20. Строфа. Видове.

Строфа. Видове.

Ритмичността, която е х-рна за стихотворното изграждане, намира израз и в строфичната с-ра. Там има повтаряне на еднакви части, със съразмерност, пропорционалност, хармонична завършеност.

Строфата е повтаряща се група от определен брой стихове, свързани чрез рима, ритъм и интонация или само ритмично-интонационно. Строфата е допълнително средство за ритмизация и организация на стихотворната реч. Ако стихотворението не е разчленено на строфи, то се нарича астрофическо, например “Борба” на Хр. Ботев. Строфата може да обхваща различен брой стихове. Най-малката строфа е от два стиха. В практиката строфата достига до шестнайсет стиха. По-нататъшното увеличаване обема на строфата нарушава чувството за ритмично повторение на еднакви ритмично-интонационни цялости и стихотворението не се възприема като строфично. Според броя на стиховете се различават следните видове строфи:

1.      Двустишие е познато още в древногръцката поезия, където се употребява елегическият дистих (състоящ се от хекзаметър и пентаметър).

2.      Тристишие:

2.1. терцет – среща се рядко поради неудобството за римуване, което се създава от нечетния брой

                        стихове. При него или единичният стих остава неримуван, или се римуват и трите стиха.

                        Терцетът се среща и в сонета. Много по-често е терцинното изграждане на тристишията.
2.2. терцина – изгражда се върху тройна кръстосана верижна рима. Средният стих на всяка терцина се

римува с двата крайни стиха на следващата терцина по схемата аба бвб вгв гдг…

3.      Четиристишие:
3.1. катрен – най-разпространеният стихотворен размер, от една страна, поради своята симетричност и                           стегнатост, от друга – поради богатите възможности, които дава на поета, за да разкрие                             своите чувства. Обикновено четиристишието изразява завършена мисъл. По-редки са                                 случаите, когато изречение от едно четиристишие завършва в следващото чрез                                            анжамбман. В катрена са възможни различни случаи на римуване. Най-разпространени са                                     четиристишията с кръстосана рима (абаб), с обхватна рима /абба/ и съседна рима (аабб).
3.2. рубаи – състои се от едно четиристишие с римуване на първия, втория и четвъртия стих /ааба/.                                  Понякога след римуваната дума се повтаря дума или израз, който е своеобразен припев и                         се нарича редиф.

4.      Петстишие

5.      Шестстишие /секстина/ - строфа от шест стиха с кръстосана рима /абабаб/.

6.      Седемстишие.

7.      Осемстишие:
7.1. октава – строфа от осем стиха, римувани по схемата абабабвв. Големият брой стихове на октавата                            дават възможност на поета да изрази по-пълно своите чувства или да обрисува                                            по-цялостна картина. В българската поезия октавата е застъпена сравнително слабо –                                 известни са стихотворения на Д. Бояджиев, Т. Траянов, К. Христов.
7.2. сицилиана – вид октава с двойна рима в ред абабабаб или по-рядко в ред аббабааб. Тази строфа се                            нарича сицилиана, защото най-напред е използвана в старинната сицилианска поезия.                               Различава се от октавата по начина на римуване.

8.      Деветстишие:
8.1.нона.
8.2. Спенсерова строфа – строфа, разработена от английския поет Е. Спенсер в края на ХVІ век,                                       съставена от девет ямбически стиха (осем стиха петстъпни и последния шестстъпен) и                               римувани с кръстосани и съседни мъжки и женски рими по схемата абаббвбвв.

9.      Десетстишие – одическа строфа и децима.

10.  Многостишия – повече от десет стиха:
10.1. онегинска строфа – съставна строфа, която Пушкин създава при написването на романа “Евгений                         Онегин”. Съдържа три катрена, римувани по различни начини – първият с кръстосана                               рима (абаб), вторият със съседна рима (ввгг), третият – с обхватна (деед) и завършва с                                 римувано двустишие (съседна рима). Онегинската строфа представлява органическа                                  цялост. Тя дава възможност на великия руски поет да разкрие по най-пълноценен начин                            идейно-образното съдържание на романа, да води непринудено разказа, да прави                                        лирически отстъпления, да изрази различни отенъци на чувството.
10.2. рондо – популярна стихотворна форма в средновековната френска поезия, която се изгражда в/у                             повторението на един и същ стих или думи на определено място в строфите, като се                                   използват само една двойка рими. Има три вида рондо според броя на стиховете –                                      осемстишие, тринайсетстишие и петнайсетстишие.

В миналото е употребявана и формата станси – това са строфи от четири или осем стиха, всяка от които е по-самостоятелна в смислово отношение, изразява цялостна мисъл.

Стихотворна с-ра без ясно очертани строфи се нарича астрофическа (често в подобни случаи обаче има някакво разделяне на приблизително или напълно еднакви стихотворни групи).

Своеобразно строфично изграждане наблюдаваме в поезията на източните народи, традиционно утвърдено в миналото и съществуващо до наши дни. В това отношение х-рни са такива лирически видове, като газела, касида и рубаи. Газелата се изгражда чрез двустишия, наричани бейт, с монорима по схемата аа, ба, ва, га и пр. – до дванайсет като максимално проявление. Същата строфично-римова схема има и касидата, която е с тържествен, одичен, дидактичен или философски х-р. При рубаи строфата е четиристишна с еднаква рима в първи, втори и четвърти стих (ааба).

Стихове без рими се наричат бели. Липсата на рими в преобладаващите случаи не означава художествена непълноценност. В белите стихове се обръща по-голямо внимание на фонетичните съчетания. Използуват се компенсиращи елементи със засилена звукописна оркестрация, с отчетливост на паузите и акцентите.

Условно строфите се делят още на строги и свободни. Строги форми са онегинската строфа, октавата, Спенсеровата строфа и др., които се изграждат точно по определен начин.

Ако в строфата се използват различни стъпки, тя се нарича хетерометрична, а ако стъпката е една и съща – изометрична.

Постоянната и устойчива комбинация от строфи, придружена с определена с-ма на римуване, създава т.нар. постоянни форми или съставни сложни строфи: рондо, триолет, сонет и др.

Триолетът е вид стихотворение от осем стиха. Възниква през средните векове. Задължително четвъртият             и седмият стих са еднакви с първия, а също осмият – с втория (аб-а--аб). В повтарящите се             стихове се изразява основната мисъл. В триолета има само две рими по схемата абааабаб. Сонетът е стихотворение от четиринадесет стиха; състои се от два катрена и два терцета, римувани по         определен начин. Двете четиристишия се римуват с обхватна или кръстосана рима, а терцетите –       различно. Схемата на класическия, “канонически” сонет е: абба, абба, ввг, дгд. Изисква се също         така определена последователност в разкриване на поетичното съдържание в съответствие със          строфичната организация. В първия катрен трябва да се постави темата, във втория – да се           развие. В първия терцет се рисува контрастен образ, а вторият терцет (последната строфа на    сонета) е синтез, израз на поетичната идея или на основното чувство (например ”Пловдив” от Д.      Дебелянов).