Класификация на гласните. Тема 12

IV. 5.Класификация на гласните: артикулационна - по редове, по издигане на езика, по участие на устните, по дейност на мекото небце; акустична - по височина на тона, по окраска, по трайност (квантитет).

Всяка гласна притежава двойна окраска/тембър/
1)вокална окраска-тембър на гласната. Вокалният тембър е типичен за отделната гласна(периодично повтаряща се съвкупност от резонанси със сравнително постоянна височина и сила)
2)гласова-тембър на гласа-индивидуалне за всеки човек

I.Характеристика на гласните от артикулационно гледище:

1.Според движението на езика във водоравна плоскост гласните се разпределят в три реда: преден, среден и заден.
a)Гласни от преден ред : всички разновидности на e и i (дълги и кратки, отворени и затворени); кратки и дълги ü и ö в немски, във френски дълго и кратко u, затворено и отворено ö, æ в английския, в турски ü и ö, в албански у.(български-Е, И)
б)Гласни от заден ред: о и u в повечето езици, например славянски, немски, английски, италиански, турски и т.н.; дългото а в немски, в английски.(български-О, У)
в)гласни от среден ред: бълг-А, Ъ
2. Според движението на езика в отвесна плоскост гласните се разпределят на гласни с високо положение (всички видове i, ü, румънското î, руското ы, дълго и кратко u в немски и френски; бълг.-И; У), гласни с полувисоко/средно положение (всички видове е, ö, э, о, българско ъ, румънско â, албанско ë, турско ı, задно λ в английски;бълг-О,Е,Ъ) и гласни с ниско положение (А в български, руски, чешки, задно α във френски и английски и др.).
3. Според участието на устните гласните се делят на неустнени/нелабиални и устнени/лабиални(О; У)
4. Според дейността на мекото небце(затваря или не носната кухина): носови/назални и неносови/орални (чисти):
а) неносови/орални:При учленяването на оралните гласни мекото небце чрез свиване на отделни мускули се свива назад и се притиска плътно до задната стена на устната празнина над носоглътката. В резултат на това носовата празнина се изключва за издишната струя, която минава само през устната кухина.
*Неносови са гласните в български, руски, сръбски, немски, чешки, турски, английски и др.
б)носови/назални:към характеристичния тон на устната кухина се прибавя и носов призвук.
*старобългарски-Ѫ и Ѧ; полски; френски
5.Според степента на мускулно напрежение гласните се делят на напрегнати и ненапрегнати-различно по степен е напрежението на дейните говорни органи и на стените на надгръклянните празнини. Колкото по-напрегната е мускулатурата на езика, устните и мекото небце, колкото по-твърди са стените на устната празнина, толкова по-ясен, по-отчетливо изразен е тембърът на съответната гласна и обратно. Ако стените на резора на горните празнини са меки, мускулатурата на дейните говорни – отпусната или слабо напрегната, гласната звучи глухо, с не така ясно определена окраска.  Гласните в българския език са малко по-напрегнати от неударените гласни. Общо взето гласните в славянските езици са ненапрегнати. Истински напрегнати гласни се срещат във френски, немски и др.

II. Характеристика на гласните от акустично гледище:

1. Според височината на характеристичния тон:
а)гласните от предния ред (Е и И) са високи,
б)Гласните от средния ред -средни/ неутрални-А, Ъ;
в)гласните от задния ред (Уи O) са ниски.
2. По украска-затворени и отворени- в други езици,за българския този критерий не се отнася, гласните заемат средно положение.
* немски, френски и др.
3. Разлика по трайност – противопоставяне на дълги и кратки гласни.Чрез противопоставянето на дълги и кратки гласни може да се различи звуковия облик на думата и формите, които иначе си приличат напълно. Този критерий не се отнася до българския език.
* Характерно е за чешки, сръбски, немски и др. Дългите гласни в тези езици траят два пъти повече от кратките. Във финския език съотношението е 3:1.