5. Теория на литературата

Теория на литературата

Наченки на л-рна теория у Платон и Аристотел.

Платон е метафизик. Той създава един вид антиестетика. При него понятието подражание се свежда до копие. Природата е подражание на света на идеите, а изкуството е подражание на природата. За първи път Платон дава рисунък на творческия п-с, особено на вдъхновението, което се поражда първо в подсъзнанието . Поетът има усещането, че вдъхновението и творбата са своеобразно предизвикателство от всевишната сила. Отрича напълно ролята на разума при творчеството, в което не е напълно прав. В "Пирът" е изложена неговата теория за красотата. Човек е обсебен от нея, когато е влюбен за първи път. Също така, според Платон, когато човек започне да се занимава с наука се доближава до света на идеите, но само малцина призвани могат да се докоснат до високите нива на духовното. Платон въвежда в лабораторията на своите идеи диалозите - своеобразни драми на човешкото мислене; митът - ключ към истината; трагедия на чувството и трагедия на мисълта.

Във "Федон", посветен на Сократ, Платон разисква проблема за безсмъртие на човешката душа. В произведението си "Иронията на Сократ" Сьорен Киркегор прави съпоставка между Сократ и Платон. Иронията, това е да твориш едно, под което се разбира друго. Била е оръжие срещу тогавашната софистика (илюзорното знание).

Киркегор смята, че Сократ предхожда и води Платон, но ф-фът измежду двамата всъщност е Платон. Сократ използва иронията за да освободи човешкото съзнание и да го насочи към абстракция на мисълта. Доброто не винаги е полезно, истинското - съществуващо. Според Киркегор иронията е безкрайна, абсолютна негативност. Мисленето на ф-фа е затворено, на учения - отворено, а на ироника - устремено към безкрая насочен към абсолютния негативизъм. – това е засегнато в Исак Паси, но не е обяснено особено добре.

Аристотел е първият, който събира знания от различни области на науката, с-матизира ги и се опитва да стигне до едни по-общи изводи.

Платон се опитва да стигне мистичния свят на идеите, като се освободи от разума, от всичко материално и земно, а Аристотел е устремен към същия този свят, но е здраво стъпил на земята, основаващ се на разума и материята.

Така определя разликата между тях Гьоте: "Платон се стреми към висините, а Аристотел е строител земен"

Платон изисква стриктно копие, а според Аристотел художникът подражава не на единични неща, а на общото, залегнало в тяхната основа. Задачата на историка е да описва станалото, а поетът трябва да се домогва до възможното по вероятност и необходимост т.е. Аристотел допуска и намеса на въображението и поради това определя поезията като по-ф-фска от историята. Приоритетът на интересите му засяга съдбовни кризи, засяга драмата и трагедията, засяга въпроса и за епоса, а лириката е много слабо застъпена в неговата класификация на л-рните родове.

Според логиката на Аристотел съществува съответствие между възприятие и мислене от една страна и битие от друга, затова принципът на подражанието е обективен. Аристотел намира задачата си за изчерпана в обективен анализ на готовото дело на художника. Той не прави причинно изследване. Методът му е описателен и рационалистичен. Дефинира линейните форми, разчленява ги и установява правилата, по които те се обединяват в по-висши системи.

Основни задачи на теория на литературата

-           социология на л-рата: да се проследи и види мястото на това изкуство в обществото; соц.

            отношения между публика и писател. Л-рата не само отразява състоянието на едно

            определено общество, но и изразява копнежите на едно общество, което тепърва ще се ражда

            тя е сеизмограф на соц. проблеми; л-рата като соц. факт с влияние върху съседни л-ри;

-           психология на творчеството: теория за духовния живот и творческия процес; да се погледне

            изкуството откъм твореца;

-           литературна морфология: изследване на самото произведение като модел, техника, форма,

            структура;

От 1982 г. започва реакция спрямо литературната теория. Пионери са Стивън Неп и Уолтър Бен Mайкълс. Тази реакция се изразява в движението "out of the theory".