Оценъчност, историзъм и теоретизъм в
познанието за литературата. Литературна критика.
1. Л-рна критика
Всяка л-рна епоха, имайки велики
писатели, има и велики критици. Критическият ум е несъвместим с фанатизма, с
пламенното убеждение, нито с каквото и да било пристрастие. Стои в опозиция
спрямо ф-фии, теории, с-ми, защото всеки човек, който създаде теория е склонен
да предпочете нея и да отрича останалото. За критическия ум няма нищо
неприкосновено, новото непрекъснато го привлича.
XVII век
- Франция (Класицизъм)
- Молиер, Николо Боало;
XVIII век
- Англия
(Просвещение) - Суифт, Дефо, Самуел Джонсън - великият литературен диктатор;
- Франция
(Просвещение) - Дени Дидро;
- Германия
(Просвещение) - Шилер, Лесинг;
XIX век
- Русия - Пушкин,
Лермонтов, Достоевски, Висарион Белински;
- Франция - Френски
романтизъм - Юго, Балзак, Стендал, Шарл Огюстен Сент-Бьов.
- България
(Възраждане) - първият български критик е Нешо Бончев. След освобождението
най-значимите фигури са
М. Арнаудов и Боян Пенев. Цветан Стоянов поставя основните
проблеми в
българската л-ра. Пише "Геният и неговият наставник" за влиянието на
цензурата
върху творчеството на
Достоевски. Не успява да завърши труда си. През първата половина на
ХХ изпъква името на
Иван Мешеков.
ХХ век
ХХ век
- Скандинавски народи
- Ибсен, Лагерльоф, Георг Брандес - оказва влияние и върху
Л-рно-историческия
метод в България. Българите са скептици, а критицизъм се развива на
базата на
скептицизъм.
2. Видове критика
- догматическа - критикът-догматик си съставя или възприема някаква теория и ако
- догматическа - критикът-догматик си съставя или възприема някаква теория и ако
творчеството на
писателя съответства с нея - добре, ако ли не - лошо. Развива се в епохи на
авторитаризъм и
тоталитаризъм
- импресионистична - импресионистичната критика е обратната на догматичната. К-кът не
- импресионистична - импресионистичната критика е обратната на догматичната. К-кът не
робува на догми, а на
своите впечатления. Оттам идва и самото име – фр. impretion –
впечатление.
Импресионистичната и догматичната критика са двете страни на една монета.
Обикновено се
развиват заедно. Например в България през втората половина на ХХ
Ан. Франс: "Добрият
критик е онзи, който знае да разкаже приключенията на душата
си сред
майсторските произведения. Обективна критика няма..."
- аналитична - изисква безпристрастие, да не се налагат на писателя вкусове и идеи, които не са
- аналитична - изисква безпристрастие, да не се налагат на писателя вкусове и идеи, които не са
присъщи на неговата
природа. Чрез к-ката се разкрива духа на писателя.
Голямата задача на
к-ката е не да раздава присъди, а да разбере и обясни (Сент-Бьов). За да улови
тайната на личността критикът трябва да притежава дарба за превъплъщаване и
разбиране на чуждия живот.
Два са етапите в творческия п-с на к-ка:
- вживяване – Белински казва – това е
догонване по вътрешен път на автора, да се вживееш в света
на
другия с късче от себе си.
- к-чески анализ – след п-са на вживяването
следва п-сът на дистанциране от автора. Това е
к-ческият анализ в
неговия ход влизат цялата к-ра и познания на к-ка. За този п-с Белински
казва – к-кът трябва
да поиска от поета да бъде верен не на предписаното му от вас
направление, а на
своята вътрешна последователност. К-ката предполага екстаз, изкуство и
интуитивна мисъл и от
друга стр. анализ, т.е. поставяне к-ката на границата между изкуство и
наука. Например
Лесинг е един от първите големи европейски к-ци, дава тласък на
развитието на
естетиката и създава първите качествени драми в немската драматургия. Сент-
Бьов, най-великият
френски критик на XIX век пише и лирика под псевдоним Андре Мороа.
В изкуството не
всичко е вдъхновение, има и много работа и много к-ка. По този повод Томас
Елиът казва, че действително по-голямата част от труда на автора при създаване
на някое произведение е по същество к-чески труд. Той казва още, че най-жизнената
к-ка е тази на добър и опитен писател върху собствените му произведения. Това е
най-висшата к-ка и някои писатели превъзхождат други само по това, че
притежават изключителни к-чески способности.
Има различни мнения
по въпроса за разграничаването между художествения и л-рно-научния текст.
Деконструктивистите свалят границите между тях, а Фридрих Шлегел нарича к-ката
основен жанр на художествената л-ра, чиито предмет се явявал самата л-ра. Писателят
има синтетична мисъл, а -кът е аналитик. Гьоте казва, че призванието на поета е
да съединява, да сключва в едно цяло неравни части, а това на к-ка е да
разединява, да разчленява на части цялото. Томас Елиът определя като абсурдна
мисълта, че к-ката е самостоятелна творческа дейност. Тя винаги служи на
определена цел, която грубо казано представлява тълкуване на произведенията на
изкуството и възпитание на естетическият вкус.
Влияние на критиката върху публиката и становище на
писателите по този въпрос
Пушкин: "Състоянието
на к-ката само по себе си показва степента на образованост на самата л-ра"
Теофил Готие нарича
к-ците "евнуси в л-рата".
Зоил - символ на
лош к-к, Аристарх - на добър. Иван Шишманов е застъпник на добронамерената
к-ката.
Шарл Огюстен Сент-Бьов (1804-1869)
Той е скептик,
съмняващ се в разума и абсолютните закони, чужд на школи и доктрини и
непостоянен в своите разбирания. Идеологически противник е на Иполит Тен.
Занимава се с физиология, от която се научава да предприема анатомически
експерименти в психологията. Според него не е възможно да бъде разбран един
писмен документ преди да бъде разбрано душевното състояние, от което е
произлязъл, преди да бъде създадена представа за личността, която го е
сътворила. Това предвижда систематизация, изграждане на психология на л-рното
творчество.
"Каквото
дървото, такъв и плодът. Л-рното изследване ме води съвсем естествено към едно
изследване на духовното"
Бьов търси скритата
истина, мъничкото, което обяснява всичко. Той изследва всичко свързано с живота
на писателя. Методът му е определян като психобиографичен, но по-скоро е
синтетичен. Емил Фаге е негов последовател, но методите му са строго фиксирани
в сферата на индивидуалната психология. Издава трудове посветени на френската л-ра
между XVI - XIX век. Номиниран е за Нобелова награда.
New criticism
Течение в
английската, американската и френската к-ка на ХХ век, което разглежда
художественото произведение като ценен сам по себе си поетически феномен и го
анализира без опората на обществените, историческите или биографичните фактори.
Създава се в американските колежи от млади преподаватели и студенти, бунтуващи
се срещу рутината в критиката. Основният принцип е "затворен прочит",
т.е. разглеждане на текста като нещо самостоятелно. Смятат, че изкуството дава
представа за цялостният предмет. Името произлиза от книгата на Джон Ронсън -
"Нова критика". Основни представителни - Клийнт Брукс, Алън Тейт,
Робърт Пен Уорън.
No comments:
Post a Comment