24. Балада.

Балада

Баладата е белетристична поема, обикновено придружавана от музикален фон; за това често представя               история, която е изпята. Всякакви теми могат да се използват в баладите – от исторически до             приказни, стига да са в стихотворна форма. Обикновено е съставена от кратки, редуващи се             четиристишия и прости повтарящи се рими, често придружавани от припев. Ако е базирана на             политическа или религиозна тема, тя може да е химн.

Х-ристика на романтичните балади:

-          народност (присъствие на народа – селяни, народна символика)

-          присъствие на приказни същества (нимфи, русалки, духове)

-          народни поговорки, мъдрости, които оформят морално човека

-          природата като жив герой

-          езикът е стилизиран като „народен език” (елемнти на разговорния език, на диалекти)

-          автора е солидарен с народа

-          има елементи на епиката, лириката и драмата (синкретизъм)

Присъствието на природата:

-          фон на всички събития

-          тайствена, опасна и изумителна

-          сила предизвикваща събитията

-          строг трибунал, осъждащ човека

-          пазителка на верността и лоялността, на честта и добродетелите...

-          свързана е със света на хората

            Първите балади били напечатани само от едната страна на евтина хартия и били разпространявани по английските улици през XVI. Те често били злободневни, хумористични или пък подривни – легендите за Робин Худ и шегите на Пък били разпространени по този начин.

Нови балади били писани за актуални събития като пожари, раждането на чудовищни животни и така нататък. Сатиристичните и роялистките балади допринесли за политическата пропаганда от XVII.

Томас Пърси, Робърт Харли, Франсис Джеймс Чайлд, сър Уолтър Скот и Джеймс Хог са ранни колекционери и издатели на балади. Публикацията на Пърси "Литературно наследство от древните поеми" и колекции на Харли като "Балади от Багфорд" спомагат много за началното изучаване на баладите.

Литературни балади са тези, които са създадени и написани по тържествен повод. Те стават известни с конотациите си към фолклорната автентичност и добиват широка популярност по времето на Романтизма, в края на XVIII. Литературните балади също могат да бъдат придружавани от музика, като например "Горски цар" на Шуберт и "Затворникът" на Гьоте. В романтичната опера използването на балада може да се използва за подчертаване или контрапункт на театралния момент. Балади могат да се открият в оперите "Летящия холандец" на Вебер и "Отело" на Верди.

Баладичната опера е типично английска форма. Пример за такава е "Операта на просяка" на Джон Гей, която е вдъхновила кабаретните опери от 20-ти век на Бертолт Брехт и Курт Вейл. Баладните строфи обикновено са редуващи се ямб тетраметър и ямб пентаметър, въпреки че това не е задължително.

През 20-ти век "балада" приема значението на популярна песен с романтичен или сантиментален характер.