4. История на литературата

История на литературата

Историята на л-рата възниква късно. Древна Гърция и Древен Рим не я познават като наука. Същото се отнася и до древните източни к-ри и средновековна Европа. През Средновековието индивидуалността не се зачита, владее теологическото съзнание. Епохи, които толерират колективното мислене, не дават възможност за развитие на изкуството. Л-рното творчество е немислимо без известно достойнство у човека.

Човекът обърнал внимание, че трябва да създаде история на л-рата, е Франсис Бейкън. Според него, тя е само част от гражданската история, която се разделя на същинска, гражданска, църковна и на книжнината и изкуството. Именно третата история изразява гения и х-ра на всеки народ. Бейкън дава насоки за предмета, обема и границите, за методите на изследване, като обръща внимание, че един историк трябва да проникне в разнообразните причини за л-рните явления.

Задачата на л-рната история е да възпроизвежда с един вид вълшебна сила л-рния гений на всяка епоха. Трябва да изминат още два века преди л-рната история да се развие като наука. Нейната поява е свързана с новия европейски историзъм от втората половина на XVIII век. По това време в Европа е векът на Просвещението, модерният историзъм на епохата е определян като духовна революция.

Новият поглед върху човешкия живот се състои в заместването на едно генерализирано наблюдение на историческите п-си с едно индивидуализиращо наблюдение. Индивидуалното трябва да бъде свързано и търсено във всеобщите закономерности и типове на човешкия живот. Индивидуалното, както при отделния очвек, така и при различните общества, се разкрива само чрез развитието.

Един от пионерите на този историзъм е Волтер - "Опит върху нравите и духа на народите". В своя труд "Нова наука" Джамбатиста Вико определя логиката на к-рологията като нещо различно от кръга на математическото и природонаучно познание. Произведенията на л-рата и к-рата обединяват условията, върху които почива едно пълноценно познание. Вътрешната с-ра на тези произведения е достъпна за човешкия дух, защото сам той е техен творец.

Йохан Готфрид Хердер Един от създателите на История на л-рата като наука и може би човекът, който има най-голям принос за нейното развитие. За него се казва, че има три глави - на ф-ф, на историк и на езиковед. С направлението "Бурни пориви" е свързан един завой в историята на европейската култура. През 1769 г. Хердер пише "Журнал на моето пътуване". Той пътува по море и осъзнава, че мисленето в подвижни хоризонти разкрива реалности. Той въвежда принципа л-рните произведения да се изучават според годината и епохата, в която са създадени. С него започва междук-рната ф-ристика. Най-значителният му труд е "Идеи върху философията на историята на човечеството". В тази негова работа е включен и очерк върху българското богомилство. Той оценява способността на всеки народ да създава култура. "Поезията е естественият, матерен език на човека, а първият човек е и първият поет". Езикът е първична поезия! Основните идеи на труда са:

1) в ист. не е на лице праволинеен п-с на усъвършенстване на човечеството

2) ист. е следствие и всеки максимум в нея е несъстоятелен; оттук губи значение идеята за

    един привилигирован народ и епоха в изкуството

3) всеки п-с е в същото време и загуба, човешкият род не е способен на никакво

    съвършенство и пробивайки си път напред той винаги е принуден да изостави нещо.

Най-великата идея на Хердер е идеята за хуманността, която е самата човешка природа. Хуманността е естествено условие за трайността на историческото битие на човека.

XIX век е векът на разцвета на историята на л-рата.

в Германия - Вилхелм Шерер,

във Франция - Гюстав Лансон,

в Италия - Джузепе де Санктис,

в България - Арнаудов, Пенев, Шишманов.

През ХХ век се наблюдава упадък. Опит за възраждане прави германецът Херман Корф - "Духът на Гьотевото време", изследва историята на л-рата от духовна гледна точка. Марксистка история на л-рата, постулат: "Животът на едно об-во може да се раздели на база (икономика) и надстройка (изкуство). ОПОЯЗ - отричат историзма в л-рата. Ханс Роберт Яус  - „Възприятие на изкуството от страна на публиката”. Писателят създава своята л-рна творба за публиката, но зависи и тя как ще я приеме. Историческият живот на л-рата е немислим без нейния адресат и без неговото активно участие. Отражение на историята на л-рата към други научни дисциплини

1) История - историята на литературата има отношение към гражданската история. Човек

трябва да има поглед върху общата история, за да може да работи върху един по-висш

продукт като история на литературата.

2) Социология - изкуството се създава в рамките на обществото, то трябва да бъде оценено;

и най-великият шедьовър има дълго социално развитие.

 3) Психология - обща и диференциална психология на литературното творчество,

народопсихология и социална психология. Проблеми, които обхваща история на л-рата

1) Социални предпоставки за развитието и появата на л-рата на един народ - колективизъм,

индивидуализъм, икономически ф-р, образователен ф-р.

 2) Психологическа закономерност - чисто субективна, умствени постижения, творчески

идеи - те са в хармония с типични п-си на мислене, чувства, индивидуалните постижения

са свързани с присъдата на всяко поколение.

 3) Традиции и влияние - никога не са случайни. Известно чуждо произведение може да упражни по-дълбоко влияние върху друга л-ра, ако има сходства в социалните и к-рните условия.