че самото общество е театър. Негова е сентенцията, че животът много повече прилича на роман, отколкото романът на живота. Дори и най-спонтанните прояви на обществения живот са силно театрални, носят елементите на театъра, всеки индивид изпълнява няколко социални роли, които обикновено не кореспондират една с друга. Театърът от своя страна откликва на театралността в обществото. В резултат на това възниква антитеатъра.