2. Литературата от епохата на Възраждането

Тема 2

 Литературата от епохата на Възраждането

1. Название. Литературата която е създадена от периода на БВ-дане е част от огромния масив на Новата БГ литература. Тя се различава от Средновековната (старобългарска) и по език, и по проблеми, и по жанрове и по тип художественост.
2. Произход (генезис). Проблемът за произхода на Възрожденската литература е свързан с отричане или защита на връзките и с старата БГ л-ра.

А) от една страна възрожденските автори съзнателно търсят нови пътища за развитие и се стремят да се откъснат от старата традиция

Б) мнението на другите изследователи, е че корените на В. л-ра са в корените на чуждите литератури – като пряко влияние и като типологическо сходство. И двете тези имат своите основания. Неоспоримо е че на този етап културата ни е силно повлияна от тази на съседните балкански народи (сръбска и гръцка) от 40 –те години на 19в започва и силно влияние на руската литература, чрез нея на френската и немската. Засилва се и интересът към културата и книжовността останалите славянски народи. Самите възрожденски книжовници у нас са проникнати от убеждението, че е крайно необходимо да се изучава световна литература. Нешо Бончев казва: „Европейската литература в своите гениални произведения трябва да стане рано или късно наше благо и да се вкорени в нас.” Огромното желание на българския читател да се приспособи към Световните литературни движения и тенденции е причината у нас да наблюдаваме един литературен художествен феномен т.нар побългаряване. За него е характерно, че се запазва като цяло сюжетът на чуждестранното произведение – т.е. основни случки и събития не се изменят. Променят се обаче времето и мястото на действието, имената на героите, облеклото, нравите и обичайте за да им се предаде БГ характер. Побългаряването е необходимост и е наложено не само от възприемателните способности на БГ читател, но и от желанието на авторите да поставят общочовешки теми и проблеми в нашата култура.

      За генезиса на ВЛ-ра имат дамаскинарите и предшествениците на П. Хилендарски. На практика те осъществяват прехода от Стара към Възрожденска литература, Ст. БГ жанрове постепенно се вплитат в структурата на ранните Новобг. съчинения. Нещо повече – много теми и идеи, много образи от Средновековната книжнина продължават да се откриват и в новата литература. Това е една интересна специфика: за разлика от европейския читател, БГ не гледа на средновековната литература като на догматична и консервативна. Тъкмо на против – за него тя е не пресушим извор на национална гордост и дори го вдъхновява за национално самоосъзнаване.

      Третата важна линия, която определя спецификата на ВЛ-ра е фолклорът. Влиянието на народното творчество може да се открие на различни нива: чрез неготовите образи, мотиви, чрез основните жанрове и най – вече чрез нравствените принципи, които усвоява. БВЛ се създава под въздействието на неравенството по време, по национална принадлежност, по тип на художествено – естетическото възприятие и изражение. Това я прави толкова многопластово явление и определя нейния неповторим колорит. Като цялостно внушение тя продължава и синтезира най-доброто от традицията през преходните столетия.

3. Периодизация на ВЛ-ра. Подходите за определяне на периодите на БВЛ са много и различни. За основен критерии обикновено се вземат историческите процеси или времето в което дадена творба е създадена. Втория фактор винаги е в тясна връзка с езика, на които тя е написана и с основните проблеми от съдържанието и. Още през 1856г. лит. Историк Александър Балан без да отделя ВЛ-ра от цялостния дял на книжовността от новия период, посочва 2-ва етапа – време на възраждане и време на национални борби. Сравнително близка периодизация предлага и проф. Иван Шишманов. Той говори за епоха на национално възраждане (1762 - 1860) и епоха на политическо възраждане, което той смята, че започва с Раковски и завършва с Освободителната война. Като набляга на необходимостта от комплексен подход, отчитащ и съдържанието и формата на литературната творба проф. Боян Пенев пък се обявява категорично с/у периодизиране. Той смята, че това е форма на опростяване на самата литература и и на процесите, които текат в нея.

      Най – добре е да се придържаме към периодизацията която се възприема от БАН и се налага през последните 50 години. Тази периодизация е подчинена на чисто исторически принцип и според нея можем да говорим за два основни етапа, като първият от тях има два подпериода:

      I – я етап според БАН е разположен от времето от средата на 18 век (Паисиевата история) до средата на 19 в. този етап се разграничава на 2-ва подпериода:

А) от Паисий до средата на 20-те години на 19 в. – начало на нова БЛ, при която книжовните явления имат подчертано просветителски характер.

Б) от 20 – те години на Кримската воина (период на П. Берон, на възникване на светските училища, на утвърждаване на светския език)

II –я етап според БАН е от Кримската до Руско турската освободителна война  - времето на национално – освободените борби и на появата на реалистичната литература.

      По – различна концепция от големия изследовател на Възраждането Дочо Леков. Той прилага като основен критерии литературното поколение. Под литературно поколение той разбира относително елинство от хора на приблизително еднаква възраст, свързани с общи политически, социални стопански възгледи поради което имат и сходни виждания за възпитанието културата и художествените ценности. Сп. Леков във ВЛ може да се говори за:

      А) преходен период (края на 16 до 1-то десетилетие на 19в)

      Б) от 20 –те до 30 –те години на 19в. – време, което той нарича пред литературно поколение на енциклопедистите – неговите представители са основни дейци на просветата и образованието

      В) 1- то литературно поколение, чието ядро се оформя през 40 –те год. на 19в. Към него влизат Найден Геров, Иван Богоров, Добри Чинтулов и други това са авторите даващи на модерните литературни жанрове.

      Г) 2 – ро лит. Поколение (от 70 –те години нататък) с представители Христо Ботев и Любен Каравелов.

      Енциклопедисти -àенциклопедия – справочник по всички области -àчовек с разностранни интереси и сравнително добри познания в много области на науката.

      Един от най – оспорваните моменти във връзка с периодизацията на БВЛ е въпроса за нейното начало. Този въпрос е бил обект на спорове още през самата епоха. Така например възрожденските интелигенти Васил Априлов, Юри Венелин, Георги Раковски посочват за начало 30 –те години на 19в. Друг възрожденец Марин Дринов измества началото и със 70 години по – рано свързва го с „История Славянобългарска” (1862) тъкмо неговото виждане днес се приема в лит. наука.

      Много дискусионен е и въпроса за края на БВЛ. Не съществуват резки граници м/у нея и след освобожденската такава. Особено в първите 15 год. обликът на нашата култура се дава и от авторите творили и преди 1878 год. нещо повече днес дори се говори за т. нар Румелийски период т.е. в времевите граници на ВЛ се включва и периода и до Съединението.

3. Специфика на БВЛ по времето когато се формира Новата БГ лит-ра, традицията на средновековната книжнина все още продължава да е жива. Интересът към нея през 19в дори се засилва. В тогавашните светски училища например са били изучавани основните религиозни книги. Някои от тях се издават на печат дори част са адаптирани за аудиторията на малките. По същото време освен писмената литература е масово разпространена и устната книжнина. Така се оказва, че ВЛ-ра възниква в присъствието на 2-ве други културни формации които не са загубили влиянието си. Затова в ранните етапи когато се стреми да намери собствената си физиономия, Новата литература полага усилия да се разграничи от вече съществуващата. В по – късния етап на Възраждането се наблюдава противоположната тенденция да асимилира. Трябва да се отчита, че едновременно период у нас се засилва и влиянието на чуждите литератури. С други думи ВЛ-ра синтезира няколко пласта.

Самите книжовници непрекъснато изтъкват, че това което създават като книжнина е на „ползу роду” т.е. дейността е мотивирана не от личен интерес, а от желание да разширят националната култура. Неслучайно най – талантливите велики писатели са били и подбудители за национално освобождение. Затова тази лит-ра се характеризира със силно изразена политическа ангажираност.

Трябва да държим сметка, че до 40 – те години на 19в. самото понятие „литература” има по – широки изменения. Към него се включва почти всичко, което е писмена, а не устна култура. Например към ВЛ принадлежат и историческите съчинения епистоларната (писмата) и учебникарските издания. Затова в много случай е по уместно да се говори за Възрожденска книжнина, а не за литература. Всъщност модерна литература от художествен тип и то в тесния съвременен смисъл на това понятие можем да говорим чак след 40 – те години на 19в.

Друга нейна специфика, е че ВЛ проявява подчертан интерес към факта. Тя разчита повече на достоверното, отколкото на функционалното, т.е. предпочита да показва това което наистина е било, а на да го разкрасява с художествена измислица. Повечето от разказите, повестите, драмите от този период са записани въз основа на действителни случки и много често те са били свързани със самия разказвач.

Що се отнася до метода, БВЛ предлага нееднородни похвати. Но все пак най – силно изразения художествен метод е реализмът. Той кара авторите да се стремят към колкото може повече правдоподобност при литературното изображение на живота.