13. Литературата през епохата на византийското владичество.

13. Литературата през епохата на византийското владичество. Творби с летописен и месианистичен характер. Гръцки произведения за св. Климент Охридски и св. Иван Рилски.

v  Нападенията върху българските земи

v  Падане под византийско владичество

v  Опитите за въстания

v  Продължаване развитието на богомилството

Всички тези са фактори, оказващи влияние върху литературата по това време и тематиката й.

Периодът се характеризира с развитие на локална, народна, предимно устна литература. Втората линия, която се развива – официалната литература, писана на гръцки език. Последната се включва в старобългарската литература, тъй като: 1) е на славянска тематика и 2) е писана на територията на нашата страна.

Гръцки книжовници, които са писали на славянска тематика:

Теофилакт Охридски – няколко текста в чест на Климент Охридски („Пространното житие на Кл. Охридски” – важен извор за живота и делата на Кирил и Методий и техните следовници; „Житие за тивериопулските мъченици” – сигурно е, че в основата му лежи старославянски текст,  вероятно текст, посветен на св. Борис Михаил и култа към него)

Пише мноо на гръцки (включително „владетелски огледала” – правила как да се възпитава владетеля).

Димитър Хоматиян – „Кратко житие на Кл. Охридски”; продължава традицията по създаване на канони в чест на Климент Охридски; създава още два, където се споменава името на Климент.

Понеже е създаден през ХІІІв. (по-късно), има много предания; кратък, не съдържа много достоверна информация.

През този период се утвърждава култът към: Иван Рилски, Прохор Пшински, Гавраил Лесновски и Йоаким Осоговски. (отшелник = анахорет)

Институционализираната почит към Иван Рилски датира от това време, не по-рано (живял е през Хв.). В края на ХІв. е създадено „Народното житие на Иван Рилски” – безименно, безавторово. Със сигурност е написано в София, където са се намирали мощите на светеца.

„Житие и живот на Иван Рилски” – по този начин са се наричали дометафрастовите жития (до Хв.) – липсват му няколко композиционни дяла (напр. увод); причината е, че книжовникът е познавал предимно дометафрастови жития; не винаги е признак за ниска култура, но и показва, че не е познавал византийската традиция.

Патерични разкази – чисто събитийни, предназначени за душеспасение на монасите; винаги е поучителна случката; няма „извисяване”, дори да има ангели и демони в разказа, те са на земята.

            Епизод: ангел носи на Иван Рилски мана, във формата на шип

            Епизод: душата му излита под формата на пчела от тялото му

Доказано е, че има няколко такива патерични разказа, цитирани в това житие на Иван Рилски.

            Георги Скилица – „Житие за Иван Рилски” – много от сведенията си е почерпил от „Народното житие”, но ги е стилизирал; написано е в Средец (ХІІв.)

Писането на тези текстове е породено главно заради държавната политика – заставят българите да честват светците си на гръцки език.

Срещата на Иван Рилски с цар Петър:

-          не се осъществява лична среща; общуват чрез знаци

-          казано е, че Иван Рилски е на място, непристъпно за царя, но подчинените му успяват да стигнат до там (парадокс)

-          Иван Рилски се е отрекъл от светския живот, извървял е път, който го е отделил, отдалечил дори от владетеля; стои малко по-високо в духовната йерархия

(няма писмено доказателство, че именно цар Петър е владетелят, за когото става дума)

-          живеят в различни измерения

-          отпечатана е традицията владетелят да засвидетелства почит към духовно лице (това е традиция – предопределен момент, а не исторически факт); търси подкрепа, духовни напътствия

-          „бързай и си тръгвай оттук...” – казва Иван Рилски, защото това място е сакрално и опасно за онези, които не са достигнали до тази висота.

Идеята за създаването на манастира:

-          от житието на Скилица знаем, че манастирът е създаден по-късно

-          има запазен устав, приписван на Иван Рилски – „Заветът на Иван Рилски” – манастирски правилник – затвърждава грешното твърдение, че е основател на манастира, НО този документ е запазен в препис от ХІХв.; освен това се коментира „сребролюбието” – възможно само при манастир с дългогодишна практика

-          най-ранните запазени ръкописи от Рилския манастир са от ХІVв.

-          култът към Иван Рилски не възниква в Рилския манастир, а в Средец; ако имаше манастир, не биха позволили мощите му да бъдат изнесени оттам.

Неофициална книжнина.

v  Главно апокрифни съчинения (апокалипсиси)

v  Анонимни

Съставят жанра историко-апокалиптични съчинения. Апокалипсисът винаги е свързан с второто пришествие; съчетават историческо повествование и апокалиптичен край. Историческата част обикновено разказва реални събития в бъдеще време (подобно на предсказание).

Евсевий Кесарийски (ІVв.) – написва Църковна история, в която за първи път се събират представите за сакрална (библейските събития) и профанна история (земните събития).

Аврелий Аугустин (Vв.) – при него е вече по-ясно осезаемо това съчетаване.

Средновековната книжнина от ХІІв. са знаели как се пише история. Разлики: техните произведения включват само частта, която се отнася до конкретен народ в определен момент (локални хроники, отличаващи се от всемирните хроники, при които се разказва за сътворението на света).

„Видение на пророк Данаил” – митологема; идеята за редуването на 7те царства; основава се на два съня; не може да разкрие какво сънува без Бог да позволи разкриването им. Българският народ е представен като богоизбран, той ще спаси християнството. Такива произведения са характерни главно за православния свят. Свързани с Второто пришествие (период на криза – VІІв., нападения на аварите). В България също се адаптират в такива критични периоди, най-значими стават по време на Византийското владичество.

Форми на писане на съчиненията:

1: преводи с интерпретации

2: оригинални компилации от византийски съчинения; много често разказват едно събитие от различни гледни точки (поради не високата образованост)

Български апокрифен летопис

v  представлява псевдоепиграф – типични за периоди на кризи – в българската ситуация – времето на византийското владичество;

v  написано е като пророчество от името на пророк Исай

v  типично за всички историко-апокалиптични произведения минали събития са представени като предстоящи, като бъдещи

v  оригиналното му заглавие е „Сказание на пророк Исай как бе възнесен на седмото небе”

v  на този текст не е открит византийски първообраз, което говори, че той е български оригинал, макар че няма сведения за личността на автора; най-вероятно не е имал добра историческа подготовка и сведения, но определено е имал представа от други подобни текстове

v  води се от името на пророка, който ще разкаже за последните дни

v  есхатологичен – последните събития в човешкия живот

v  представя българския народ като богоизбран народ; прави се аналогия на евреите (да се отдели частта на куманите-българи е заръката на Бог и да се засели по земите на елини и римляни)