3. Литература на прехода

Тема 3

 Л-РА НА ПРЕХОДА

В литературно –историческата наука периодът от края на 16 до средата на 18в. е прието да бъде наричан преходна епоха.  Самото му название подсказва, че основателите му го обмислят като време на обществена трансформация когато от стопанска и културна гл.т. обществото  се пренастройва и преминава от стадия на средновековна към модерната епоха. През същият период стават значими преобрази в лит. Това е финалният етап на ст.БГ книжнина. Той е свързан с трансформацията както на авторското, така и на читателското съзнание. Все по-ясно се очертава патриотичната цел на  литературното изкуство., а самите създатели започват да усещат нуждата от разширяване на инфо не само по отношение на религиозната доктрина, но и по посока на практически приложимите обективни знания за живота. Оформят се 2гр.творби, играещи важна роля за процеса на промяната: католическата книжнина (сборници със смесено съд-е) и дамаскинарска л-ра. Представителите на католическата книжнина са Филип Станиславов, Петър Бакшев и Кръстю Пейкич. Те следват традицията на чуждия автор Дамаскин Студит, превеждат съчинения на небългарски автори, но и творчески ги обогатяват с оглед на БГ х-р. тази книжнина се разпространява ръкописно, но със своя граждански, исторически и проповеднически х-р проправя пътя на БГ възрожденска книжнина. Най-ярката творба от тази гр. е “Абагар” (1765) на Филип Станиславов – 1-та печатна книга в историята ни. През последните год.на 17-и първата половина на 18в. се обособява гр.на същинската дамаскинарска книжнина. Тя има по-силно изразен светски х-р и няма някаква ясно изразена тематична насоченост. Най-ярък представител е Йосиф Брадати. Дамаскинарите проправят пътя на бъдещата учебникарска книжнина. В техните произведения е по-силно изразен познавателно-просветителския ел-т, който стои в осн. на учебника.  Класически пример за такава книжнина, стояща на границата между средновековието и Възраждането е “Стематография” на Христофор Жефарович (тя дава 1-те историографски сведения за старите БГ царе преди падането на II-то БГ царство.)- книга с гербове (появява се гербът на Б-я за първи път). Първият герб е на илирическо царство; древни илири с крал Илирик – обединявали всички славяни. Гербове на немското кралство, на Босна, Бурусия, на кралство Бесарабия и др. – части от големи империи, отдавна престанали да бъдат кралства по вр. на издаването на Стематография (латински). Славянската е обогатена с изображения, които представят обща история с южните славяни – православието служи за обединител на тези славяни.