Tuesday, 19 August 2014

3. Оценъчност, историзъм и теоретизъм в познанието за литературата. Литературна критика.

Оценъчност, историзъм и теоретизъм в познанието за литературата. Литературна критика.

1. Л-рна критика
Всяка л-рна епоха, имайки велики писатели, има и велики критици. Критическият ум е несъвместим с фанатизма, с пламенното убеждение, нито с каквото и да било пристрастие. Стои в опозиция спрямо ф-фии, теории, с-ми, защото всеки човек, който създаде теория е склонен да предпочете нея и да отрича останалото. За критическия ум няма нищо неприкосновено, новото непрекъснато го привлича.

XVII век
- Франция (Класицизъм) - Молиер, Николо Боало;
XVIII век
- Англия (Просвещение) - Суифт, Дефо, Самуел Джонсън - великият литературен диктатор;
- Франция (Просвещение) - Дени Дидро;
- Германия (Просвещение) - Шилер, Лесинг;
XIX век
- Русия - Пушкин, Лермонтов, Достоевски, Висарион Белински;
- Франция - Френски романтизъм - Юго, Балзак, Стендал, Шарл Огюстен Сент-Бьов.
- България (Възраждане) - първият български критик е Нешо Бончев. След освобождението
най-значимите фигури са М. Арнаудов и Боян Пенев. Цветан Стоянов поставя основните
проблеми в българската л-ра. Пише "Геният и неговият наставник" за влиянието на цензурата
върху творчеството на Достоевски. Не успява да завърши труда си. През първата половина на
ХХ изпъква името на Иван Мешеков.
ХХ век
- Скандинавски народи - Ибсен, Лагерльоф, Георг Брандес - оказва влияние и върху
Л-рно-историческия метод в България. Българите са скептици, а критицизъм се развива на
базата на скептицизъм.

2. Видове критика
-           догматическа - критикът-догматик си съставя или възприема някаква теория и ако
творчеството на писателя съответства с нея - добре, ако ли не - лошо. Развива се в епохи на
авторитаризъм и тоталитаризъм
-           импресионистична - импресионистичната критика е обратната на догматичната. К-кът не
робува на догми, а на своите впечатления. Оттам идва и самото име – фр. impretion –
впечатление. Импресионистичната и догматичната критика са двете страни на една монета.
Обикновено се развиват заедно. Например в България през втората половина на ХХ
Ан. Франс: "Добрият критик е онзи, който знае да разкаже приключенията на душата
си сред майсторските произведения. Обективна критика няма..."
-           аналитична - изисква безпристрастие, да не се налагат на писателя вкусове и идеи, които не са
присъщи на неговата природа. Чрез к-ката се разкрива духа на писателя.

Голямата задача на к-ката е не да раздава присъди, а да разбере и обясни (Сент-Бьов). За да улови тайната на личността критикът трябва да притежава дарба за превъплъщаване и разбиране на чуждия живот.
 Два са етапите в творческия п-с на к-ка:
- вживяване – Белински казва – това е догонване по вътрешен път на автора, да се вживееш в света
            на другия с късче от себе си.
- к-чески анализ – след п-са на вживяването следва п-сът на дистанциране от автора. Това е
к-ческият анализ в неговия ход влизат цялата к-ра и познания на к-ка. За този п-с Белински
казва – к-кът трябва да поиска от поета да бъде верен не на предписаното му от вас
направление, а на своята вътрешна последователност. К-ката предполага екстаз, изкуство и
интуитивна мисъл и от друга стр. анализ, т.е. поставяне к-ката на границата между изкуство и
наука. Например Лесинг е един от първите големи европейски к-ци, дава тласък на
развитието на естетиката и създава първите качествени драми в немската драматургия. Сент-
Бьов, най-великият френски критик на XIX век пише и лирика под псевдоним Андре Мороа.

В изкуството не всичко е вдъхновение, има и много работа и много к-ка. По този повод Томас Елиът казва, че действително по-голямата част от труда на автора при създаване на някое произведение е по същество к-чески труд. Той казва още, че най-жизнената к-ка е тази на добър и опитен писател върху собствените му произведения. Това е най-висшата к-ка и някои писатели превъзхождат други само по това, че притежават изключителни к-чески способности.
Има различни мнения по въпроса за разграничаването между художествения и л-рно-научния текст. Деконструктивистите свалят границите между тях, а Фридрих Шлегел нарича к-ката основен жанр на художествената л-ра, чиито предмет се явявал самата л-ра. Писателят има синтетична мисъл, а -кът е аналитик. Гьоте казва, че призванието на поета е да съединява, да сключва в едно цяло неравни части, а това на к-ка е да разединява, да разчленява на части цялото. Томас Елиът определя като абсурдна мисълта, че к-ката е самостоятелна творческа дейност. Тя винаги служи на определена цел, която грубо казано представлява тълкуване на произведенията на изкуството и възпитание на естетическият вкус.

Влияние на критиката върху публиката и становище на писателите по този въпрос
Пушкин: "Състоянието на к-ката само по себе си показва степента на образованост на самата л-ра"
Теофил Готие нарича к-ците "евнуси в л-рата".
Зоил - символ на лош к-к, Аристарх - на добър. Иван Шишманов е застъпник на добронамерената к-ката.

Шарл Огюстен Сент-Бьов (1804-1869)
Той е скептик, съмняващ се в разума и абсолютните закони, чужд на школи и доктрини и непостоянен в своите разбирания. Идеологически противник е на Иполит Тен. Занимава се с физиология, от която се научава да предприема анатомически експерименти в психологията. Според него не е възможно да бъде разбран един писмен документ преди да бъде разбрано душевното състояние, от което е произлязъл, преди да бъде създадена представа за личността, която го е сътворила. Това предвижда систематизация, изграждане на психология на л-рното творчество.
"Каквото дървото, такъв и плодът. Л-рното изследване ме води съвсем естествено към едно изследване на духовното"
Бьов търси скритата истина, мъничкото, което обяснява всичко. Той изследва всичко свързано с живота на писателя. Методът му е определян като психобиографичен, но по-скоро е синтетичен. Емил Фаге е негов последовател, но методите му са строго фиксирани в сферата на индивидуалната психология. Издава трудове посветени на френската л-ра между XVI - XIX век. Номиниран е за Нобелова награда.

New criticism

Течение в английската, американската и френската к-ка на ХХ век, което разглежда художественото произведение като ценен сам по себе си поетически феномен и го анализира без опората на обществените, историческите или биографичните фактори. Създава се в американските колежи от млади преподаватели и студенти, бунтуващи се срещу рутината в критиката. Основният принцип е "затворен прочит", т.е. разглеждане на текста като нещо самостоятелно. Смятат, че изкуството дава представа за цялостният предмет. Името произлиза от книгата на Джон Ронсън - "Нова критика". Основни представителни - Клийнт Брукс, Алън Тейт, Робърт Пен Уорън.

No comments:

Post a Comment