6. Художествена литература и природа...

Худ. л-ра и природата. Принципът на подражанието на природата и принципът на вероятността. Разпадането и преодоляването им в ист. На л-рната наука. Натурфилософия.

Първи етап – за проблема дали изкуството и в частност л-рата е подражание на природата :  

- според Платон:

            - изкуството е просто подражание на природата

            - подражателното изкуство е далеч от действителността

            - => поетите (като хора на изкуството) са далеч от истината; те създават призрачни и

            недайствителни образи; поетът не разполага с необходимото знание, за да бъде подражанието му

            истинско

- според Аристотел:

            - всяко изкуство е подражание, но стремежът за подражание е вроден у човека и наблюдението

            на подражанието носи удоволствие.

-идеите за изкуството като подражание (Платон и Аристотел) се запазват до втората половина на XVIII

Втори етап – края на XVIII започва разпадането на теорията (на Платон и Аристотел)

- Йохан Елиас Шлегел – заменя термина подражание с "подобие"

- Йохан Адолф Шлегел – обръща внимание на това, че действителността на изкуството  представя

                                    премперамента на художника - внася елемента на субективизма на твореца

1770-1780 г. се наблюдава прелом в изкуството, времето на гениите, Хердер "Бурни пориви".

През този период акцентът пада върху творчески продуктивното, върху самия п-с на подражание, на творене. Природата вече е образец и символ на творчеството. Художественото подражание не е механично подражание на природата, а спонтанно действие, дълбоко родствено с творческото в самата природа. На немски се появява терминът съревнование с природата.

Трети етап на развитие е по време на Немското просвещение

- главни фигури – Гьоте, Кант, Хегел, Шилер

- най-дълбоко изложени са в статията на Гьоте "Просто подражание на природата". В нея той посочва 3

                        етапа в отношението на изкуството към природата:
1.         просто подражание - художникът се старае максимално да представи предмета - обект на своето

            изкуство.
2.         маниер - това е индивидуалното възприятие и лично тълкуване; авторът се стреми да 'учуди'

            света със своята оригиналност.
3.         стил - това е висшата степен, оригиналност на художника, която се ражда в процеса на дълбокото

            познание за света и не се губи в създаваните от нея картини на света;в понятието стил се

            съдържат качествата на самата индивидуалност т.е. за Гьоте, според него стилът е хармонично

            единство на субективното и обективното.

Четвърти етап –немския романтизъм.

- Фридрих Шлегел казва, че изкуството трябва да стане мяра на живота и природата
- XIX, Русия, Чернишевски: "Естетическо отношение на изкуството към действителността".

Човек не може абсолютно да догони природата със средствата на изкуството. Изкуството е едно

жалко подражание на природата. Природата не може да се съпостави с изкуството.
- Иван Александрович Гончаров – „Природата е твърде силна и своеобразна за да я вземем така да се каже изцяло, да премерим с нея силата си и непосредствено да застанем редом с нея. От нейната непосредствена снимка ще излезе жалко, безсилно копие. Тя позволява да се приближим до нея само по пътя на творческото въображение. Ученият нищо не създава, а открива готовата и скрита в природата истина, а художникът създава подобие на истината, т.е. наблюдаваната от него истина се отразява в неговата фантазия и той пренася тези отражения в своето произведение. Това ще бъде художествената истина. Художествената истина и истината за действителността не са едно и също нещо. Явлението пренесено изцяло от живота в произведението на изкуството ще загуби истината на действителността и не ще стане художествена истина. Това е така, защото художникът рисува непряко природата и живота, създава тяхното правдоподобие.”

- защо съвършеното произведение на изкуството не изглежда произведение на природата?
            •1. Изкуството не е природа
            •2. Изкуството е природа
            •3. Изкуството стои над природата като духовна дейност
- това са трите принципа, които Гьоте поставя в статията си "За истината и правдоподобието в произведенията на изкуството":

            - съвършеното произведение на изкуството е произведение на човешкия дух и в този смисъл е

            произведение на природата

            - то се поддава на възприятие само на духа заченат и развит в хармония

- истинският любител вижда не само правдата на изобразеното, но и превъзходството на

художествения отбор, духовната ценност на възсъздаденото, надземното на малкия свят на

изкуството.

 ИЗКУСТВОТО И НАТУРФИЛОСОФИЯ

(идеалистическо философско учение, за развитието на природата като цяло въз основа на метафизически предпоставки.)

Има два типа ф-фски с-ми:

• гениална – ф-фът ни поставя в един свят, който се подчинява на човешката мисъл и е контролиран от

                        нея

• натурфилософска – нарича предния тип ф-фия външна спрямо природата. Този светоглед на натурф-фа

                        тръгва от природата, не разделя човека от природата, а ни насочва да търсим мястото си

                        сред нея. Според Барух Спиноза всичко, което съществува в безкрайното битие може да

                        бъде наречено както Бог, така и природа. То се проявява в 2 форми на битието: като дух и

                        като материя. Смисълът на живота на човека е да разбере все по-ясно собственото си

                        отношение към Вселената. Човек е щастлив тогава, когато принадлежи на Вселената не

                        само като природа, а когато и се отдаде съзнателно и се слее духовно с нея.