1.3. Ролята на библейските цитати в Средновековния текст.

1.3

Ролята на библейските цитати в Средновековния текст.

           

            Веднъж включени в границите на литературния текст, библейските цитати изпълняват различни функции:

            1. Влизат в ролята на доказателство за достоверност на литературните факти

- от гледна точка на вярващия християнин всичко, записано в Библията, е „Слово Божие”, т.е. абсолютна истина = > чрез уподобяването между литературните герои и събитията и библейския прототип се постига по-висока „автентичност” на художествения текст.( това не е истинска автентичност и реалистичност, а автентичност от гледна точка на средновековното мислене)

            2. Библейските цитати служат като ключ за преавилно тълкуване на литературата, за постигане на вложение в нея смисъл; т.е. те правят възможна литературната комуникация(=взаимовръзка, размяна на информация, разбиране, общуване чрез литературни средства)

Вярващият християнин е достатъчно компетентен по отношение на съдържанието и смисъла на библейския разказ => всеки градивен елемент от Библията му е познат ( всеки герой, случка, притча, метафора, сравнение). Особено важно е, че чрез постоянните публични проповеди, тълкувания и проучвания християнскиете свещенослужители са успели да обяснят дори на неграмотните и неуките най-същественото от вложения в този свещен текст смисъл. По този начин библейският цитат, поставен в началото на литературната творба, веднага подсеща слушателите за темата и идеята на това, което им предстои да чуят.

            Пример:

Климент Охридски започва похвалата си за Константин-Кирил така:

            „Христолюбци, ето възсия за нас светозарната памет на нашия преблажен отец Кирил, новия апостол и учител на всички страни...”

Чувайки думата „апостол”, присъстващите в храма са готови да възприемат по-нататъшния разказ именно като разказ за апостол; те си припомнят всичко, което знаят от Евангелието аз апостолите и техните деяния. По този начин библейският цитат, изпълнява ролята на код, общ за читателя и писателя на литературната творба, който улеснява достигането до вложения в текста скрит смисъл.

            3.Стилистична функция на библейските цитати. В този случай Библията служи като всеобщ естетически модел за творчество. В нея писателите откриват и заемат наготово жанрове, сюжети, персонажи, метафори, епитети, сравнения, т.е. всички елементи, изграждащи художествената цялост на литературния текст.

            Така всяко житие има за свой жанров образец евангелията; всяка молитва се създава по ”модела” на псалмите. Това непрекъснато възпроизвеждане на библейски жанрови и стилистични образци не е белег за творческо безсилие на средновековните писатели. Принципът на отъждествяване (въпрос 3.1/ моя 2-ра точка) изисква всяко човешко творение да се доближи и уподоби на божественото. => Стремежът на писателя през онази епоха е не да обнови и преодолее традицията, а най-точно да се впише в нея, най-стриктно да се съобрази с образците.

            Не случайно се говори за канона като за „основен инструмент” на средновековното творчество. Независимо от ограниченията, които той налага, не лишава писателя от възможността да прояви своята творческа самобитност.