2. Методи на литературна наука

Методи на литературната наука

Дори сред най-добрите учения има такива, които отричат нуждата от методология и методи. Според тях само здравия разум и вродените логически закони са достатъчни за да контролират изследването . Когато твърде много започне да се обсъжда методологията на дадена наука, това говори за нейния упадък. Без методология не може да има сериозна наука.

а) Емпирически (индуктивен) метод

Негов основател е английският философ Франсис Бейкън, един от основателите на материалистическата школа и на новата опитна наука. Значението на Бейкън се простира от XVI век до втората половина на XIX век. Има хипотеза, че всъщност той е Шекспир. Дейността му е към пропаганда на науката и посочване на нейното първостепенно значение за човечеството. Най-значителният му труд е "Великото възстановяване на науките", в него той излага основната си идея, а именно признаване за единствен извор на знанието опита да отхвърлим всяко предубеждение и особено вярата в авторитети. Вместо да повтаряме общоприетите заблуди, да се вдъхновим от критиката и експеримента. Той опитва да намери границите на човешкия разум. Според него човек вярва в истинността на това, което предпочита. Той отхвърля трудното, защото няма търпение да продължи изследването. Създава учение за идолите, които обременяват човешкия разум.
- идоли на реда: вкоренени в самата природа н а човека; човешкият ум е като неравно огледало, което примесвайки към природата своята природа, отразява нещата в изкривен и обезобразен вид;
- идоли на пещерата: Платон - всеки човек има своя собствена пещера, която отслабва и изопачава светлината на природата;
- идоли на площада: те проникват в разума, заедно с речта. "Хората вярват, че техният разум заповядва на думите, но се случва така, че думите обръщат своята сила срещу разума". К. Павлов: "Не идеите, а думите могат да унищожат света".
- идоли на театъра: вселили са се в разума

б) Дедуктивен метод

Основател на дедуктивния метод е Рене Декарт (Cogito ergo sum). С него е свързано методическото съмнение. Дедуктивният метод тръгва от хипотезата към фактите. Негови основни инструменти са интуицията и дедукцията. Под интуиция се разбира не изменчивите свидетелства на сетивата или измамното съждение на едно въображение, а схващането на един здрав и внимателен ум, схващане тъй лесно и очевидно, че не оставя никакво съмнение относно това, което разбираме. То се поражда от светлината на разума и поради това е по-сигурно ор самата дедукция. Самите първи начала могат да бъдат познати чрез интуиция и напротив, далечните следствия могат да бъдат разпознати само чрез дедукция (т.е. от даден принцип да изведем някакви следствия).
Хуманитарните науки спадат повече към индуктивните методи, а природните скланят повече към дедуктивните, тъй като оперират с аксиоми върху явлението. През XX век индуктивните методи отстъпват на дедуктивните!

в) Сравнителен метод

За да разберем културата на един народ трябва да я сравним с другите култури. Методът се изразява в способността на индивида или конкретната култура за творчески синтез. Развива се през XIX век с развитието на сравнителното езикознание, фолклор, както и с прилагането му в социологията. Изучава заемки, пренасяне, пряко влияние. Чрез него се изучава историческото развитие и потеклото на известни явления (Ренесансът възниква в Италия и оттам се разпространява; Хайне <=> Славейков). Също така сходства между отделни култури, които нямат контакт помежду си, но имат едно и също социално ниво на развитие. Те не се дължат на влияние, а имат сходства в нивото на съответното социално развитие.
Пример: произход на сатирата в три културни среди - Древна Гърция, древните келти и араби.